5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София 15.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1791/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ел. П., процесуален представител на ответника по исковата молба – „АГРОТЕХНИК – ПЧЕЛАРОВО“ ООД против решение № 26/18.02.2019 год. по възз.гр.д. № 288/2018 год. на Окръжен съд – Кърджали, с което е отменено решение № 394/17.10.2018 год. по гр.д. № 622/2018 год. на Районен съд– Кърджали и касаторът е осъден да заплати на Т. Г. Х. сума в размер на 15 480,98 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане, произтичащо от прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., за кампания 2014 год., поради разораване от „АГРОТЕХНИК – ПЧЕЛАРОВО“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.04.2018 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение,поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.Иска се отмяна на въззивното решение и се претендират разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два въпроса : 1.Налице ли е необходимост от пълно и главно доказване на факта на увреждането. Длъжен ли е съда да обсъди в решението си всички предпоставки по фактическия състав на непозволеното увреждане. и 2. Основанията за прекратяване на правоотношението между ответната страна Т. Г. Х. от [населено място] и Държавен фонд „Земеделие“ обвързват ли твърдения деликвент и трябва ли увреденият да докаже наличието на всички предпоставки за получаване на субсидията, когато са нормативно предвидени във връзка с твърденията му за причинена щета в определен размер, доколкото сигурното увеличение на патримониума на увредения е част от фактическия състав на непозволеното увреждане. Обосновано ли е съдебно решение, в което не се обсъждат тези предпоставки?“. Сочи противоречие с решение № 369/02.11.2011 год. по гр.д. № 904/2010 год., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 77/19.07.2013 год. по гр.д. № 968/2012 год., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 9/02.02.2018 год. по гр.д. № 1144/2017 год., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 169/27.02.2018 год. по т.д. № 879/2016 год., ІІ т.о. на ВКС, решение № 199/28.12.2017 год. по гр.д. № 5549/2016 год., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 378/15.01.2016 год. по гр.д. № 1629/2015 год., ІV г.о. на ВКС, определение № 243/09.03.2016 г. по гр.д. № 4523/2015 год., ІV г.о. на ВКС и определение № 1442/15.12.2012 г. по гр.д. № 1044/2012 год., ІІІ г.о. на ВКС. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Може ли да се претендират вреди по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ако увреденият е придобил вещта /имота/ или ползва същата с претендираните увреждания и същите следва да са му били известни /уреждането е настъпило преди придобиването на вещта/“.
Ответната страна Т. Г. Х., чрез пълномощника си адв. А. В. е депозирала писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е отменил решението на районния съд и е уважил изцяло предявения от Т. Х. против „АГРОТЕХНИК – ПЧЕЛАРОВО“ ООД иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 480,98 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане – прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., за кампания 2014 год., поради разораване от „АГРОТЕХНИК – ПЧЕЛАРОВО“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.04.2018 год., до окончателното й изплащане. Приел е от установените обстоятелства по делото, че ищцата, в качеството й на земеделски стопанин е сключила с [община] договор за индивидуално ползване № 16 от 10.05.2013 г. на недвижими имоти – пасища и мери, подробно описани в договора, сред които и процесния имот с кадастрален № *****, в местност „К.“ по КВС на землището на [населено място], с площ 16,119 дка и е поела петгодишен агроекологичен ангажимент за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като е извършила и дейности по почистване на описаните земеделски имоти. След сключването на договора при проверка на място на процесния имот, извършена от експерт в РТИ – [населено място], са констатирани несъответствия, изрязяващи се в недопустимото разораване и с уведомително писмо изх. № 01-6500/05.05.2015 год. на Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – [населено място] окончателно е прекратен петгодишния ангажимент на ищцата по мярка 214 „Агроекологични плащания“, поради разораване на затревените площи през кампании 2013 – 2014 г. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания , ортофото карта за кампания 2014 г., два броя снимки, както и протокол от 08.08.2014 г., подписан от кмета на [населено място] е установено, че процесният имот е бил разоран именно от ответника през кампания 2014 г. и в резултат на това разораване за Х. е настъпила вреда, изразяваща се в отказ да й се изплати субсидия за кампания 2014 г. Дължимото обезщетение се равнява на субсидията за кампания 2014 г., която ищцата би получила, ако не беше разораването в размер на 15 480,98 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 18.04.2018 год. За неоснователни са приети доводите на ответника, че субсидията е била отказана на ищцата не поради разораване на процесния имот, а поради други причини – незатревяване на площите или намаляване гъстотата на животните.
За да е налице основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставените конкретни правни въпроси правното разрешение на въззивния съд да е в противоречие с правното разрешение по същите въпроси, дадено с актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД, а именно кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане,според която : Отговорността на дееца за вреди от деликт може да бъде ангажирана, когато е установено, че претърпените от ищеца вреди са резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на дееца. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие /неполагане на дължимата грижа/, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага /чл. 45, ал.2 ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния. Въззивният съд е анализирал /съобразно процесуалното си задължение по чл. 235, ал. 2 ГПК/ доказателствата по делото, въз основа на които е приел за установен, твърдяният от ищцата факт – разораване на процесния имот от ответника/касатор.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория поставен въпрос – обвързват ли твърдения делинквент основанията за прекратяване на правоотношението между ищцата и Държавен фонд „Земеделие“.Въпросът е обуславящ волята на съда,относно доказване на причинната връзка между дейността на ответника и размерът на материалната загуба/имуществена вреда/ на ищеца,но не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС,включително и посочената такава от касатора.
Поставеният трети въпрос не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по делото не е установено, че увреждането е настъпило преди наемането на вещта от ищцата. Не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставения въпрос.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани разноски от ответника в размер на 1 000 /хиляда/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26/18.02.2019 год.,постановено по гр.д. № 288/2018 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Агротехник – Пчеларово“ООД,ЕИК 108033761 да заплати на Т. Г. Х.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000/хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: