О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София 24.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 1766 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца М. Д. Д. против определение № 449/14.12.2012 г. по ч.гр.дело № 588/2012 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 254/28.03.2012 г. по гр.дело № 147/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С последното е отказано да се признае по реда на чл.83, ал.2 ГПК по отношение на ищеца по гр.дело № 147/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място] Д. Д. от [населено място], че същият няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което жалбоподателят да се освободи от заплащане на държавна такса по предявените искове, предмет на разглеждане на гр. дело № 147/2012 г. на Окръжен съд [населено място].
В изложението с вх. № 968/26.02.2013 г., обозначено като молба-уточнения на касационни основания е посочено, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че са налице всички предпоставки на чл.83,ал.2 ГПК ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск, тъй като няма достатъчно средства. Твърди се, че съобразно приложени декларации по чл. 313 от НК жалбоподателят не получава никакви доходи в [фирма], няма договори за управление в нито в тази фирма, нито във фирмите на които е управител или изпълнителен директор, че жалбоподателят е приложил декларация в която е посочил, че няма никакви дялове и акции в цитираните дружества, няма договор за управление като управител или изпълнителен директор и не получава никакви доходи от тези дейности.
Жалбоподателят е поискал да се отведе от разглеждане на делото на съдия Стоил Сотиров, поради наличие на обстоятелства по чл. 22,ал.1 ГПК, като в касационната частна жалба не са посочени конкретни факти, които да обосновават това искане.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за отвод от разглеждане на настоящото дело на съдията Стоил Сотиров. Жалбоподателят не е посочил конкретни факти за наличие на основанията за отвод по чл.22,ал.1 ГПК, нито е представил писмени доказателства за установяване на същите. Следователно не се установява нито едно от основанията по чл.22,ал.1,т.т.1-6 ГПК за отвод на съдията Стоил Сотиров от разглеждане на настоящото дело. Искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
С определение № 254/28.03.2012 г. по гр.дело № 147/2012 г. на Врачанския окръжен съд е отказано да се признае по реда и на осн.чл.83,ал.2 ГПК по отношение на ищеца М. Д. Д. по същото дело, че последният няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Предявените искове, предмет на разглеждане на посоченото дело от жалбоподателя Д. са кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 и сл.ЗЗД както следва – срещу П. на Р. Б., К. на ч. с. и. [населено място] и частен съдебен изпълнител С. Б. Я. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 195 000 лв., срещу посочените ответници за сумата 10 800 лв. обезщетение за причинени вреди от частния съдебен изпълнител С. Б. Я. и другите двама ответника за неоснователно обогатяване от страна на ЧСИ Я., срещу посочените трима ответника за сумата 150 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради претендирани от ответниците суми, които ищецът Д. не дължи.
С обжалваното определение № 449/14.12.2012 г. по ч.гр.дело № 588/2012 г. Великотърновският апелативен съд като въззивна инстанция, по искането на жалбоподателя-ищец М. Д. по чл.83,ал.2 ГПК е приел, че последният не е декларирал в декларацията за материално и гражданско състояние обстоятелството, че е управител, съответно изпълнителен директор на около десет търговски дружества, не е декларирал наличието на дялово участие в [фирма]. Според съда представените частни писмени документи от 19.03.2012 г. обозначени „Декларация” в които жалбоподателят е направил изявление, че няма договори за управление, не притежава дялове и акции нямат характер на декларация по чл.83,ал.2 ГПК, поради това, че не съдържат изискуемити реквизити, не са попълнени върху необходимата бланка и за тях не се носи наказателна отговорност по чл.313 НК. Прието е, че частните писмени изявления, които удостоверяват благоприятни факти за жалбоподателя са недостоверни и нямат доказателствена стойност, с оглед на което не могат да се вземат предвид в производството по чл.83,ал.2 ГПК. Прието е, че жалбоподателят не е установил предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и поради това, определението на Врачанския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да се потвърди.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Апелативен съд [населено място] от 14.12.2012 г. по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя по следните съображения:
Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновският апелативен съд следва да се установи наличие на общото основание и допълнителното основание, предвидено в чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е формулиран ясно и точно правен въпрос от жалбоподателя, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, като може само да го доуточни и конкретизира. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в частната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат формулираните допълнителни основания за това. Последните са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а то е – разрешен правен въпрос от значение за изхода по делото, който е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение.
В настоящият случай в изложението, обозначено от жалбоподателя като молба-уточнения с вх. № 968/26.02.2013 г. не е формулиран ясно и точно правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно правен въпрос, който е включен в предмета на спора и който е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение. Доводите на жалбоподателя М. Д. в изложението представляват такива по правилността на обжалваното определение – а именно неправилна преценка от въззивния съд на представените писмени доказателства, от които според жалбоподателя се установява, че не получава доходи в [фирма], че няма договори за управление нито в тази фирма, нито във фирмите на които е управител или изпълнителен директор, съответно няма никакви дялове и акции в търговски дружества, няма договор за управление като управител или изпълнителен директор и не получава никакви доходи от тези дейности. Съобразно твърденията на жалбоподателя от представените писмени доказателства се установява хипотезата на чл.83,ал.2 ГПК и същият следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса по предявените искове по гр.дело № 147/2012 г. на Врачанския окръжен съд. Доводите на жалбоподателя в изложението представляват касационни основания за отмяна на обжалваното определение и следва да се преценяват, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Освен това от изложението към касационната жалба – от молбата уточнения не може да се конкретизира и уточни правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото съдът преценява, че е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд [населено място] по ч.гр.дело № 588/2012 г., без да се разглежда соченото допълнително основание за това по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението от 14.12.2012 г. на Апелативен съд [населено място] по ч.гр.дело № 588/2012 г. по описа на същия съд на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на жалбоподателя М. Д. Д., формулирано в частна жалба вх. № 401/25.01.2013 г. за отвод от разглеждане на гр. дело № 1766/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение на съдията Стоил Сотиров на основание чл.22,ал.1 ГПК.
Не допуска касационно обжалване на определение № 449/14.12.2012 г. по ч.гр.дело № 588/2012 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 254/28.03.2012 г. по гр.дело № 147/2012 г. на Врачанския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 401/25.01.2013 г., подадена от М. Д. Д., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап.80, чрез адв. Д. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: