О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София| 22.02.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4266 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител – гл. инспектор в ТД на К. [населено място] Х. М. против решение № 79/22.05.2015 г. по в.гр.дело № 154/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 159/03.02.2015 г., постановено по гр.дело № 1569/2011 г. на Варненския окръжен съд. С последното е отхвърлено на основание чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ предявеното от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу С. В. К. искане за отнемане в полза на държавата на притежавано от последния имущество на значителна стойност от 148 372 лв., придобито в периода 01.01.1990 г. – 09.08.2011 г. от престъпна дейност, осъществена на 05.11.2009 г. и установена с влязла в сила присъда по нохд № 1065/2010 г. на В., за което не е установен законен източник – недвижим имот, представляващ апартамент № 4, изграден на етап груб строеж, находящ се в [населено място], ул.”К.. I р. Г. К.” № 52 с площ от 130.38 кв.м. с включени идеални части от общите части на сградата, ведно с 8.185935 идеални части от правото на строеж, както и 46 кв.м.идеални части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 1 103 кв.м., представляващо УПИ пл. № V-226 в кв..9 по плана на[жк]в [населено място], придобит на основание договор за покупко продажба, сключен на 20.11.2007 г. с продавача [фирма], обективиран в нот.акт № 101/2007 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя въззивната инстанция неправилно в противоречие с материалния закон и с постановеното т.решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е приела, че не е налице връзка между престъпната дейност на ответника и придобиването на процесното имущество, че съдът стеснително е тълкувал изискването за наличието на такава връзка, като е приел, че такава е налице само между установените в рамките на наказателното производство неправомерни доходи в размер на 1000 лв. и придобиването на имуществото. Поддържа, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 1065/2010 г. на Варненския окръжен съд за извършено престъпление по чл.253,ал.4, вр.ал.1,пр.2 НК, че извършеното престъпление е резултатно и е от вида престъпления, които генерират значителни неправомерни материални облаги. Сочи, че ответникът не е разполагал със законни източници на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Поддържа също, че въззивният съд неправилно е сложил знак на равенство между установената в наказателното производство имуществена облага от 1000 лв. и средствата, необходими за закупуване на процесното имущество. Според жалбоподателя за периода от време от 20.11.2007 г. до 31.07.2011 г. извършените от ответника разходи многократно надхвърлят реализираните от него приходи, като е налице недостиг на парични средства в размер на 1 008.204.20 лв. Твърди, че процесният недивжим имот е закупен със заемни средства-предоставен банков кредит, като от заключението на вещото лице по приетата СИЕ не може да се установи какви са конкретните източници на средства, с които са погасявани заемите, включително и кредита, с който е закупен процесния недвижим имот. Счита, че са налице обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, че процесния апартамент е придобит със заемни средства, върнати в периода от време след извършване на престъплението, че липсват данни за наличие на законни източници на средства за извършване на погасителните вноски и поради това за придобиването на недвижимия имот може обосновано да се предположи, че е придобит със средства от престъпната дейност. Сочи, че мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е основателно и следва да се уважи.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. когато в наказателния процес е установена имуществена облага, получена в резултат на извършеното престъпление следва ли проверката по ЗОПДИППД/отм./ на придобитото имущество да се ограничи в рамките на определената в наказателното производство имуществена облага или проверката по специалния закон се извършва независимо от размера на така определената облага, 2. в случай, че определената в наказателното производство имуществена облага е отнета в полза на държавата от наказателния съд следва ли да се приеме, че не може да се обоснове връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество, 3. допустимо ли е в производството по специалния закон да се изследва имущественото състояние на проверяваното лице и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние ако придобитото имущество е заплатено със заемни средства – банков кредит, който е погасяван в периода по време и след извършване на престъпното деяние, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба С. В. К., чрез адв. Е. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието, че ответникът С. В. К. с влязла в сила в присъда е признат за виновен и осъден за това, че на 05.11.2009г. в [населено място] извършил сделка с имущество – цедирал /прехвърлил/ на [фирма], [населено място] вземането си на 100 000лв. от Ц. Г. Д., възникнало на 16.09.2009г., за което предполагал, че е придобито в негова полза от Я. М. Х. и К. К. А. чрез тежко умишлено престъпление – изнудване по чл. 213а от ГПК, представляващо престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.1, пр.2 от НК. Прието е, че престъпленията по чл.253 от НК /изпиране на пари/ попадат в предметния обхват на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./. Въз основа на мотивите на постановените съдебни актове, с които ответникът е признат за виновен и е осъден съдът е приел, че извършеното от него престъпление на 05.11.2009г. представлява цедиране на вземане в размер на 100 000лв. на [фирма]/ дружество, на което към посочената дата С. К. е управител/, което вземане – разписка за дължими от Ц. Г. Д./ управител на дружеството, с което [фирма] е в търговски отношения и което дружество е имало вземания към [фирма] и е отпочнало събирането им към този момент/ 100 000лв. на С. К. е била подписана от Ц. Д. в резултат от извършеното от Я. Х. и К. А. на 16.09.2009 г. чрез изнудване /заплахи с насилие и нанасяне на лека телесна повреда/, и което вземане е цедирано на дружество за сумата от 1000лв. Прието е също, че последната сума е присъдена в полза на държавата на осн. чл.253, ал.6 от НК.
Въззивният съд е приел, че процесното имуществото е придобито с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №101/20.07.2007г., според който С. К. е закупил от [фирма] апартамент №4, изграден на етап груб строеж, находящ се в [населено място], ул.”К.. І р. Г. К.”№52, ет.3, с площ от 130, 38 кв.м. за сумата от 117 349 лв., равняващи се на 60 000 евро, от които 10 000 евро са заплатени на продавача в деня на подписване на договора, а за остатъка в размер на 50 000 евро, за която сума е поет ангажимент за кредит от [фирма], ще бъде изплатена по банков път на осн. сключен договор за банков кредит от 20.11. 2007г. с посочената банка. Посочил е, че на 20.11.2007г. с нот. акт №102/07г. е учредена от С. К. договорна ипотека в полза на [фирма] върху описания недвижим имот като обезпечение на сключения договор за кредит за сумата от 50 931, 51 евро с краен срок за издължаване 25.10.2026г. и съгласно който договор кредитът ще се издължава чрез месечни анюитетни вноски.
Съдът е възприел заключение на СТЕ от 25.03.2013г., изслушано пред първоинстанционния съд и е посочил, че пазарната стойност на недвижимия имот към 20.11.2007г. е 219 139лв., а към датата на подаване на исковата молба на 180 326лв., т.е. придобито е имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Възоснова на заключение на СИЕ от 22.10.2013г., изслушано пред първоинстанционния съд е прието за установено, че по предоставения кредит в размер на 50 931, 51 евро /99 613, 38лв./ от [фирма] ответникът е изпълнявал реално задълженията си в периода от 2007г. до подаване на исковата молба, като е заплащал изискуемите месечни вноски. Прието е, че за същия период/с пренесена разлика от предходния период/, според СИЕ извършените от ответника разходи за придобиване на недвижими имоти/изчислени по пазарни стойности към момента на придобиване/, строителство на обекти, заплащане на вноски по сключени договори за кредит с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], и разходи живот надхвърлят приходите му от заплати, получавани кредити и продажби на недвижими имоти/изчислени по пазарни стойности към момента на разпореждане/, включително и по варианта на заключението, при който стойностите са изчислявани съобразно посочените в нотариалните актове цени и декларираното от ответника в подаваните от него Г. – по този вариант разликата е отрицателна за последните три години от периода. Прието е, че не са установени в производството в достатъчен размер доходи със законен източник, чрез които ответникът да е могъл да покрие извършените от него разходи в установените от изслушаните заключения размери, включително и да погасява изтегления от него банков кредит за закупуване на процесното имущество. Според съда макар и имуществото да е придобито преди извършване на престъплението от ответника, би подлежало на отнемане, ако кредитът е погасяван със средства, придобити от престъпната му дейност/при съобразяване дали е погасен целият кредит или съответна част от него през проверявания период, поради възможност остатъкът от кредита да се изплаща в бъдеще с доходи от законен източник/.
Въззивният съд е възприел практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/2014г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиване на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиване на имуществото, за да подлежи то на отнемане. Посочил е, че обосноваването като логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената в определен период от време престъпна дейност и придобиване на имущество на значителна стойност. Според въззивния съд от анализа на вида и характеристиките на осъщественото от ответника престъпление – цедиране на 05.11.2009г. на сумата от 100 000лв. на дружеството [фирма] срещу сумата от 1000лв., за която сума от 100 000лв. е била издадена разписка от длъжника чрез осъществена принуда на 16.09.2009г. от трети лица, за която принуда ответникът е предполагал не може да се предположи обосновано, че генерираната от престъпната дейност, за която ответникът е осъден, имуществена облага е могла да послужи за изплащане на кредита, с който е придобито през 2007г. процесното имущество. Прието е, че не е спорно между страните и не е установено в производството сумата по разписката в размер от 100 000лв. да е била реализирана от представляваното от ответника до 2010г. дружество. Посочил е, че сумата от 1000лв. е отнета в полза на държавата.
Съдът е приел, че не е установено извършването на подобна престъпна дейност в предходни или следващи периоди, за да се предположи, че чрез нея ответникът е придобивал средства, влагани при изпълнение на задълженията му по сключения договор за кредит или по определен способ получаваната от престъпната дейност облага е била трансформирана и впоследствие влагана при погасяване на банковия кредит.
Поради неустановяване по делото на една от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на процесното имуществото, собственост на ответника съдът е направил извода, че подаденото от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество искане следва да се отхвърли като неоснователно. Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващия правен извод на въззивния съд по предмета на спора. Решаващият правен извод на съда в обжалваното решение е, че по делото не е установена връзка/пряка или косвена/ между извършеното престъпление от ответника, за което е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда – т.е. между престъпната дейност по чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото – процесният апартамент, нито такава връзка може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото. Крайният извод на въззивният съд за неоснователност на искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е обусловен от липсата на една от предпоставките, предвидени в условията на кумулативност в чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ – връзка/пряка или косвена/ между престъпната дейност на ответника по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото. Изводът на съда е съобразен с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на посоченото съдът намира, че поставеният въпрос не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, но не е единственият, въз основа на който е основан решаващия правен извод на въззивния съд за неоснователност на искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Както вече се отбеляза съдът е формирал решаващ правен извод, че по делото не е установена връзка – пряка или косвена между извършеното престъпление от ответника С. К., за което е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда и придобиването на имуществото – процесният апартамент, както и, че такава връзка не може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, а от тук и крайният извод за неоснователност на искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Изводът е мотивиран, като съдът е приел – 1. че не е установено по делото сумата по разписката в размер от 100 000лв. да е била реализирана от представляваното от ответника до 2010 г. дружество, 2. сумата от 1000лв. е отнета в полза на държавата, 3. че не е установено извършването на подобна престъпна дейност от ответника в предходни или следващи периоди, за да се предположи, че чрез нея е придобивал средства, влагани при изпълнение на задълженията му по сключения договор за кредит или по определен способ получаваната от престъпната дейност облага е била трансформирана и впоследствие влагана при погасяване на банковия кредит. Освен това съдът съобразява, че жалбоподателят не е обосновал основанието по чл.280,ал.1,т.3 по този правен въпрос, за да се допусне касационно обжалване – не е посочил какво е значението на формулирания правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не е цитирана от жалбоподателя, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато жалбоподателят не се е позовал. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. В случая разпоредбите на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Жалбоподателят е приложил към изложението две решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С първото – решение № 381/06.01.2015 г. по № 5379/2013 г. на ВКС, IV г.о. не е разрешен поставения правен въпрос от жалбоподателя, а с второто – решение № 289/19.12.2014 г. по гр.дело № 612/2014 г. на ВКС, III г.о. са разрешени правните въпроси, предмет на тълкуване по т.дело № 7/2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, с която практика, както се посочи по-горе въззивният съд се е съобразил.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. По приложението му е налице практика на ВКС – т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Въззивният съд е съобразил правните си изводи с тази практика на ВКС. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 4000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 79/22.05.2015 г., постановено по в.гр.дело № 154/2015 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 3975/22.06.2015 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител – гл. инспектор в ТД на К. [населено място] Х. М..
Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], [улица] да заплати на С. В. к. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”К.. I р. Г.К.” № 52, ет.3,ап.4 сумата 4000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: