О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3744/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. Б. Ю. в качеството й на процесуален представител на Ю. „Н. Р.“ против определение № 3286/20.06.2016 г. по гр.д. № 1097/2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за допълване на решение № 1595/21.03.2016 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Поддържа се оплакване за неправилност на съдебния акт. Изразява се становище, че на присъждане подлежат сторените разноски в производството, съразмерно с обжалваемия интерес. Искането е да се отмени определението и да се уважи искането по чл. 248 ГПК, както и да се присъдят разноски, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на настоящата жалба.
Ответната по частната жалба страна – М. М. В., чрез процесуалния си представител адв. В. М., излага съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК,поради което е допустима,като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК./ т. 24 по ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по в.гр. д. № 1097/2015 г. на ОС-Благоевград е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. В. против решение № 7143/16.09.2015 г., постановено по гр. дело № 1978/2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта му, с която предявеният от нея иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за сумата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.,т.е. за разликата от 38 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, произтекли от факта на настъпила на 07.11.2013 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от Ю. „Н. Р.“ – ответник в производството срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден в качеството му на работодател да заплати обезщетение над сумата от 400 лв. до присъдения размер от 2 000 лв.,т.е. за сумата от 1600 лв. Постъпили са отговори на въззивната и насрещната въззивна жалба. С решение № 1595/21.03.2016 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
С молба вх. № 1607/25.04.2016 г. адв. Ю. е поискала от съда да допълни решението в частта за разноските като присъди сторените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на обжалваемия интерес по подадената въззивна жалба, срещу която ответникът в първоинстанционното производство се е защитавал. С атакуваното определение въззивният съд е оставил искането без уважение. Посочил е, че редът по чл. 250 ГПК е неприложим, тъй като в мотивите на постановеното решение се е произнесъл относно недължимостта на претендираните разноски и не дължи произнасяне в диспозитива. За да постанови този резултат е обосновал извод, че след като въззивната и насрещната въззивна жалба са оставени без уважение, сторените от страните разноски пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са направени.
Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
По отношение на направените разноски от частния жалбоподател във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв. е за защитата по производството по в. гр. дело № 1097/2015 г. на ОС-Благоевград, както по подадената от него насрещна въззивна жалба, така и срещу въззивната жалба на насрещната страна. Поради обстоятелството, че същото не е разграничено по размер за всяка въззивна жалба, и предвид минималния размер за съответния вид помощ съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се приеме, че по отношение на обжалваемия интерес на всяка една от страните по спора – за Ю. „Н. Р.“ – обжалваем интерес – 1 600 лева, а за М. М. В. – 38 000 лева, то за защитата, осъществена от пълномощника на частния жалбоподател дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 447, 50 лева, за защита по подадената от него въззивна жалба и в размер на 1252, 50 лв. за защита по въззивната жалба на другата страна по спора. Предвид изложеното и съобразно изхода на въззивното производство сторените разноски във връзка с подадената от молителя – жалбоподател въззивна жалба следва да се понесат от него така, както са сторени в процеса. В полза на същия следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски съобразно изхода по въззивната жалба, подадена от М. М. В., срещу която Ю. „Н. Р.“ се е защитавал. В договора за правна защита и съдействие /л. 42, възз.гр.д. № 1097/15 по описа на ОС-Благоевград/ са надлежно удостоверени разноски за процесуална защита във въззивното производство в размер на 1700 лв., представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар. Като се има предвид сторените от молителя разноски, обжалваемия интерес на насрещната страна – 38 000 лв. и пълното му неуважаване, то на Ю. „Н. Р.“ се дължат разноски в размер 1252, 50 лв. за въззивното производство.
Като не е съобразил изложеното съставът на въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт в производството по чл. 248 ГПК, който следва да се отмени и вместо това въззивното решение да бъде изменено в частта относно разноските в горепосочения смисъл.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски в размер 15 лв., представляващи заплатена държавна такса по сметката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3286/20.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1097/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което е отхвърлено като неоснователно искането на адв. Ю. за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното решение № 1595/21.03.2016 г. по в.гр.д. № 1097/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на Югозападен университет „Н. Р.“, Булстат[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 252,50 лв. разноски, направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. М. В. , ЕГН [ЕГН] да заплати на Югозападен университет „Н. Р.“, Булстат[ЕИК] и сумата 15 лв. – разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: