1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 21.02.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2752 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място] срещу решение № 511/21.03.2018 г. по в.гр.дело № 121/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4846/23.11.2017 г. по гр.дело № 9601/2017 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че П. Ж. А. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 9857.28 лв., представляваща стойност на ел.енергия по фактура № [ЕГН]/02.06.2017 г. за периода 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица] на основание чл.124,ал.1 ГПК и е осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1399.29 лв. разноски по делото. С въззивното решение е осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният установителен иск се отхвърли.
В изложението са формулирани въпросите: 1. налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното й остойностяване, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.2. съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело № 2385/2016 г., решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. третият въпрос съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на въззивния съд да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложени са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Ж. А., чрез адв.С. В. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че на 27.04.2017 г. е извършена проверка на СТИ, находящо се в [населено място], [улица], с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. В съставения при проверката КП № 1201481 е отразено, че в невизуализиран регистър има показания както следва: регистър 1,8,1, – 5615 квтч, регистър 1,8,63, – 66953квтч. Процесният СТИ поради което е демонтиран и подменен с нов. Посочено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.
Съдът е приел, че според изготвената метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Р., при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, т.е по трета тарифа е преминала ел. енергия в размер на 066954,9 кВтч и същата не е визуализирана на дисплея на СТИ. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите характеристики.
С нарочно становище за начисление на ел. енергия е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищцата в общ размер на 66953 кВтч за периода 28.04.2016г. – 27.04.2017г. В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на коригираното количество ел. енергия ответникът е издал фактура за сумата от 9857,28лв. – стойност на служебно начислена ел.енергия.
Прието е за установено от изслушаната СТЕ, че няма данни корпусът и схемата на електромера да са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез специализиран софтуер. Такъв софтуер за прочитане на скритите данни притежават само неговия производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество.
Прието е също, че според вещото лице в случая количеството ел.енергия записано в Т3 е огромно за обекта на потребление за период от година, като към него трябва да се прибави и отчета в тарифи Т1 и Т2.
От правна страна е прието, че допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до неговия обект на потребление, чрез установяването спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.
Приел е, че по делото е безспорно, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Изведен е извод, че страните по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ) – източник на облигационно задължение, по силата на който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия.
Прието е, че между страните по делото е спорно дали ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките, даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора на исковата молба основание – чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., че провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Съдът е приел, че в случая за периода на начислената допълнително ел. енергия – 28.04.2016г. – 27.04.2017г., са приложими ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Посочил е, че му е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 – 51, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Позовал се е на чл. 195, ал. 2 от АПК, според който правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Прието е, че в случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба е КЕВР, на която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Посочено е, че на съда е служебно известно обстоятелството, че към настоящият момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, че не е изпълнила вмененото ? с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Формиран е извод, че към момента на проверката, а и понастоящем липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В тази насока е съобразено обстоятелството, че с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и тн.), който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. Прието е, че след отмяната на чл.41 – 44 от ПИКЕЕ липсва и ред, и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Посочил е, че неотменените с решението норми (чл.48 – 50) не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Според съда тези норми регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Съдът е приел, че липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Посочил е, че меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път. Прието е, че съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното според съда на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми, поради отричане на юридическата им сила. Прието е също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия, че след като законодателят е признал правото на последните да установяват по – облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
Изведен е извод, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване. Формиран е и извод, че правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.
Според въззивния съд в условията на така създадената празнота в нормативната уредба, позволяваща едностранно коригиране на сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, евентуално биха намерили приложение общите основания за ангажиране на договорната отговорност на потребителя с цел да бъде спазен основополагащият за облигационното право принцип, който забранява неоснователното разместване на блага. Посочил е, че въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката, ответникът не е възразил и не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване или неизмерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за минал период.
Приел е, че по делото не е посочено, съответно доказано, наличието на друго основание извън отреченото по чл. 50 от ПИКЕЕ, което би било годно да породи правото на въззивника да начисли и претендира процесната сума от въззиваемия. Приел е също, че след като е твърдял, че е титуляр на спорното право ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. Посочил е, че правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата 9857,28лв. по процесното дебитно известие се изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което отрицателния установителен иск е уважен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението.
С решение № 21/01.03.2017 г. по гр.дело № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о по чл.290 ГПК е прието, че според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Изводът на въззивния съд, че при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката, ответникът не е възразил и не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване или неизмерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за минал период не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Следователно не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС и съдът преценява, че въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е налице необходимост от промяна на тази практика. В тази насока следва да се съобрази и, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е отменена с решение на ВАС № 2315/2018 г. /ДВ. в. бр. 97/2018 г./.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното въззивно решение. Въпросите по правилността на въззивното решение ВКС следва да преценява ако се допусне касационно обжалване, но не и в производството по чл.288 ГПК каквото е настоящото. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – т.е. не е формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С решение № 23/07.06.2017 г. по гр.дело № 2669/2016 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, според която въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи /Р №63/2015г. по т.д.№.674/2014г., ІІ т.о., Р №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о./. Въззивният съд трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и не може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи собствени такива след преценка на релевантните към спора обстоятелства. Въззивният съд трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и релевантните доводи на всяка от страните, и е формирал свои фактически, и правни изводи по съществото на спора. Обсъдени са и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение. С оглед на посоченото съдът намира, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По третият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи по предмета на спора.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 511/21.03.2018 г., постановено по в.гр.дело № 121/2018 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 12677/27.04.2018 г., подадена от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], В. Т. – Г, [улица], чрез адв. Н. Банков.
Осъжда Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], В. Т. – Г, [улица] да заплати на П. Ж. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. В. сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: