О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 673/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Б.К.-процесуален представител на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение № 435 от 07.11.2013 год. по в.гр.дело № 391/2013 год. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 108 от 08.07.2013 год. по гр.дело № 29/2013 год. на Чепеларски районен съд,с което е уважен предявения срещу дружеството-касатор отрицателен установителен иск, че по отношение на имоти с идентификатор 80371.241.3095.1.61 и 80371.241.3095.1.16 по кадастралната карта и регистър на [населено място], собственост на ищеца Т. Б. П., не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 105, т.І, рег.№ 673, нот.дело № 104/17.08.2007 год.на нотариус с № 416,съгласно регистъра на Нотариалната камара ,който е вписан в службата по вписваниято при РС-Чепеларе с вх.рег.№ 881/17.03.2007 год.,акт № 78,т.І,д.№752/2007 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ,ал.1, т.1 – 3 ГПК по материалноправните въпроси : допуска ли нашето право учредяване на ипотека от собственика на земята с предмет правото на собственост върху земята,заедно с правото на собственика да построи сграда в същата земя и да стане неин собственик с последица разпростиране на действието на ипотеката върху новопостроената сграда и има ли такава ипотека възможен предмет ; когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена,ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост,включително и спрямо бъдещите приращения и по – конкретно : когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя, ипотеката разпростира ли действието си върху всички елементи /правомощия/, включени в съдържанието на правото на собственост в тяхната динамика и в частност – ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката, при липса на уговорки за изключване на действието й спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ; ако собственикът на земята учредява ипотека върху правото си на собственост с изричното волеизявление, че учредява ипотека включително и върху правомощието си да построи сграда в собствения си имот и да придобие в собственост построеното, индивидуализирано с ПРЗ, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, към момента на учредяване на ипотеката, това изрично волеизявление, пряко свързано с ипотекираното право на собственост върху земята, касаещо правомощие на собственика, представляващо неразделна част от ипотекираното право на собственост върху земята, попада ли в категорията „невъзможен предмет” и влиза ли в противоречие с императивна законова забрана; коя е необходимата и достатъчно пълна и точна индивидуализация на ипотекирано право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда, независимо дали става въпрос за ипотека на право на собственост заедно с правомощието на собственика да се строи в собствения имот или за ипотека на вещно право на строеж на бъдеща сграда върху чужд имот ; ако предмет на учредената ипотека е цяла бъдеща сграда, задължително условие ли е в предмета на ипотеката да бъдат включени със съответната им индивидуализация всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда, за да има действие учредената ипотека върху цялата сграда по отношение и на отделни самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяване на сградата , които според касатора са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна Т. Б. П.,чрез пълномощника си адв.Т.Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че към момента на учредяване на договорната ипотека с Нотариален акт № 105, том І, рег.№ 673, дело № 104/2007 год. , ипотекарният длъжник Г. И. П., в качеството му на [фирма] , не е разполагал с валидно учредено му право на строеж, включващо „правото да се построи и придобие в собственост жилищна сграда за сезонно ползване „Н.”, състоящ се от два блока на фуга – блок „А”, заемащ югозападната част на УПИ, състоящ се от сутеренен етаж, включващ 37 броя избени помещения, заедно с общи части от избения етаж и пет жилищни етажа, включващи 43 броя апартаменти, заедно със съответните общи части от сградата за всеки апартамент с обща разгъната застроена площ на блок „А” 2407.12 кв.м. и блок „Б”, заемащ североизточната половина от УПИ, състоящ се от партерен етаж, включващ 9 броя офиси, четири жилищни етажа, включващи 28 броя апартамента и общите части от сградата за всеки апартамент, с обща разгъната застроена площ на блок”Б”- 2583.24 кв.м., тъй като съгласно нотариалния акт, той е бил собственик на УПИ, в който сградата е следвало да бъде и понастоящем е изградена. Приела е също така,че собственикът на земята е придобил собствеността върху построената сграда, част от която е и процесният офис, по силата на приращението, а не съгласно отстъпено му право на строеж, за да се счита, че на основание чл.150 ЗЗД, ипотеката върху правото на строеж се трансформира върху завършените обекти,тъй като правото на строеж може да възникне само по договор или с административен акт.Приела е също ,че с изграждането на грубия строеж на сградата, тя вече представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който може да се притежава отделно от земята върху която е построена,защото с построяването на сградата възниква нов обект на правото на собственост, различен от УПИ, върху който тя е построена, и затова правилото на чл.92 ЗС е относимо, като придобивен способ единствено към определянето на лицето, което придобива собствеността върху новообразувания имот, но последният не е принадлежност към главна вещ по смисъла на чл.97 ЗС, за да се поставя въпросът, доколко ипотеката върху главната вещ се разпростира и върху присъединената.Още повече, че ипотекарният длъжник валидно е учредил ипотека върху имота в полза на ипотекарния кредитор, но не и върху вещното право на строеж, което не е съществувало в патримониума му, защото не е било учредено.Приела е,че не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради недопускане на поисканата съдебно-техническа експертиза,тъй като изпълнението на процесните сгради в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и съставянето на актове и протоколи по Наредба № 3/31.07.2003 год., включително и въвеждането в експлоатация на построената сграда нямат отношение към въпроса за разпростиране или не на действието на ипотеката върху правото на строеж върху построеното.За неоснователно е приела и релевираното оплакване,че ипотеката не е учредена върху ограничено право на строеж, което не е възникнало, а е учредена върху бъдещи вещи тъй като, ако волята на страните е била да се ипотекира бъдещ имот, който собственикът на парцела възнамерява да построи върху него и ще придобие по силата на приращението, в договора е следвало да се посочи, че се ипотекира жилищна сграда за сезонно ползване, която собственикът ще построи върху парцела, чрез индивидуализиране на всеки отделен обект от бъдещата сграда по надлежен начин, чрез минимално посочване на квадратура и етажа, на който ще се намира съгласно архитектурен проект / чл.166,ал.2 ЗЗД/, а не по инвестиционен проект, както е посочено в случая.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,защото поставените материалноправни въпроси са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС – решение № 39/24.03.2014 год.по гр.д.№ 5059/2013 год. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по идентичен казус.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 435 от 07.11.2013 год. по в.гр.дело № 391/2013 год. на Смолянски окръжен съд.
Указва на [фирма], [населено място] ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 104,50 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: