О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
София, 24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3153/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. М. , срещу решение от 26.11.2012 г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 17847/2011 год.,с което е потвърдено решение от 26.07.2011 год. по гр.д. № 50228/2010г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на [фирма] сумата 4 060,90 лв.-цена на доставена топлинна енергия за периода м.07.07 г.- м.04.09 г.,ведно със законната лихва от 02.08.10 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 8 052,45 лв. и за периода м.08.05 г.-м.06.07 г., както и че дължи на ответника сумата от 722,93 лв.-законна лихва за забава от 01.09.07 г. до 13.05.10 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 2 172,89 лв.Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице помагач на страната на ищеца.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанията на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване без да формулира конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен.Цитира отделни пасажи от съдебната практика в решения на СРС,СГС,ПРС и решение на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл.124,а.1 ГПК ,съгласно която всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това,като в настоящия случай ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за забава,поради което е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват допустими.Приел е за неоснователно възражението, че ответникът-касатор не е потребител на топлинна енергия за процесния апартамент, за процесния период по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и след преценка на приетите писмени доказателства-протокол от решение на ОС на ЕС и от подписаните от ответника главни отчети за процесния период, както и от представената молба-декларация и договор, сключен с ищеца за покупко-продажба на топлинна енергия. Взел е предвид разпоредбата на чл. 145, ал.1 от ЗЕ съобразно която,топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти и разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /чл106а ЗЕЕЕ /отм./според която, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съобразил е законово определения срок по чл.30, ал.1 от ОУ от 2002 г. и чл.32, ал.1 от ОУ от 2005 г. за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ след изтичане на периода, за който се отнасят,както и нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ определяща,че потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ /чл.112 ЗЕЕЕ/ отм./регламентираща,че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Установил е размера на дължимата сума за процесния период при обсъждане на приетите по делото и неоспорени ТЕ и ССчЕ ,на действащата нормативна уредба, както и узаконяването на АС и приспадане на технологичните разходи.Приел е,че възраженията на ответника относно количеството на потребената топлинна енергия са неоснователни,тъй като не са подкрепени с доказателствени искания, вкл. и пред въззивната инстанция.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване инкорпорирано в касационната жалба няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото обаче се цитира съдебна практика, разглеждаща въпросите за недължимост на сумите,когато се установи липса на законно открита партида,за задължението за заплащане на топлинна енергия при съществуването на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот,за приспадането и добяване на суми от изравнителните сметки към други фактури,ако се приема,че това са формулираните въпроси,по които се желае допускане на касационно обжалване ,то следва да се прецени налице ли са основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Релевираното основание за касационно обжалване по т.2 на същата разпоредба е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Действително това основание има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения /ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, т. 3/, поради което не представените от касатора,но позоваващ се на невлезли в сила решения на други съдилища не могат да обосноват извод за противоречива практика, тъй като не е изчерпан редът за инстанционния им контрол. Ето защо касационното обжалване и на това основание не следва да бъде допуснато.За пълнота на изложението следва да се посочи,че касаторът не е оспорил,че за процесния период е имал качеството на собственик на топлоснабдения имот,както и че, липсва законно открита партида. Безспорна е практиката,че в тези случаи е налице облигационно договорно правоотношение между страните през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия ,който е неформален договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия,поради което не се изисква задължително договорът да е в писмена форма.Действащите през исковия период ОУ детайлизират правоотношенията между ищеца и ответника, в качеството му на ползвател на топлинна енергия. Доколкото ответникът не е представил доказателства за внесено в топлопреносното предприятие заявление с предложение за специални условия /съгласно разпоредбата на чл.150,ал.3 ЗЕ/, както и доказателства, че такова заявление е било прието от ищеца, то на основание чл.150,ал.2 ЗЕ, в тридесетдневен срок от публикуването на одобрените от ДКЕВР общи условия се урежда доставката на топлинна енергия до абонатния номер, регистриран на апартамента на ответника.Размера на иска се доказва при съвкупна преценка на събраните писменни доказателства , сред които и отчети на уредите за измерване на топлинна енергия в имота ,заключение на съдебно-техническа експертиза,което се базира не само на изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в сградата, и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2012 г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 17847/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: