РЕШЕНИЕ
№ 231
София, 04.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1765/2018 година.
Производството е по чл.250, във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№5826/12.6.2018 г., подадена от адвокат Р. Ж. – процесуален представител на касационната жалбоподателка и ищцата Н. И. Г. от [населено място], за допълване на определение №522/08.6.2018 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба.
Ответникът в настоящото производство Областна дирекция на МВР – Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.250, ал.2, изречение първо ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответницата по нея, намира за установено следното:
Молбата, вх.№5826/12.6.2018 г., е подадена на 12.6.2018 г., поради което срокът по чл.250, ал.1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение №522/08.6.2018 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №25/14.02.2018 г. по гр.д.№581/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о.
С отговора на касационната жалба молителката в настоящото производство е поискала присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представен списък на разноските от 19.4.2018 г., фактура №1088/09.3.2018 г. и операционната бележка за банков превод на сумата 720 лева по посочената фактура.
Поради това на молителката следва да се присъдят разноски за касационното производство в посочения по-горе размер.
Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че разпоредбата на чл.250, във връзка с чл.248 ГПК е неприложима за определенията. В случая се касае до опущение на съда, което се изразява в неприсъждане на своевременно поискани от ответницата по касационната жалба разноски. Константната практика на ВКС сочи, че визираните разпоредби са приложими и за определенията, с които с определението по чл.288 ГПК съдът не се произнесъл по искането за присъждане на разноски.
Водим от горните съображения и на основание чл.250, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА определение №522/08.6.2018 г. по гр.д.№1765/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Д., да заплати на Н. И. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски за касационното производство в размер а 720/седемстотин и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: