О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6947/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. К. срещу определение № 387/ 16.07.2013 год.на Окръжен съд – Велико Търново по ч.гр.д.№ 896/ 2013 г., с което е потвърдено определение № 1352/18.06.2013 год. по гр.д.№ 756/2013 г. на Горнооряховски районен съд , с което е оставен без разглеждане предявения от П. А. К. установителен иск,че П. А. К. и П. П. Й. с дялове по ? ид.ч. са единствени наследници на М. Б. И.,респ.П. Р. И. не е наследник на М. Б. И..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос,който е решен в противоречие с практиката и най-вече на житейската логика по основния ясен и кратък въпрос – кой има право на наследяване на имотите на починалата му майка,придобити преди брака и по наследство.
Ответниците по жалбата – П. П. Й. и П. Р. И. са подали писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване,тъй като поставения като въпрос не представлява основание предвидено в ГПК за допускане на касационно обжалване,защото не е допустимо да се установява със съдебен акт кои лица имат или нямат качеството на наследник на дадено лице,извън конкретно разглеждан спор,в който от наличието или липсата на това качество следва изхода на делото.Освен това между страните в настоящето производство е налице висящ спор за делба на имот,в който е установено какви са квотите на съсобственост и имота е индивидуализиран,като жалбоподателят не е оспорил качеството на наследник и размера на квотите притежавани от ответниците по съответния ред,поради което за него е преклудирана възможността в отделно производство да опровергава установените с влязло в сила решение факти,а именно качеството на наследник..
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да потвърди определението на районния съд въззивният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес в отделно самостоятелно исково производство да установи факта дали едно лице е наследник,респ.не е наследник на друго лице извън конкретен спор с предмет правата,за които качеството на наследник или липсата на такова може да има значение,т.е.в който наследственото правоприемство е преюдициален въпрос.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не се съдържат основания за допустимост и изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието на изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване е видно ,че се поставят фактически въпроси, изразяващи се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,относими към правилността на постановения съдебен акт и които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че процесуалноправният въпрос, който е от значение за конкретното дело, е за правния интерес, като положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 124 ГПК,който е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС,а именно, че за правният интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск съдът изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения, като за наличието на предпоставката съдът извършва преценка във всеки отделен случай с оглед конкретните специфики на казуса.Не е допустим самостоятелен иск за установяване липса на наследствено правоприемство с оглед забраната въздигната в разпоредбата на чл.124,ал.4 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387/ 16.07.2013 год.на Окръжен съд – Велико Търново по ч.гр.д.№ 896/ 2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: