О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
София, 05.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3636/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. Р. С. – процесуален представител на П. Т. П. , против въззивно решение № 50/05.03.2014 г. по гр.д.№ 47/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 258/18.11.2013 г. по гр.д.№ 739/2013 г. по описа на Белослатински районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Т. П. от [населено място], област В., против ОДЗ “С.” – [населено място], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират трите основания за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК- необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови решение по същество ,с което се уважат предявените в обективно съединение искове с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. Налице ли е надлежно мотивирана заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ/основание – 280, ал.1, т.1 ГПК/ ; 2. Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд с обстоятелството, че липсва произнасяне относно наведените доводи за немотивираност на заповедта за уволнение/основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ ; 3. Изпълнено ли е задължението на работодателя за изискване становище от синдикалния орган за пристъпване към уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ по отношение на синдикален член и съгласуване на новото щатно разписание с Р. на МОН за промените в числеността на персонала./основание – чл.280,ал.1,т.2 ГПК /
Ответникът по касация – ОДЗ “С.” – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който взема становище, че не следва да се допусне жалбата до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че председателят на СО на С. в предприятието е дал отговор относно съкращаване длъжността на ищцата следствие направено запитване и даденото становище, че към датата на изготвяне на същото ищцата не се ползва със закрила. Прието е също така, че са неоснователни доводите за неспазен срок на предизвестие за уволнение, както и на дължимото обезщетение за неспазен срок за предизвестие. Относно доводът на ищцата, че работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение преди да е утвърдено новото щатни разписание, което е влязло в сила от 01.07.2013 г., и се съгласува с Р. на МОН, съдът е стигнал до извод, че длъжността “психолог” е пожелателна за детските градини и училищата и се разкрива и закрива в зависимост от наличието на финансови средства, а ДГ функционира в рамките на делегиран бюджет и директорът на ДГ утвърждава щатното разписание, което има за цел да посочи задължителната норма на преподавателска заетост, на длъжностите за които става въпрос, за да може да се гарантира изпълнението на дейностите по отглеждане, възпитание и обучение в ДГ и педагогическите дейности в извънучилищните педагогически учреждения.
Първият от поставените въпроси е неотносим, тъй като изводи на въззивната инстанция по него не са изложени. По същите съображения неотносим се явява и вторият от поставените въпроси. И двата въпроса сами по себе си правно значими, касаят оплаквания за неправилност, а не са условия при които е допустима касационната проверка на съдебния акт.
По първата част от третия въпрос, отнасяща се до становището на синдикален орган при уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ спрямо синдикален член, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като от отговора на ръководството на синдикалната организация е видно, че ищцата не се ползва със закрила. Освен това по твърдението за изискващо се становище от СО на С. е даден отговор в т.1 на ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГК на ВКС , съгласно която “Ако в клауза на колективния трудов договор /К./ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ “.
По втората част от въпроса, а именно за съгласуване на новото щатно разписание с Р. на М. за промените в числеността на персонала, обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като с т.2 от ТР № 4/12.12.2011 г. по тълк.д.№4/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че “Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета на МОН и Наредба №3 от 18.02.2008 г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.”
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 50/05.03.2014 г. по гр.д.№ 47/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд по касационната жалба на П. Т. П., при условията на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: