2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София 07.02.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 4536 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 6682/23.08.2019 г./обозначена касационна жалба/, уточнена с молби вх. № 31656/28.10.2019 г. и вх. № 11100/20.12.2019 г., подадени от ищеца С. С. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Мотивираните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Мотивирано е и основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2,пр.1 ГПК, което според молителя е установено от приложеното към молбата писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд гр. Казанлък. В молбата за отмяна и последващите молби, с които е уточнена първоначалната се твърди, че извършеното претърсване и изземване на 19.02.2002 г. от дома на родителите му в [населено място], [община] б., обл.Ст.З., за което е бил съставен протокол без номер с дата 19.09.2019 г. и положен подпис от съдия от Казанлъшкия районен съд, като вместо разрешавам е добавен ръкописен текст „одобрявам”. Твърди се също, че с писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд гр.Казанлък е уведомен молителя, че при направената справка в деловодната книга „Д” за 2002 г. е било образувано чнд № 98/2002 г. срещу Х. С. В. по което дело молителят не е страна в производството. С писмо изх. № 3142/11.07.2018 г. Районен съд гр.Казанлък го е уведомил, че под № 1917/20.09.2002 г. по описа на книга „Д” за 2002 г. на РС Казанлък е било образувано чнд „Д” № 98/20.09.2002 срещу Х. С. В., като е постановено разрешение за претърсване и изземване. Сочи се, че разрешението за претърсване и изземване е било издадено след като процесните вещи са били иззети, че по тази причина не разполага с копие от протокола за претърсване и изземване, тъй като следственото действие е било незаконосъобразно, че това обстоятелство е следвало да бъде установено от Прокуратурата, но не е сторено. Твърди се, че впоследствие с постановление от 13.04.2007 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратено производството по с.д. № 276/2003 г. на ОСС Пловдив за престъпление по чл.234а НК и чл.309,ал.1 НК, водено против С. В., че в постановлението е посочено, че вещите иззети”незаконосъобразно” следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл.112 НПК. Поради това молителят твърди, че е предприел действия до Районен съд гр. Казанлък и с молби е поискал информация относно извършеното следствено действие на 19.09.2002 г. в [населено място]. Цитираните от молителя писма в молбата от 17.12.2010 г. – три на брой не са му били известни при решаване на делото и са от съществено значение за същото. Искането е да се уважи подадената молба за отмяна, като се отмени решението на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна Прокуратура на РБългария не е изразил становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното:
С решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от С. С. В. осъдителен иск против Прокуратура на РБългария за обезщетение в размер на 222 750 лв. за репариране на имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление и отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи от дома на майка му в [населено място], С. област по сл.д.№ 276/2003 г. на ОСС Пловдив, прекратено с постановление от 13.04.2007 г. на РП Пловдив. Решението е влязло в сила на 15.05.2018 г.
Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Подадена е от легитимирана страна и са мотивирани основания за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до разглеждане молба вх. № 6682/23.08.2019 г./обозначена касационна жалба/, уточнена с молби вх. № 31656/28.10.2019 г. и вх. № 11100/20.12.2019 г., подадени от ищеца С. С. В. от [населено място], ж.р.”Т.”, [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: