О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 285/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от КОНПИ,чрез процесуалния представител Д.Д., срещу решение № 194/ 05.11.2015г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 442/2015 год.,с което е потвърдено решение № 1064/ 15.06.2015 г. по гр.д. № 138/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлено искането,предявено на основание чл.28,ал.1 във вр.с чл.4,ал.1,ал.2,чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД/отм./ от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против И. Н. Р. и Е. Г. Р. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 508 552,08 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса – следва ли по ЗОПДИППД да се отнема само имущество,съответстващо като стойност на имотната вреда от престъплението,за което е осъден ответника.
Ответната страна – И. Н. Р. и Е. Г. Р. ,чрез пълномощника си адв.Н.Ш. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че Р. е осъден с присъда № 87/21.04.2004 год.по н.о.х.д.№1793/2003 год.на ПОС за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 във вр.чл.55,ал.1,т.1 и чл.55,ал.3 от НК, за това, че на 12/13.06.2003 г., в [населено място], е придобил, държал и съхранявал високорискови наркотични вещества с общо тегло 17,37 гр. на обща стойност 521,10 лв., без да има за това надлежно разрешение, което престъпление попада в приложното поле на ЗОПДИППД /отм./ – чл. 3, ал. 1, т. 25.За проверявания период 14.02.1996 г. – 10.01.2013 г. Р./до прекратяването на брака/ са реализирали общи приходи в размер на 1929,08 минимални работни заплати, а са извършили общи разходи в размер на 4270,97 минимални работни заплати – налице е твърдяна разлика в размер на 2341,89 минимални работни заплати.Позовавайки се на ТР № 7/30.06.2014 год. съдът е посочил,че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност и придобиването на имуществото.Приел е,че в мотивираното искане няма позоваване как незаконното придобиване, държане и съхранение през 2003 г. на високорискови наркотични вещества с общо тегло 17,37 гр. на обща стойност 521,10 лв., без да има за това надлежно разрешение е довело до придобиване на имуществото, за което се иска отнемане.Ангажираните доказателства не сочат на никаква връзка /било пряка или косвена/ между безспорното престъпление и придобиването на процесното имущество. Освен това съдът е установил,че престъплението е извършено на 12/13.06.2003 г. и присъдата е влязла в сила на 10.05.2004 г., а се претендира отнемане и на имущество, придобито преди и след периода на установената и наказана престъпна дейност – кафенето е придобито през 1999 г., апартамент от 116,10 кв. м. е придобит през 2007 г., апартамент № 1 е придобит през 2008 г., МПС са купувани през 2000 – 2001 г. и след 2006 г. Липсват и доказателства ,от които да се направи извод за липса на принос на съпругата на Р.. При така установеното съдът е приел ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване, което да установява по какъв начин притежаването на наркотичните вещества на посочената стойност /при отчитане на обстоятелството, че Р. е оправдан от съда по обвинението за разпространение на наркотици/, е способствало той и съпругата му през проверявания период да придобият описаното в исковата молба имущество.Посочил е,че за да се приеме искането на комисията за основателно не е достатъчно да се установи наличие на имущество на значителна стойност и престъпна дейност, за която лицето да е признато за виновно. Необходимо е във всеки конкретен случай да се извърши преценка на фактите и обстоятелствата, които могат да обосноват извод, че имуществото е придобито пряко или косвено със средства именно от конкретната престъпната дейност ,т.е. да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на Р..
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК.Въззивният съд не е дал правно разрешение по този въпрос,което да обуславя крайните му изводи.Не може да се сподели твърдението на касатора в изложението му,че съдът е посочил като цел на закона отнемане на имущество,съответстващо на имотната вреда от престъплението като санкция – допълнително наказание.Такива правни разрешения в мотивите на съда липсват.Въззивният съд единствено е констатирал,че в мотивираното си искане КОНПИ не е посочила как незаконното придобиване,държане и съхранение на 17,37 гр.наркотично вещество на стойност 521,10 лв. е довело до придобиване на имущество,предмет на искането,както и,че в процеса не са събрани доказателства,които да установяват пряка или косвена връзка между безспорното престъпление и придобитото имущество.Поради изложеното с поставения въпрос не се обосновава извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК.
Не е налице поддържаното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК ,защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194/ 05.11.2015г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 442/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: