О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 7122/2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. К.,чрез пълномощника му адв.Г.К. срещу определение на Окръжен съд – Благоевград № 3076/ 26.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 669/ 2013 г., с което е потвърдено разпореждане № 591/20.06.2013 год.по гр.д.№ 1131/2011 г. на Районен съд – Петрич,с което е върната въззивна жалба вх.№ 2050/07.06.2013 год. год.,поради неотстранени в срок нередовности,изразяващи се в представяне на документ за внесена държавна такса след указания срок.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК преповтарящо касационната жалба се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора въпрос – следва ли изрично да се уведомява съдът за платената държавна такса,след като с банковото авизо за полученото плащане банката е уведомила вече съда за внасянето на държавна такса и не е ли задължен съдът служебно да проверява дали е внесана определената държавна такса.
Ответниците по жалбата – Н. С. К. и С. Г. А.,чрез пълномощника си адв.М.Х. са подали писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който оспорват основателността и допустимостта на жалбата по съображения подробно изложени.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е нередовна,въпреки представената вносна бележка за заплатена държа такса след изтичане на едноседмичния срок,тъй като нередовността се счита за отстранена не само с внасянето,но и с прилагането на документ за внесена държавна такса,тъй като за съда липсва нормативно установено задължение за служебна проверка относно внасянето на следващите се такси.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Съдебната практика по релевирания въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива,а именно, страната има задължение да внесе следващата се държавна такса, и да приложи към жалбата доказателства удостоверяващи изпълнението на вменените й от закона процесуални задължение. Нередовностите по чл.261,ал.4 ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й. Съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога. Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК.
При този изход на спора на ответниците се дължат направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150/сто и петдесет /лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Окръжен съд – Благоевград № 3076/ 26.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 669/ 2013 г.
ОСЪЖДА Л. А. К.,ЕГН [ЕГН], жив.гр.П., [улица] да заплати на Н. С. К. ,ЕГН [ЕГН] и С. Г. А.,ЕГН [ЕГН] и двете жив.гр.П., [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 150/сто и петдесет /лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: