О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София 23.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1123 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца В. А. Г. частна жалба вх.№ 111460/10.10.2013 г., допълнена с касационна частна жалба, подадена чрез адв. И. Ч./л.11 от делото/ против определение № 16848/19.09.2013 г. по ч.гр.дело № 8649/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на В. А. Г. срещу разпореждане от 11.03.2013 г. по гр.дело № 24854/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 1047425/19.12.2012 г., поради неизправяне в срок на констатираните от съда нередовности.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената частна жалба.
В изложението към частната жалба е поставен правният въпрос, който съдът конкретизира както следва – дължи ли се държавна такса в размер на 15 лв. по подадена частна жалба срещу определение на районен съд, постановено по гражданско дело по предявен иск с правно основание по ЗОДОВ, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са определение № 354/21.05.2012 г. по ч.гр.дело № 233/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по чл.274,ал.3 ГПК и определение № 280/03.07.2012 г. по ч.гр.дело № 309/2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Ответникът по частната жалба М.на п. [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд, като въззивна инстанция е оставил без уважение частната жалба, подадена от В. А. Г. срещу разпореждане от 11.03.2013 г. по гр.дело № 24854/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадена от жалбоподателя частна жалба вх. № 1047425/19.12.2012 г., поради неотстраняване в срок на указани от съда нередовности.
Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд в обжалваното определение и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
С разпореждане от 03.12.2012 г. по гр.дело № 24854/2012 г. на Софийски районен съд е върната на основание чл.129,ал.3 ГПК искова молба вх. № 9073/21.05.2012 г., подадена от В. А. Г., поради неотстраняване на нередовностите в дадения от съда срок и е прекратено производството по делото. Срещу разпореждането ищецът Г. е подал частна жалба с вх. № 1047425/19.12.2012 г.
Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 16.01.2013 г. районният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатирани нередовности на частната жалба – да представи препис за връчване на ответника и документ за внесена държавна такса по сметка на СГС – 15 лв. Прието е, че указанието досежно преписа от жалбата е незаконосъобразно, тъй като при тази хипотеза препис на ответника на се връчва. Според съда държавна такса се дължи и непредставянето на документ за внесена държавна такса е нередовност на частната жалба по смисъла на чл.275,ал.2,вр.чл.261,т.4 ГПК. Прието е, че разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя на 25.01.2013 г. В указания от съда срок на 31.01.2013 г. жалбоподателят е подал молба, с която е заявил, че не дължи държавна такса, поради това, че производството по ЗОДОВ е безплатно. Прието е, че съдът отново с разпореждане на 12.02.2013 г. е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса 15 лв. по сметка на СГС. С молба от 28.02.2013 г. жалбоподателят е заявил, че не дължи държавна такса. При тези съображения съдът е направил извода, че указаната нередовност на частната жалба не е отстранена в срок и е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд за връщане на жалбата.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съдът обсъжда предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят е цитирал определение на състав на ВКС, постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване. С цитираното определение № 354/21.05.2012 г. по ч.гр.дело № 233/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по чл.274,ал.3 ГПК са разрешени правните въпроси за предпоставките за недължимост на държавна такса по чл.84, ал.1,т.4 ГПК, според който текст такси и разноски по делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда и за освобождаване от внасянето й по чл.83, ал.2 ГПК. Посочената практика на ВКС е неотносима към настоящият правен спор, тъй като разрешените правни въпроси са различни от въпроса, формулиран от жалбоподателя. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. С определение № 280/03.07.2012 г. по ч.гр.дело № 309/2012 г. на ВКС, II г.о. съдът е приел, че дължимата държавна такса в производство по обжалване на определение е от категорията на простите държавни такси – чл.73,ал.1 ГПК, определена възоснова на нормативно определени разходи за съответното производство. Прието е, че при липса на документ, който да сочи на изпълнение в срок на задължението за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. съдът в рамките на задължението си по администриране редовността на частната жалба следва да я върне. С обжалваното определение съдът е разрешил правния въпрос по същият начин. Както се посочи по-горе въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса в указания от съда срок, съответно не е представил платежен документ и поради това съдът е направил решаващия извод, че частната жалба следва да се върне.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя В. А. Г..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 16848/19.09.2013 г. по ч.гр.дело № 8649/2013 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 111460/10.10.2013 г., подадена от В. А. Г., с адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] допълнена с касационна жалба, подадена чрез адв. И. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: