О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София 14.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5881 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 1315/18.06.2013 г. по в.гр.дело № 1333/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2013 г. по гр.дело № 6264/2012 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК в отношенията между М. З. П. от [населено място] и [фирма] [населено място], че М. З. П. не дължи на [фирма] сумата 11 747.10 лв., представляваща стойността с включен ДДС на начислена за периода 25.10.2011 г. до 03.04.2012 г. електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в [населено място], [община] с клиентски № [ЕГН].
Жалбоподателят поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон. Счита, че в случая са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответницата по жалбата като абонат за заплащане на процесната сума съгласно чл.24 от ОУ на ДПЕЕ, чл.38,ал.3,т.2, вр.чл.37 от ОУ ДПЕЕЕМ.
В изложението към касационната жалба е поставен материално правният въпрос за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване/СТИ/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според жалбоподателя следва да се промени създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика и че разглеждането на правния въпрос ще допринесе за осъвременяване на съществуващата съдебна практика, поради настъпили законодателни промени. В подкрепа на становището за неточно тълкуване от съдебната практика на правната природа на корекционните процедури е възприемането на тези процедури като санкция. Поддържа, че претенцията за заплащане от крайния клиент на неотчетените макар и потребени количества електроенергия е допустима като част от претенцията за реално изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че купувачът е освободен от задължението да плати цена само в изключението на чл.195 и сл.ЗЗД, че принципът при договорът за продажба, е че купувачът следва да плати. – чл.200 ЗЗД. Реално потребление на електрическа енергия според жалбоподателя е количеството електроенергия, което е било в действителност потребено от консуматори, собственост/ползвани от крайния клиент, че обстоятелството, че потреблението на електрическа енергия следва да бъде измервано с измервателен уред не налага извода, че ако такъв уред липсва или е неизправен то потребителят не следва да заплаща нищо, че потребителят не следва да заплаща нищо само ако липсват активни консуматори в обекта присъединен към електроразпределителната мрежа. Поддържа, че липсва легална дефиниция на понятието реално потребление, че в практиката на ВКС в част от постановените решения се приема, че това е отчетеното от СТИ количество, че в други се приема, че реално потребление е това, което съдът приема, че е справедливо да се плати, че в трети решения се приема, че е това, което професионалните среди са приели, че следва да бъде приемано, чрез приложение на одобрената от държавния регулатор методология. При тези разлики в разбирането за съдържанието на понятието „реално потребление” при спазване на задължителната съдебна практика се установяват разлики в правоприлагането. Според жалбоподателя правната природа на корекционните процедури представлява форма на допълване в лимитивно определени случаи на отчетените данни от средството за търговско измерване в рамките на един презумптивно установен период.
Необходимостта от промяна на създадената задължителна съдебна практика е мотивирана с изменение на Закона за енергетиката /Д.в.бр.54/17.07.2012 г. в сила от 17.07.2012 г. конкретно чл.83,ал.1,т.6 и чл.98а, ал.2,т.6, чл.104а, ал.2 от ЗЕ, че изменението има тълкувателен характер и като такова следва да се съобрази в настоящия спор.
Ответницата по жалбата М. П. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е установено, че страните се намират в договорни отношения за доставка и потребление на ел. енергия на обект, находящ се в [населено място], с клиентски номер [ЕГН].
Възоснова на констативен протокол № 0043493/03.04.2012г. е установено, че на 03.04.2012 г. длъжностни лица на [фирма] са извършили проверка на електромер № 00045927, монтиран на обекта в [населено място] и е констатирано, че АП на напраженовите вериги са в изключено състояние и по този начин консумираната енергия не подлежи на измерване.
След констатациите от извършената проверка е изготвена справка № 22854/05.04.2012г. и на основание чл.38 ал.3 т.2 от ОУ е начислено допълнително количество ел.енергия за периода 25.01.2011 г. – 03.04.2012 г. в размер на 38 621 квтч на стойност 11 747,10 лв.
Според заключението на в.л. по назначената СТЕ допълнително начисленото количество ел.енергия е технически възможно да бъде доставено, че описаното в констативния протокол въздействие представлява неправомерна намеса по СТИ, която го изважда извън класа му на точност, тъй като не се отчита изцяло потребената ел.енергия, налице е хипотезата на чл.38 ал.3 т.2 от ОУ, изчисленията по корекцията са математически верни и съобразно действалите за процесния период цени.
Въззивният съд е взел предвид задължителната практика на ВКС, изразена в постановени решения по чл.290 ГПК и е приел, че няма законово основание за жалбоподателя като доставчик да извърши едностранна корекция на потребената електроенергия за процесния период.
Прието е, че разпоредбите на чл.24 и чл. 38 от Общите условия предвиждат ред за санкциониране на потребителя, без да се доказва виновно поведение на последния, и че по този начин се въвежда обективна отговорност за абоната. Според съда това е изключение, тъй като се ангажира отговорността на съответното лице-потребител, независимо от неговото поведение и че предвиждането на такава отговорност е правомощие само на законодателя. Прието е, че в Закона за енергетиката, в редакцията към датата на корекцията, в Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката не е предвидена възможност, нито методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Въззивният съд е приел, че такава хипотеза не е уредена в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. С оглед на това съдът е направил извода, че въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в противоречие с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД и по-точно с императивните правила на закона.
Съдът е приел, че е недопустимо правоприлагането по аналогия на разрешенията при подобни хипотези, които важат за топлоснабдителните дружества и В и К операторите, тъй като обективната отговорност е изключение, което законодателят следва да регламентира изрично
Прието е, че нормите на чл.24 и чл.38 от ОУ противоречат и на текста на чл.82 ЗЗД, който визиращ пределите на договорната отговорност, която е отговорност за виновно поведение. Според въззивния съд нормите са нищожни и на основание чл.146 ал.1 З., тъй като поставят потребителя в неравноправно положение с насрещната страна по договора.
Съдът е приел, че изменението на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012г./ не налага извода за наличие на законово основание за извършване на едностранна корекция от доставчика на потребената електроенергия в настоящият случай. Прието е, че с разпоредбите на чл.83,ал.1, т.6 ЗЕ, тълкувани във вр. чл.21 и чл.98 от ЗЕ е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, като се спазят определени правила, приемането на които е от компетентността на ДКЕВР – чл.83 ал.2 ЗЕ. Прието е, че е налице ново правомощие на доставчика, на което не е придадено обратно действие от законодателя. Според съда е необходима нова намеса на регулаторния орган, на който законодателят е делегирал правомощието да приема правила, по които да се реализират корекционните процедури. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура са нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД и не могат да произведат правно действие. С оглед на това съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения правен въпрос е установена трайна съдебна практика, изразена в решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав възприема и именно с тази практика е съобразено обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд. Освен това жалбоподателят не е изложил твърдения за изменения в обществените условия, настъпили след постановяване на решенията на ВКС по чл.290 ГПК, формиращи съдебната практика. Налице е изменение на законодателството – на Закона за енергетиката обн.Д.в. бр.54/17.07.2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – чл.83,ал.1,т.6 и ал.2. Тези промени не налагат ново тълкуване, тъй като със същите е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, като тази възможност следва да се реализира по определени правила, приемането на които е в рамките на правомощията на ДКЕВР. В Закона за изменение на ЗЕ/Д.в.бр.54/2012 г./ не са предвидени правила, с които да се предвидена обратна сила на чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ съдът намира, че същите имат действие само занапред. Тези разпоредби не са приложими към настоящият случай, който е заварен – спора между страните касае период от време, преди 17.07.2012 г.
Освен това разпоредбите на чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ/Д.в.бр.54/2012 г./ не са с тълкувателен характер в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – решение № 201/21.12.2013 г. по т.дело № 799/2012 г. на ВКС, II т.о. и не са приложими в случая.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд. Както се посочи по поставения правен въпрос е установена трайна съдебна практика, изразена в решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, с която обжалваното решение е съобразено, а изменения в обществените условия не е установено, което да наложи промяна на създадената съдебна практика. Не се касае за неясни, непълни или неточни законови разпоредби, които съдът да тълкува. Промените в Закона за енергетиката – чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 в редакцията обн.Д.в.бр.54 не са приложими към настоящият случай, за да се налага тълкуването им, тъй като са влезли в сила след извършената корекционна процедура и имат действие само занапред, и не са с тълкувателен характер. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1315/18.06.2013 г., постановено по в.гр.дело № 1333/2013 г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 23108/24.07.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 258, В. тауърс Г, чрез адв. М. Б. и адв.П. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.2, ет.1,ап.1, адв.дружество”Б. и Г.”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: