О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 12.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3191/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. К. Т. – процесуален представител на [фирма] – Р., против въззивно решение № 163/27.04.2016 г. по гр.д.№ 164/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1664/17.12.2015 г. по гр.д.№ 6090/2015 г. по описа на Русенски районен съд, с което са уважени предявените от Г. В. И. против [фирма] – Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата над 1292,59 лв. и за периода 10.12.2015 год. – 20.03.2016 год.и същият е уважен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в мотивите си въззивният съд неправилно е приел, че приложените по делото доказателства не установяват наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди се също така, че сроковете по двете представени спесификации съвпадат със срока на прекратения срочен трудов договор, който е бил сключен „до завършване на определената работа“. Сочи се, че в трудовия договор са били посочени други фирми, за които е следвало да бъдат изпълнени поръчки, но тези договори не са били приведени в действия.
Ответникът по касация Г. В. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение възникнало на основание трудов договор по чл.68, ал.1,т.2 КТ, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „механик промишлено оборудване“ „ до завършване на определена работа“, считано от 01.06.2015 год.Установила е, че в точка 8 от договора е индивидуализирана работата до завършването на която се сключва трудовия договор, а именно: „обезпечаване сигурността на техническото и технологично оборудване и механизми необходими при изпълнение на поръчките за бутилиране на вино за фирми „П. В. Р.“, „В. с. Р.“, „В. с. Р.“ и У. с. Р.“. Установила е също така, че със Заповед № 6/ 18.09.2015 г., трудовият договор е прекратен на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ, считано от 19.09.2015 год. поради завършване на определената в трудовия договор работа, като работникът е оспорил законосъобразността на тази заповед. С оглед на установеното въззивната инстанция е приела, че в тежест на работодателя е да установи в процеса наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, визирано в заповедта. Обсъдила е представените пред първата инстанция доказателства – договор и спесификации е и приела, че тези писмени доказателства не установяват наличието на основанието за прекратяване на трудовият договор с ищеца, тъй като същите са сключени с дружества, които не фигурират в т.8 от трудовият договор, сключен между страните по делото. Трудовият договор е сключен до изпълнение на поръчките на дружеството-работодател към конкретни руски фирми. Работодателят не е представил никакви доказателства, които да установяват, че поръчките към посочените в трудовият договор фирми са изпълнени и че дружеството -работодател е преустановил изобщо изпълнение на поръчки към фирмите, посочени в трудовият договор. Обстоятелството, че е изтекъл срокът на поръчки към фирми, които не са посочени в трудовия договор с ищеца,както и че изпълнението на определени поръчки е изпълнено е неотносимо към правният спор.Липсват каквито и да било доказателства, че поръчки към същите фирми изцяло са преустановени, за да се приеме, че е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325,ал.1т.4 КТ. Работодателят не е представил доказателства, че е преустановил търговската си дейност към визираните в договора руски фирми, а срокът на трудовия договор е посочен не за завършване на конкретна поръчка, а за изпълнение на поръчки към посочените фирми. Поради това е направен краен извод, че срокът на договора е обвързан с преустановяване на търговската дейност между работодателя и тези фирми, а доказателства в тази насока липсват по делото,поради което издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна и същата правилно е била отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразна,а ищецът правилно е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението. Изложени са и изводи относно основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 10.12.2015 год. – 20.03.2016 год.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и е относима към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , които евентуално касатора подържа. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163/27.04.2016 г. по гр.д.№ 164/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: