О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 26.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5747/2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. В.,А. Х. Д.,Д. Х. Р.,Г. Д. М.,П. Я. П.,Д. Ж. Д.,А. Д. Т.,чрез пълномощника им адв.Д.П. и К. С. К.,чрез пълномощника му адв.Ст.С. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 474/ 23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1156/ 2013 г., с което е потвърдено определение от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 600/2012 г. на Районен съд – Гълъбово,с което е оставено без уважение възражението им за местна подсъдност.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК преповтарящо касационната жалба се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос относно прилагането на чл.115 ГПК при искове за непозволено увреждане.Счита,че отговорът на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата Н. Т. К.,чрез пълномощника си адв.А.Ж. в представен писмен отговор посочва, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението на ответниците – частни жалбоподатели за местна неподсъдност на предявения срещу тях осъдителен иск е неоснователно, тъй като с иска се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане , което предпоставя определяне на местната подсъдност на спора съобразно специалната разпоредба на чл.115 ГПК. Изложени са съображения, че нормата дава право на ищеца да избере пред кой съд да предяви иска си – пред съответния първоинстанционен съд по постоянен адрес на ответника – чл.105 ГПК или пред съда по местоизвършване на деянието.След като ищецът е упражнил правото си на избор, предявявайки исковете си пред Гълъбовски районен съд, в чийто район е извършено увреждащото деяние, възражението на ответниците за местна подсъдност на спора на районен съд, в района на който се намират постоянните им адреси, е неоснователно.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Съдебната практика по релевирания процесуалноправен въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл.115 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Местната подсъдност по дела за непозволено увреждане е изборна в полза на ищеца.В случая мястото на деянието е в района на Гълъбовския районен съд и избраната от ищеца подсъдност по чл. 115 ГПК обвързва съда и ответниците,т.е. съдът не може да се десезира, дори и да е направен отвод от ответниците, а е длъжен да разгледа иска. Правилото на общата подсъдност по чл.105 ГПК не се прилага , щом веднъж е направен избор от ищеца по иска за вреди от непозволено увреждане по реда на чл.115 ГПК.Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Старозагорски окръжен съд № 474/ 23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1156/ 2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: