О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София 23.02.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5573/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. К. А., като пълномощник на С. С. Р., против решение № 232/26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1218/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която е потвърдено решение № 238/26.02.2014 г. по гр.д. № 4900/2013 г. на Районен съд-Стара Загора,с което е прекратен сключеният граждански брак между Р. Г. Р. и С. С. Р. с акт № 1380 от 1988 г. на [община] като дълбоко и непоправимо разстроен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, а именно: следва ли са се уважи искът и да се прекрати бракът между страните, макар да не се сочат доказателства за разстройството на брака и следва ли да се приеме, че въпреки желанието на единия съпруг да се запази бракът, фактическата раздяла говори за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, позовава се на противоречие с ППВС №10/03.11.1971 г. и ППВС1/1957, т. 5.Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по поставените въпроси.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. Г. Р., чрез пълномощника адв. С. Р., взема становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че страните са във фактическа раздяла от м. юли 2013 г., като през този период са прекъснали помежду си почти всякакви отношения, в продължителен период от време преди това – над 10 години, са имали семейни проблеми, а през 2010 г. са имали желание да се разведат, но са решили да положат усилия за запазване на брачната връзка, което обаче не е довело до подобряване на личните им отношения. При тези факти, установени чрез събраните доказателства и преценка на доводите на страните, съдът е приел, че между съпрузите липсва разбирателство, взаимна любов, уважение и доверие. Влошените лични отношения са се отразили върху нормалното протичане на брака и са довели до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот, до физическо и интелектуално отчуждение между страните, вследствие на което е настъпила фактическа раздяла. Въззивният съд е достигнал до извода, че не следва бракът да бъде запазен, при положение, че единият съпруг желае прекратяването му, а другият желае да живеят разделени. Съдът е приел, че брачната връзка е лишена от присъщото съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, а съществуването на брака под тази форма не е в интерес на съпрузите, пълнолетното им дете и обществото. При тези съображения въззивният съд е направил извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения между страните и е постановил решение, с което е потвърдил прекратяването на брака по предявения иск с правно основание чл. 49 СК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Поставените в изложението въпроси не визират правни разрешения на съда, обусловили крайния му извод, а се отнасят до правилността на обжалваното решение и изразяват становище относно извършената от въззивния съд преценка на фактическата обстановка и събраните доказателства. Сами по себе си представляват касационно основание, а не основание за достъп до касационно обжалване, съгласно правилото на чл. 280, ал.1 ГПК. К. съд, упражнявайки правомощията си при преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. При това положение, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респективно съдът не дължи произнасяне по отношение на наличието на специалните предпоставки за допускане на касационна проверка.
В обобщение следва да бъде заключено, че в подадената касационна жалба не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско възнграждение, надлежно удостоверение в договор за правна помощ от 12.09.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232/26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1218/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора .
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Г. Р. сумата 1 200лв. /хиляда и двеста/, разноски за настоящата инстанция .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: