О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1193 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. И. К., чрез адв.А. С. против решение № 17497/20.10.2014 г. по гр.дело № 9585/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2014 г. по гр.дело № 1106/2014 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 545/08.11.2013 г. на прокуриста на дружеството, с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението-„мениджър предоставяне на услуги” и с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 19 666.05 лв.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК е съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателката неправилно въззивният съд е възприел показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите противоречат на показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателката и на събраните по делото доказателства. Посочва, че от показанията на посочените от нея свидетели се доказва изпълнениението на мениджърските й функции на заеманата длъжност през процесния период от време. Неправилно въззивният съд е посочил, че преценката за обективен и траен дефицит на необходимия професионален потенциал за ефективно справяне с възложената работа по смисъла на чл.328,ал.1,т.5 КТ се извършва с оглед предметния обхват на трудовите функции по връчената на 08.11.2013 г длъжностна характеристика, а в действителност относимата към процеса длъжностна характеристика е връчена на жалбоподателката на 06.06.2013 г.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. може ли да се приеме, че съдът е преценил показанията на разпитани свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на същите свидетели по смисъла на чл.172 ГПК, когато същият съд погрешно е възприел дори фактическото обстоятелство – в полза на която от страните са заинтересовани същите свидетели? По-конкретно – когато в трудов спор съдът погрешно е възприел конкретни свидетели като свидетели на работника/служителя/, а в действителност тези свидетели са ангажирани от работодателя, може ли да се приеме, че съдът е преценил възможната заинтересованост на същите свидетели към работодателя, 2. може ли да се приеме, че показанията на заинтересовани свидетели не са опровергани или разколебани от други доказателства и/или доказателствени средства, когато други свидетелски показания и писмени доказателства установяват обратното на показанията на същите заинтересовани свидетели, 3. допустимо ли е съдът да възприеме електронен документ, съставен от свидетел, като достатъчно доказателство, потвърждаващо верността на показанията на същия свидетел, 4. ако въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата това освобождава ли го от задължението да мотивира въззивното решение, като поне посочи кои фактически и правни констатации в обжалваното решение възприема, 5. когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, при условията на чл.272 ГПК длъжен ли е да посочи към кои от мотивите на първоинстанционния съд препраща, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. Н. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационна обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. И. К. със заповед № 545/08.11.2013 г. на прокуриста на дружеството на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „мениджър предоставяне на услуги” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 19666.05 лв.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени и е препратил към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК. Възприети са от съда фактическите и правни констатации в първоинстанционното решение доводи за което са изложени във въззивната жалба.
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че по трудов договор № 2070/01.10.2010 г. ищцата е назначена на длъжност „Специалист въвеждане в експлоатация на сървърни системи”. С Анекс № 1000 от 11.03.2011 г. длъжността е променена на „ръководител технология”, считано от 14.03.2011 г. С анекс № 1734 от 08.09.2011 г. на ищцата е възложено и същата е приела да изпълнява задълженията на „Ръководител технология на екип”, а с анекс № 602/06.06.2013 г., считано от 10.06.2013 г. – да изпълнява задълженията на „Мениджър предоставяне на услуги”.
Прието е, че с длъжностната характеристика е въведено изискване към мениджъра да управлява процеса за оценяване на ХП, за да управлява представянето на екипа или отделни служители, отлични умения за междуличностна комуникация и управление на хора, способност да се комуникира ясно и своевременно с всички клиенти, партньори и потребители – вътрешни и външни, способност да ръководи различни екипи, очакване на промените и управление на служители посредством промени, умение да управлява рационално времето си, да изпълнява много задачи едновременно, да приоритизира поставените задачи, проблеми и искания в напрегната среда, приспособим.
Първоинстанционния съд е приел, че със заповед № 545/8.11.2013 г., подписана от прокуриста на дружество-ответник трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ – ищцата не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на трудовите й задължения. В заповедта са посочени съответните качества, които ищцата не притежава, съобразно длъжностната характеристика.
Относно начина на изпълнение на възложената работа и способността да се справя със същата съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели.
От правна страна първоинстанционния съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че то е прекратено по решение на лице с предоставена работодателска власт. Посочил е, че е спорно между страните възприетата липса на качества, послужила като основание за прекратяване на трудовия договор.
Според първоинстанционния съд, тъй като в специалният закон не определено понятието качество меродавно е общоприетото му значение в контекста на произтичащия от трудовото правоотношение интерес – степен на ценност, пригодност на нещо. Възприета е практиката на ВКС, според която основа за извод за наличието или липсата на качество у работника или служителя се явява способността му да се справи с възложената работа, признак за което е начина на изпълнение на трудовите му функции. Посочил е, че за разлика от укоримото от правния ред нарушение на трудовата дисциплина, при което липсващата ефективност е резултат на субективно отношение у работника или служителя, в хипотезата на чл.328,ал.1,т.5 КТ липсващата ефективност произтича от телесни или психични негови особености, лишаващи го от потенциал да изпълнява трудовата функция. Прието е също, че за разлика от дисциплинарното нарушение липсата на качества предполага трайното им проявление в процеса на изпълнение на трудовите функции.
Съдът е приел, че в конкретния случай в заповедта са посочени търсените от работодателя качества, а също и конкретни факти от процеса на изпълнение на възложените на ищцата трудови функции, че е установен фактическия състав на чл.328,ал.1,т.5 КТ за прекратяване трудовия й договор.
За да направи извода първоинстанционния съд е приел, че пренебрегването на утвърдени от работодателя организационни правила и незачитане решенията на ръководството, израз на което е и безпринципното отричане на негативна обратна връзка за дейността на ищцата, сочи на дефицит за изпълнение на управленска функция по този показател. Посочил е, че отказът на ищцата да следва създадените по предписания ред правила и процедури – възприетата от работодателя организационна практика за структуриране на срещи, преждевременно съобщаване на предложена оценка и за предложение за повишаване на заплата води до извод за неспособност да подчини действията си на организационния интерес. Според съда тъй като качеството като предпоставка за ефективно изпълнение на възложената работа е обективен белег, без значение е въпросът дали и къде е формулирано.
Прието е, че присъщи на управленската функция са и комуникационните способности. Пренебрегнатите от ищцата правила за структуриране на изложението й в рамките на процедурата по номинация за повишаване на служители от нейния екип и липсващата обосновка на дадените предложения с оглед на корпоративните интереси и незачитането на чуждото мнение и емоционалните изблици при отклоняване на дадено от ищцата предложение сочат на дефицит на обективно необходимите и изрично указаните нужни за работодателя качества съгласно стандартите „Себеотстояване”, „Изграждане на отношения”, „Слушане и възприемане”, „Сътрудничество” и „Мотивация (екипно лидерство)” и посочени в заповедта като липсващи. За да направи тези изводи съдът е възприел показанията на свидетелите П. и Д..
Според първоинстанционния съд ангажирането на друг служител за дообясняване възможностите на екипа и начина, по който ще бъде вършена работа с оглед нивото на владеене на английски език от страна на ищцата налага извод на липсващи умения. Прието е, че фактът, че ищцата е сертифицирана с ниво на владение на език не е достатъчен,че боравенето с английски език е необходимо за изпълнение на трудовите функции, че служителите са задължени периодично да сверяват нивото на езиковите си познания. Съдът е приел, че сертификатът удостоверява общо ниво на владеене на езика, че в рамките на трудовото правоотношение от значение е доколко знанията са достатъчни за посрещане на конкретните нужди на работодателя. Прието е, че в случая нивото на владеене на езика не е позволило ищцата да изпълнява в пълнота възложените й задачи, а е наложило ангажиране на допълнителен ресурс на работодателя и това сочи на дефицит на умение за ефективното й изпълнение. Посочил е, че обстоятелството, че за значителен период от време ищцата не е достигнала установеното от работодателя като необходимо ниво на езикови познания налага извод за доказано трайно състояние, лишаващо ищцата от пригодност да изпълнява възложените й функции, съответно обуславя липса на качество по смисъла на чл.328 ал.1 т.5 КТ .
Първоинстанционния съд е посочил, че предприетите действия от непосредствените ръководители на ищцата в противоречие с дадените им указания при вътрешната проверка не оправдават съсредоточеното внимание от страна на ищцата върху този проблем, препятствало ефективното изпълнение на възложените й задачи. Според съда неспособността ищцата да търси решаването му без това да засегне надлежното изпълнение на възложените й задачи, сочи на неприспособимост към ситуацията, дефицит на възможност да приоретизира проблемите и липса на качества, удовлетворяващи изрично указаните като необходими на работодателя със стандарт „Себеотстояване”. С оглед на това е прието, че е без значение предисторията на уволнението. При тези съображения първоинстанционния съд е направил извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата и за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Както се отбеляза по-горе въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Според въззивния съд преценката за обективен и траен дефицит на необходимия професионален потенциал за ефективно справяне с възложената работа по смисъла на чл.328, ал.1 т.5 КТ, се извършва с оглед предметния обхват на трудовите функции по връчената на 08.11.2013г. длъжностна характеристика за „мениджър предоставяне на услуги”. Прието е, че тази длъжност е заемана от ищцата С. К. въз основа на анекс № 602/06.06.2013г. към трудовия договор, сключен между страните, до неговото прекратяване със заповед № 545/08.11.2013г. на ответника. Поради това съдът е преценил като неотносими към спора писмените доказателства, обективиращи степен на изпълнение на длъжностни задължения към предходен и ирелевантен период, когато ищцата заема други длъжности, с неидентични служебни правомощия и при различен екип. Прието е, че е такава разменената през същия период електронна кореспонденция, с характеристиките на електронен документ по чл.184 ГПК вр. чл.2 и 3 ЗЕДЕП, както и оценките за работата на ищцата през 2010г., 2011г. и 2012г. Съдът е приел, че изходящите от ищцата имейли също представляват електронен документ, че обективират волеизявления относно изгодни за нея факти, поради което и по аргумент на чл.180 ГПК сами по себе си не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а следва да бъдат подкрепени с други преки доказателства, че такова успешно доказване не е проведено. Приел е също, че останалите относими писмени доказателства – имейли, изходящи от колеги и оценка за 2013г. следва да бъдат съобразени доколкото обхващат периода м.06 – м.11.2013г. за заемане на процесната длъжност и в съвкупност с всички доказателствени средства по делото, включително и гласните доказателства.
Въззивният съд е отчел възможната заинтересованост на всички разпитани свидетели от благоприятния за довелата ги страна изход на делото, в качеството им на бивши или настоящи служители при ответника, съответно колеги, висшестоящи или подчинени на ищцата. Посочил е, че това не предпоставя недопустимост на показанията по аргумент на противното съгласно чл.164 ГПК. Според съда свидетелите са разпитани след предупреждение за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, че по реда на чл.172 ГПК показанията им поради вероятна заинтересованост се преценяват във връзка с всички данни по делото, че не следва да се кредитират само, ако са опровергани или разколебани от други доказателствени средства.
Съдът е приел, че поради противоречивото изясняване на спорните факти от двете групи свидетели показанията на водените от ищцата свидетели Ч., З., П. и Б. се подкрепят само от изходящите от нея електронни писма, които са без доказателствена стойност. Според въззивния съд тези свидетели установяват най-вече общо професионалните качества на ищцата, като дават собствената си оценка за нейните професионални качества и не установяват конкретни фактически ситуации. Приел е, че показанията им обхващат основно периода 2010 – 2012г., когато ищцата е изпълнявала други длъжности и при друг екип. Съдът е обсъдил показанията на всеки от посочените от ищцата свидетели.
Относно показанията на доведените от ответника свидетели Д., Х. и П. съдът е приел, че същите кореспондират помежду си и се подкрепят от фактите, отразени по сходен начин в електронните писма на други колеги на ищцата, включително имейл от 10.09.2013г. на свидетеля П. Според съда и тримата свидетели посочват конкретни и многобройни примери от работата на ищцата главно след м.03.2013г., че същите имат постоянни и непосредствени наблюдения, поради съвместната им работа, като свидетеля Д. работи с ищцата в едно помещение, а другите двама са нейни мениджъри. С оглед на тези съображения съдът е възприел показанията на тази група свидетели.
Като е възприел показанията на посочените свидетели от ответника и кореспондиращите им писмени доказателства съдът е приел за доказана липсата на необходимите професионални качества на ищцата за резултатно изпълнение на длъжността, водещи до обективна невъзможност за осъществяване на трудовите задължения, което е трайно състояние по смисъла на чл.328, ал.1 т.5 КТ. С оглед на това е извел и извода за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното на това основание уволнение за незаконно и неговата отмяна, съответно за неоснователност и на обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно практиката на ВКС – т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според т.3-та от същото тълкувателно решение, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В подкрепа на доводите на наличие на тези основания жалбоподателката не е посочила и представила практика на ВКС според тълкуването в т.2-ра от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито е представила влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същите правни въпроси. Следователно не се установяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите в п.1,2 и п.3-ти от изложението. Съгласно тълкуването в т.3-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените въпроси в п.1-ви и 2-ри касаят приложение разпоредбите на чл.172 ГПК, а този по п.3-ти на чл. 184 ГПК. Всеки от посочените текстове на ГПК е ясен и пълен и не следва да се тълкува. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Според трайната практика на ВКС съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Според същата практика не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му -решение № 131/12.04.2013 г. по гр.дело № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Въпросите по п.1-ви и 2-ри съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите в п.4-ти и 5-ти от изложението. Въпросите касаят приложение разпоредбите на чл.272 ГПК, които са ясни и пълни и не нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Част от тази практика е решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г., ВКС, IV. г. о., постановено по чл.290 ГПК, според което, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои, като се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като възприемайки мотивите на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че доводите за необоснованост на фактическите изводи са неоснователни. С оглед на това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката С. И. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 17497/20.10.2014 г. по гр.дело № 9585/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 139190/24.11.2014 г., подадена от ищцата С. И. К., ЕГН [ЕГН], чрез адв. А. С., съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез адв.А. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: