О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2531/2017 год.
Производството е по чл.274,ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Н. М. в качеството й на повереник на адв. Н. М. Н., против определение № 6049/28.02.2017 г. по ч.гр.д. № 1577/2017г. по описа на Софийски градски съд – наименувано „определение с вписана дата 28.01.2017 г. по в.ч.гр.д. №1577/2017 г. на СГС“, с което е потвърдено определение № 19015/21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 17165/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, с което е прекратено производството по насрещния иск, предявен от Н. Х. М. с вх. № 1112758/20.07.2016 г. против Б. М. С. и В. С. Г. и определение № 19014/21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 17165/2016 г. по описа на СРС, 125 с-в, с което е прекратено производството по делото по насрещния иск, предявен от Н. М. Н. с вх. № 1143778/04.10.2016 г. против Б. М. С. и В. С. Г..
В жалбата са релевират доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение.Иска се да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по предявения насрещен иск. Прави се искане за произнасяне в открито заседание по частната жалба, както и да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставени въпроси. Претендират се разноски.
В изложението по чл. 280 ГПК са формулирани множество въпроси, за които касаторът твърди, да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи решения по наказателни и граждански дела на касационната инстанция. Твърди, че обжалваният съдебен акт противоречи и на константната съдебна практика на останалите съдилища. Поставя и питания, за които заявява да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок по арг. от чл. 62, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК /подадена е по пощата на 18.04.2017 г. – първият присъствен ден след изтичането на срока на 15.04.2017 г./, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. В титулната част на жалбата изрично е посочена, че се подава от адв. Н. М. в качеството й на повереник на адв. Н. М. Н./ след дадени указания е приложено и пълномощно за надлежно учредена представителна власт/. От съдържанието на жалбата не може да се направи извод ВКС да е сезиран и от адв. Н. М. в лично качество предвид обстоятелството, че тя също е предявила насрещен иск в срока по чл. 131 ГПК /вх. № 112758/20.07.2016 г./ срещу Б. М. и В. Г.. Съобразно изложеното настоящият състав намира, че въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 19014 от 21.11.2016 г. не е предмет на частната касационна жалба с вх. № 51773/19.04.2017 г. и не се дължи произнасяне по законосъобразността му. Изложеното се подкрепя и от обстоятелството, че по делото е приложена единствено разписка за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на частната жалба от задълженото лице – Н. М. Н..
Постъпил е писмен отговор на подадената частна жалба от адв. Д. А. в качеството й на повереник на ответната страна – В. С. Г., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата и се иска съдебният акт да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Неоснователно е искането за произнасяне в открито заседание по частната жалба, тъй като не се налага събиране на доказателства или извършване на процесуални действия.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. С. Г. против Н. М. Н. и Н. Х. М., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обидни, позорни и клеветнически, вкл. и в хипотезата на приписване на извършване на престъпления, твърдения в заявление с вх. № 1013046/01.02.2016 г. В срока за отговор на исковата молба Н. М. Н. е предявил насрещни искове срещу Б. М. С. и В. С. Г. за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., частично предявен иск от общия размер на твърдените вреди в размер на 1 500 000 лева. С определение № 19014/21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 17165/2016 г. по описа на Софийски Районен съд производството по насрещния иск, предявен от Н. М. Н. е прекратено,тъй като отговорността на ответниците се ангажира именно във връзка с извършени от тях служебни действия по повод възложени им чрез системата за случайно разпределение гр.д.№ 75211/2015 г.и гр.д.№ 17165/2016 г.. Първоинстанционното прекратително определение е потвърдено с обжалваното в настоящото производство въззивно определение.
Въззивният съд е приел,че предявените искове срещу ответниците Б. М. С. и В. С. Г. са процесуално недопустими,тъй като ответниците като съдии в СРС и съгласно разпоредбата на чл.132 Конституцията на РБ не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове по повод осъществяването на съдебната власт,т.е. липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за деликтна отговорност във връзка с изпълняваната професионална дейност.За неотносими са приети задълженията произтичащи от чл.47 от ХОПЕС и чл.6,ал.1 и чл.13 ЕКЗПЧОС – за провеждане на публичен и справедлив процес и осигуряване на независим и безпристрастен съд,и ефикасни средства за защита на ищеца,тъй като те са приложими при разглеждане на процесуално допустим иск,какъвто не е настоящия.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/ДВ, бр. 50/2015 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Н. М. Н. е предявил частичен иск за сумата от 2000 лв., следователно паричната му оценка изключва допустимостта на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е под установения в закона минимум от 5000 лева. Ето защо определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. Предвид недопустимостта на подадената частна касационна жалба, настоящият състав не дължи произнасяне по наведените оплаквания за незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Искането по чл. 629, ал. 3 ГПК за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд относно тълкуването на чл. 47 ХОПЕС е неоснователно, тъй като тълкуването на разпоредбата не е от значение за правилното решаване на делото от българския съд предвид характера на предявения иск и необходимите в тази връзка действия от страна на съда. От друга страна в настоящия случай, касационният контрол е законодателно изключен и формалното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК е достатъчно за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на адв. Н. М. Н. срещу определение № 6049/28.02.2017 г.на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1577/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 2531/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: