О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр. София 22.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1111 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата К. С. Д., чрез адв.Н. К. срещу възивно решение от 28.10.2013 г. по в.гр.дело № 10420/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I -47218/09.01.2012 г. по гр.дело № 8626/2011 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.422,вр.чл.124,ал.1 ГПК и чл.415, ал.1 ГПК, с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на [фирма] сумата 3 115.86 лв., представляваща стойност на незаплатена от ответницата топлинна енергия за периода от 18.11.2007 г. до м.08.2010 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място], район С., [улица], [жилищен адрес] както и сумата 541.90 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 18.11.2007 г. до 02.11.2010 г. и законна лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до изплащането, както и направени разноски.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. липса на вещно право върху процесния имот за процесния период, 2. нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие липса на доказателства за облигационни отношения, 3. начислени „мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения и нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД, че съдът допуска при действително претърпени вреди в по-висок размер да се иска обезщетение по общите правила”, а не да се начисляват измислени от ищеца лихви, за които не може да се представи определение от МС, каквото е изискването в закона, 4. липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системното нарушаване на действащи такива, 5. пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО,чл.13 при наличие на решение на СРС от 04.02.2009 г. по гр.дело № 25352/2009 г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право – С-14/83 и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества, докато в обжалваното решение на съда това изискване е нарушено, 6. липса на подадена от ответника молба-декларация за откриване на партида/аб.номер/, че липсата на такава декларация доказва, че въпреки, че ответника е собственик на имота не е в облигационни отношения с ищеца, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – цитирано е решение от 10.01.2011 г. по гр.дело № 33055/2010 г. на СРС, решение от 25.07.2011 г. по гр.дело № 54041/2010 г. на СРС, 7. според жалбоподателката е налице явно и напълно разнородна съдебна практика, като съдилищата в РБългария осъждат само собственици на имоти, въпреки, че ползватели са други лица. Цитирани са решения на Софийски районен съд, както и други решения, за които не е посочено от кой съд са постановени, съответно същите не са приложени към изложението, 8. поддържа, че особено неприемлива е налаганата порочна практика от повечето съдебни състави за несъобразяване с мотивите на решение от 12.07.2007 г. по гр.дело № 17547/2006 г. на СРС, решение от 23.05.2008 г. по гр.дело № 92/2008 г. на СГС за противозаконно изписване на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 на ЗБНБ, водещо до неправомерно завишаване на сметки за ТЕ. Според жалбоподателката поставените правни въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата. Към изложението не са приложени влезли в сила решение на първоинстанционни, съответно въззивни съдилища, нито решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], както и третото лице-помагач на страната на ищеца [фирма] не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е преценил за допустимо и валидно решението на Софийски районен съд, съответно е споделил изцяло мотивите в последното решение относно установеното основание и размер на претенциите и на осн.чл.272 ГПК е препратил към тези мотиви.
От фактическа страна е прието, че между жалбоподателката К. Д. и [фирма] е възникнало валидно облигационно правоотношение – ответницата в качеството й на собственик на апартамент № 3,находящ е в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и ищецът, доставял топлинна енергия за битови нужди в процесния апартамент. Прието е, че ответницата е „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нуждипо смисъла на пар.1,т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./, съответно на потребител на енергия за битови нужди по пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ и е длъжник за цената на доставената в собствения й апартамент топлинна енергия.
Въззивният съд е приел, че стойността на отчетената като потребена и незаплатена топлинна енергия от жалбоподателката-ответник, изчислена според нормативните актове, уреждащи продажбата на топлинна енергия от ответника и разпределението й, съответно след изготвяне на изравнителните сметки е в размер 3 115.86 лв. за периода от 18.11.2007 г. до м.08.2010 г. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд, според които вземанията на ищеца за доставена ТЕ са периодични и се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Прието е, че претенцията за главници е погасена по давност за периода преди 18.11.2007 г. Въззивният съд е приел, че в случая разпределението на топлинната енергия в сградата, в която се намира жилището, собственост на ответницата и която сграда е етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Установено е, че дяловото разпределение е извършвано първоначално от [фирма] и поради отпадане на правата на дружеството да действа като топлинен счетоводител ЕС е сключила договор с [фирма] – на 18.10.2007 г. на ОС в процесната сграда е взето решение за сключване на договор с [фирма] за топлинно счетоводство. Възоснова на заключение на СТЕ и представените протоколи от третото лице помагач – [фирма], като са взети предвид данните за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот е установено, че за периода от време от 18.11.2007 г. до м.08.2010 г. жалбоподателката дължи сумата 3 115.86 лв., представляваща стойност на незаплатена от същата топлинна енергия и сумата 541.90 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е изложил мотиви по основателността на предявените от ищеца искове, съответно е изложил подробни мотиви по всяко от възраженията, изложени във въззивната жалба. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси по п.1-ви относно липса на вещно право върху процесния имот за процесния период, п.2-ри за нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на доказателства за облигационни отношения, п.3-ти начислени „мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения и нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД, че съдът допуска при действително претърпени вреди в по-висок размер да се иска обезщетение по общите правила”, а не да се начисляват измислени от ищеца лихви, за които не може да се представи определение от МС, каквото е изискването на закона, съответно по п.4-ти липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системното нарушаване на действащи такива, както и по п.6,7 и 8-ми. Всеки от посочените въпроси не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на въззивнто решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК според т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по л.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Всеки от поставените въпроси по посочените пунктове от жалбоподателката представлява довод по правилността на обжалваното решение. Тези доводи подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото съдът преценява дали посочените от жалбоподателката правни въпроси от значение за изхода на делото са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Както се посочи съдът извършва проверка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение ако се допусне касационно обжалване. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателката по п.п.1,2,3,4,6,7-ми и 8-ми не представляват правни въпроси само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос в п.5-ти от изложението, който касае приложението на чл.13 от Директивата на ЕС № 2006/32/ЕО относно изискването да се заплащат само реално извършени услуги по отношение на топлинната енергия. По този правен въпрос са формирани решаващи правни изводи на съда. Съдът в случая е лишен от възможността да извърши преценка дали правният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като в подкрепа на доводите жалбоподателката е посочила решение на Софийски районен съд от 2009 г., което не е приложено към изложението, нито е представила други влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища, на въззивни съдилища или решения на състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК. С оглед на това съдът намира, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката К. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.10.2013 г. по в.гр.дело № 10420/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 137087/02.12.2013 г., подадена от ответницата К. С. Д. [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез адв.Н. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: