О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София 09.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5712/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Н. М. Н., чрез пълномощника адв. Н.М., против определение № 10643/23.05.2014 г. по ч. гр. дело № 4537/2014 г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение, постановено на 27.11.2013 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на Държавата като ответник.
В жалбата са изложени доводи за нищожност,необоснованост и неправилност на обжалваното определение и се иска да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Прави се искане за произнасяне в открито заседание по частната жалба
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания по чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е приел,че при предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вреди от деликт,причинени от незаконни актове на длъжностни лица,отговорността се носи от държавния орган,с който тези лица се намират в трудови,респ.служебни правоотношения. Държавата не участва като ответник в производството,когато държавният орган е конституиран като ответник,защото нейната отговорност не е самостоятелна,а чрез органите й.
Неоснователно е искането за произнасяне в открито заседание по частната жалба, тъй като не се налага събиране на доказателства или извършване на процесуални действия.
По твърдението за нищожност на определението, като постановено от незаконен състав, на основание т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира следното : Касаторът свързва разбирането си, че съдебният акт е нищожен с доводи за несъгласие с приетото от състава, излагайки и необосновани твърдения за заинтересованост на съдията-докладчик, без да се представят каквито и да било доказателства в подкрепа на посочените доводи за наличие на основанията за отвод по чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК. Подобни данни не са служебно известни и на решаващия състав на ВКС. Съдебният акт е изготвен в писмена форма, надлежно подписан е и изложените мотиви са ясни. Според правилото на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, за което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Като такива други обстоятелства частният жалбоподател явно възприема постановения съдебен акт, квалифициран от него като „отказ от правосъдие“. Несъгласието на страна по спора с постановения правен резултат не съставлява по естеството си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в безпристрастността на съда, поради което при извършена служебна проверка настоящият състав не намира порок водещ до нищожност на постановения акт.
Твърди се нищожност на първоинстанционното, а също и на обжалваното второинстанионно определение на основание липса на проведено открито съдебно заседание. Подобно съображение не е съобразено с правилото на чл. 130 ГПК – когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Проверката на исковата молба с оглед нейната редовност се осъществява след постъпването й в съда и преди извършването на последващите процесуални действия по чл. 131 и сл. ГПК.Недопустимостта на иска препятства развитието на исковия процес, поради което провеждането на публично съдебно заседание не е необходимо и предвид обстоятелството, че едва след установена допустимост на предявените искове, съдът се произнася по предварителните въпроси и по допускането на доказателствата и насрочва открито заседание – чл. 140 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не се съдържат основания за допустимост и изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.С цитираните абзаци от актове на ВКС – тълкувателни решения, решения и определения, включително и решения, постановени от състави на НК на ВКС всъщност касаторът се опитва да постави фактически въпроси, изразяващи се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,относими към правилността на постановения съдебен акт и които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.В т. ІІІ от изложението не са поставени конкретни въпроси с оглед посоченото основание по чл.280,т.3 ГПК,а фактически или абстрактни питания, които не са включени в предмета на делото. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът твърди и наличието на други правни въпроси, свеждащи се до приложението на чл. 47 Х. и чл. 6, ал. 2 ЕКЗПЧОС във връзка с изискването нарушените право или свобода да бъдат защитени в справедлив и публичен процес в разумен срок. Сочените разпоредби, напълно приложими и за българския съд, предпоставят предявяването на допустими претенции, за които може да бъде развит съдебен процес по съответните правила и чийто резултат би следвало да е решение по делото по отношение на основателността на предявените искове. Липсата на поставен правен въпрос прави ненужно разглеждането и преценката на разрешенията по съответните проблеми в представената от частния жалбоподател изобилна съдебна практика.
Искането по чл. 629, ал. 3 ГПК за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд относно тълкуването на чл. 47 Х. е неоснователно, тъй като тълкуването на разпоредбата не е от значение за правилното решаване на делото от българския съд предвид характера на предявения иск и необходимите в тази връзка действия от страна на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10643/ 20.05.2014 год. постановено по ч.гр.д. № 4537/2014 год. на Софийски градски съд,ТО,VІ-11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: