О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 24.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 1336 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. В. Д. срещу определение № 688/20.12.2013 г., по в.ч.гр.д. № 683/2013 г., по описа на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 21.10.2013 год. по гр.д.№ 449/2013 год. на Шуменски районен съд,с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по същото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 3037/2013 год. на Ш..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешен от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос – предявяването на иск,който не съществува в закона,може ли да бъде считан за преюдициален за друг съдебен спор и може ли да бъде основание за спиране на друго съдебно производство.
Ответникът по жалбата Р. С. И. в представен писмен отговор посочва, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 3037/2013 год., въззивният съд е приел,че е недопустимо в настоящето производство да се разглеждат релевираните доводи за процесуална недопустимост на иска по гр.д.№ 3037/2013 год.Решението по гр.д.№ 3037/2013 год. е обуславящо за висящия спор с правно основание чл.227,ал.1,б.”б”ЗЗД по настоящето дело и би имало значение за правилното му решаване.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Съдебната практика по релевирания процесуалноправен въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.Връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е установяване на престъпно обстоятелство, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.Сезирания с искане по чл.229,ал.1,т.4 ГПК съд не е компетентен да извършва преценка относно допустимостта на иска по обуславящото дело.Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 688/20.12.2013 г., по в.ч.гр.д. № 683/2013 г., по описа на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: