О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр. София 18.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 495 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Г. Н., чрез адв. Ж. Б. против решение № 900/18.10.2013 г. по т.дело № 1364/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1381/28.03.2013 г. по гр.дело № 12251/2012 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Г. Н. срещу И. К. М. иск по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК за признаване за установено между страните, че И. К. М. дължи на С. Г. Н. сумата 15 756 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 06.01.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1832.90 лв. представляваща сторени в заповедното производство разноски, за които суми е издадена Заповед № 5732/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 10647/2012 г. на Варненския районен съд.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани въпросите: 1. може ли адвоката в качеството му на процесуален представител да уговаря възнаграждение в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода, ако в изпълнение на поръчката е подал искова молба, като е завел дело за обезщетение за неимуществени вреди и следва ли да се счита, че след като е предявен осъдителен иск с цена 100 000 лв. е налице материален интерес. Нищожна ли е клауза от договор за поръчка по смисъла на чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД, като противоречаща на чл.36,ал.4 от Закона за адвокатурата, в която е уговорено, че Доверителят ще заплати на Довереника възнаграждение в размер от 20% от изплатената като обезщетение сума в срок от три дни от изплащане на сумата от задълженото лице, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
В срока по чл.287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата И. К. М., чрез адв. Р. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл.422, ал.1 ГПК.
От фактическа страна е установено, че на 06.01.2010 г. между страните – жалбоподателят – ищец С. Н. и ответника по жалбата И. М. е сключен договор за правна помощ, по силата на който който ищецът се е задължил да представлява ответника по воденото ДП № 515/2009г. по описа на РУ на МВР [населено място], а след това при образуване на н.о.х.д., и като частен обвинител и граждански ищец, както и да представлява доверителя, пред съответното застрахователно дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, пред Гаранционен фонд, както и пред съдебни-държавни и частни съдебни изпълнители, във връзка с предявяването и изплащането на обезщетение, присъдено по съответното наказателно/гражданско дело за причинени на доверителя неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му Н. И. К., причинена в резултат ПТП, възникнало на 20.12.2009г. Ответникът се е задължил да заплати възнаграждение на ищеца в размер на 20 % от изплатената като обезщетение сума.
Прието е за безспорно между страните, че ищецът е защитавал ответника в хода на досъдебното производство и в образуваното въз основа на него н.о.х.д. В хода на наказателното дело ищецът С. Н. не е предявил граждански иск в качеството му на пълномощник на И. М..
Възззивният съд е приел възоснова на приложеното т.дело № 1144/2011г. по описа на Варненския окръжен съд, че С. Т. М. и И. К. М., чрез пълномощника адв. С. Н. са предявили иск срещу [фирма] и в условията на евентуалност срещу С. Г. В. за заплащане на сумата от по 110 000 лева за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на сина им Н. И. К., последица от ПТП, настъпило на 20.12.2009 г. Прието е, че по делото е приложено пълномощно от 11.05.2011 г. от С. М. и И. М., с което упълномощават адв.С. Н. да ги представлява пред В. по предявените искове. От приложените два договора за правна защита и съдействие от 03.11.2011 г. с идентично съдържание, сключени между С. М. и И. М. с адв.С. Н. е установено, че предмет на договорите е процесуално представителство по т.дело № 1144/2011 г. на Варненския окръжен съд. Договореното възнаграждение е в размер от 8000 лева по всеки от договорите, като сумата е внесена в брой, което е удостоверено в договорите. С решение от 17.11.2011 г. по посоченото дело [фирма] е осъдено да заплати на С. М. и И. М. по 65 000 лева обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като исковете са отхвърлени за разликата до 110 000 лева.
Прието е, че с предизвестие от 06.01.2012г. С. и И. М. са оттеглили пълномощията си адв. С. Н. да ги представлява по т.д. № 1144/2011 г. по описа на В.. С решение от 08.06.2012 г. по в.гр.дело № 14/2012 г. по описа на ВАпС е отменено решението на В. по по т.дело № 1144/2011г. в отхвърлителната му част и е присъдена и разликата от по 65000 лева до пълния предявен размер от 110 000 лева.
Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответника, че не е бил запознат със съдържанието на първата страница от договора, както и че поради състоянието си след смъртта на сина си не е разбрал какво подписва. Според съда тези обстоятелства са от значение при изрично възражение за унищожаването на съглашението поради грешка или възражение за нищожност поради липса на съгласие, каквото не е било направено от ответната страна. Прието е, че твърдението на ответника за особеното му състояние при подписване на процесния договор не е подкрепено с доказателства.
Съдът е приел за основателно възражението на ответника за нищожност на процесния договор поради противоречието му с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Приел е, че в представения договор за правна защита възнаграждението на адвоката е уговорено като процент от получената сума по гражданския иск, който е следвало да бъде предявен в наказателното производство. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.36, ал.4 от ЗА, според които, възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Прието е, че посочената норма е от императивен характер и ограничава свободата на страните да договорят възнаграждение по наказателни дела с оглед изхода на делото като процент върху определен интерес. Според съда цената е част от същественото съдържание на договора за правна помощ, поради което противоречието на клаузата с императивна правна норма води до нищожност на целия договор. С оглед на това съдът е направил извода, че процесният договор за правна помощ е нищожен и като такъв не би могъл да породи права и задължения за страните по него.
Съдът е изложил мотиви и в хипотеза, че договорът за правна помощ с предмет предявяване на граждански иск в наказателното производство не е нищожен. Прието е, че и в този случай процесното съглашение отново е недействително, тъй като цената по договора от 06.01.2010г. е елемент от същественото съдържание на договора и е уговорена общо – за процесуално представителство както по образуваното досъдебно производство, така и в хода на съдебното производство и включва задължението на С. Н. да представлява И. М. в качеството му на частен обвинител. Според съда противоречието на клаузата за уговорена цена само в отделна част с чл. 36, ал. 4 ЗА води до нищожност на целия договор.
Прието е, че поради недоказване наличието на първия елемент от фактическия състав на иска – валиден договор между страните, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът е мотивирал становище и при хипотеза – наличие на валидно облигационно отношение между страните. Прието е, че и в този случай искът е неоснователен. Приел е за безспорно между страните, че по образуваното наказателно дело граждански иск не е предявен. Такъв е предявен в отделно гражданско производство – гр.д. № 1144/2011 г. по описа на В.. По посоченото дело ответникът И. М. е депозирал и договор за правна защита и съдействие от 03.11.2011 г., сключен с ищеца С. Н. с предмет процесуално представителство по образуваното гражданско дело. В договора е удостоверено, че договорената сума от 8 000 лв. е платена изцяло в брой на адвокат пълномощника. Според въззивния съд с договора за правна защита и съдействие от 03.11.2011 г. страните са новирали правата и задълженията по процесното съглашение от 06.01.2010г. в частта относно предявяването иск за обезщетяване на причинените неимуществени вреди от смъртта на Н. И. К.. Прието е, че със сключването на договора от 03.11.2011 г. процесното съглашение от 06.01.2010 г. е лишено от съдържание в частта относно задължението да се предяви граждански иск и с оглед на това ищецът С. Н. няма право на договореното възнаграждение, тъй като не е изпълнил задължението си. Приел е, че предявяването на иск в производството по гр.д. № 1144/2011 г. по описа на В. е в изпълнение на друго договорно съглашение, по което ищецът има право да получи уговореното възнаграждение. Възражението на ищеца, че не е получил плащане по договора от 03.11.2011 г. съдът е преценил за ирелевантно за предмета на спора, тъй като евентуално неизпълнение по този договор от ответника би било основание ищецът да претендира договореното възнаграждение на това основание в отделно производство. Освен това съдът е съобразил, че в представения договор за правна защита и съдействие от 03.11.2011 г. е удостоверено изявлението на С. Н., че договорената сума му е платена в брой. Прието е, че документът в тази част има характер на разписка и представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за страната факт, поради което се ползва и с материална доказателствена сила и в тежест на ищеца е оборването на съдържанието му.
Въззивният съд е приел, че с оглед неоснователността на главния иск е неоснователен и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.78, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1832,90 лв. представляваща сторени в заповедното производство разноски.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението, тъй като са формулирани общо и не касят конкретните решаващи правни изводи на въззивния съд в настоящият спор между страните по делото. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК – т.1-ва правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Материално правният или процесуално правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
В настоящият случай поставените въпроси от жалбоподателя касаят правилото, установено в чл.36,ал.4, пр.1 от Закона за адвокатурата, а именно, че възнаграждението на адвоката може да се уговори с абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.36,ал.4,пр.2-ро от ЗА, уреждащ установеното изключение от законодателя, а именно че възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес не може да се уговаря в процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Решаващите правни изводи на съда са формирани на основание установените конкретни факти по делото и по приложение на посоченото изключение, уредено в чл.36,ал.4,пр.2 ЗА и по тези конкретни правни изводи жалбоподателят не е формулирал ясни и конкретни правни въпроси. С оглед на това настоящият съдебен състав преценява, че не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по л.280,ал.1 ГПК, а именно поставените въпроси не са правни по смисъла на посочения текст от ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Дори и да се приеме, че въпросите са правни то не се установява основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като с цитираната практика на ВКС ТР № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не е дадено тълкуване на тези въпроси. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят е цитирал в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси. В подкрепа на същото не е представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същите въпроси. С оглед на това не се установява това основание за допускане на касационно обжалване.
Всички останали доводи в изложението, касаят правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което съдът преценява дали са формулирани правни въпроси, включени в предмета на спора по делото и обусловили решаващите правни изводи на съда и дали те са разрешени при наличие на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. В случая посочените доводи на жалбоподателят не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя С. Н..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 900/18.10.2013 г. по в.т.дело № 1364/2013 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 34964/25.11.2013 г., подадена от ищеца С. Г. Н., [населено място], [улица], № 29,ет.10,ап.135, чрез адв. Ж. Б., [населено място], [улица], № 25, ет.3, офис 9.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: