О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 20.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 169 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. Й. Д. срещу решение № 131/29.05.2013 г. по в.гр.дело № 285/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 743/15.12.2012 г. по гр.дело № 6186/2012 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е постановено Д. Д. да има право през първите 3 месеца да вижда детето С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа до 12 часа в присъствието на майката А. Й. Д. и вместо това е постановил Д. Д. да има право през първите 8 месеца да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа до 12 часа в присъствието на майката А. Д. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъден Д. Д. да заплаща на малолетното дете С. Д. Д., [дата на раждане] , чрез майката като законен представител А. Й. Д. месечна издръжка в размер на 90 лв. за минал период – от 19.09.2011 г. до 19.09.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи това задължение, както и в частта на въззивното решение, с която е прекратено производството по делото в частта по подадената от Д. Д. въззивна насрещна жалба против първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на А. Д. и е изпратена същата за произнасяне на Пернишкия районен съд по реда на чл.248 ГПК.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: неправилно районния и окръжния съд са приели изцяло твърденията на ищцата и свидетелите на ищцата, без да се съобразят с фактическата страна и като игнорират доказателствата, представени от ответника, че съдът не се е съобразил с възраженията на ответника относно размера на доходите му и възможностите за даване на издръжка, като се е съобразил само с нуждите за издръжка на издържаното лице, че незаконосъобразно съдът е постановил решение, с което се присъжда издръжка за 1 година назад от датата на завеждане на иска в нарушение на закона, съдопроизводствените правила и материалния закон, че не е взета предвид от съда при определяне на разноските разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК, според която ответника има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на материалния и процесуален закон, както и на морала незаконосъобразно и неправилно съдът е приел твърденията на ищеца, като не се е съобразил с безспорните факти, че ответника е в непрекъснат режим на работа и ще има проблеми при личните контакти с детето, че съдът е определил един режим, който реално не отговаря на условията и потребностите на страните, че не е взел предвид и неговата служебна заетост, която възпрепятства по-дълги контакти с детето.
В изложението се сочи, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата А. Й. Д., като майка и законен представител на малолетното дете С. Д. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна. Същата е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 29.05.2013 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд по иска за издръжка за минало време с пр.осн.чл.149 СК. Този иск е с цена под 5000 лв./12 месеца по 150 лв./, поради което въззивното решение в тази част на основание чл.280,ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба е процесуално недопустима и в частта, с която се обжалва решението на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по в.гр.дело № 285/2013 г. на същия съд в частта по подадената от Д. Д. насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на А. Д. и е изпратена същата за произнасяне на Пернишкия районен съд по реда на чл.248 ГПК. В тази част решението на въззивния съд има характер на определение, което не е от категорията определения, предвидени в чл. 274,ал.2,вр.ал1 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и за същото не е предвидена изрично в закона възможност за инстанционен контрол. Поради това и в тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.127, ал.2 СК.
Прието е за установено възоснова на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят Д. Й. Д. и А. Й. Д. са родители на малолетното дете С. Д. Д., [дата на раждане] Прието е, че към настоящият момент детето е на 10 години, ученичка е в трети клас и посещава платени курсове по английски език. Съдът е приел, че родителите нямат сключен граждански брак, че бащата е напуснал общото жилище няколко месеца след раждане на детето, че майката изцяло се грижи за детето и за издръжката му. Прието е, че жалбоподателят не поддържа контакти с детето, не полага грижи за същото, не плаща издръжка.
Относно доходите на родителите съдът е приел, че майката получава средномесечно брутно трудово възнаграждение 258.76 лв., а бащата 440.76 лв.
От правна страна съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на районния съд относно началния момент на присъдената издръжка, дължима от бащата и е преценил за неоснователни оплакванията в тази насока на ответника, обективирани в насрещната жалба. Според съда присъждането на издръжка за минало време от 19.09.2011год. е съобразено с ограничението на чл.149 от СК – не повече от една година назад. Прието е, че за миналия период – от 19.09.2011 г. до 19.09.2012 г. и след това родителите са били във фактическа раздяла и бащата не е плащал издръжка. Приел е, че се касае за първоначална издръжка – такава до момента не е претендирана и не е присъждана, и е направил решаващи извод за основателност на иска за издръжка, включително и за минало време. В уважената част на иска за присъждане на издръжка в размер на 90 лв. месечно за времето от предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, изменящи или прекратяващи това задължение първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е приел за основателна въззивната жалба на ищцата относно продължителността на адаптивния период, въведен от районния съд, при определения режим на лични контакти на бащата с детето. Преценени са за правилни изводите на районния съд, изведени от установените факти по делото за необходимостта да се въведе адаптивен период. Прието е, че адаптивния период следва да е с по-голяма продължителност, тъй като се касае за дете на десет години, което до момента никога не е контактувало и не се е виждало със своя баща, че е налице необходимост да осъществява контакт с него, като е необходим по-продължителен период от време, за да свикне и да комуникира със жалбоподателя като със свой баща. Прието е, че осъзнаването и приемането на факта че има баща изисква време, както и помощ от най-близките, поради което присъствието на майката при осъществяване на личните контакти с детето е задължително. Въззивният съд е преценил, че периода от време от осем месеца е достатъчен, за да се създаде емоционална връзка между баща и дъщеря и да се постави начало на нормално общуване между родител и дете. Прието е, че контакта между баща и дъщеря през адаптивния период от 8 месеца задължително следва да бъде в присъствие на майката, която до момента детето разпознава като единствен свой родител и в чието присъствие детето ще се чувства най-сигурно и спокойно.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Д. Д. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в изложението, тъй като същите касаят правилността на обжалваното решение. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Постановените въпроси от жалбоподателя Д. представляват такива по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, и подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателя са относими към правилността на обжалваното решение съдът намира, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 3588/11.06.2013 г., подадена от ответника Д. Й. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] [улица]– ресторант „Й.” с адрес за призоваване [населено място], [улица],чрез адв. В. С. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 131/29.05.2013 г. по в.гр.дело № 285/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по въззивно гр. дело № 285/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта по подадената от Д. Й. Д. насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на А. Й. Д. и е изпратена същата за произнасяне на Пернишкия районен съд по реда на чл.248 ГПК, както и в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 131/29.05.2013 г. по в.гр.дело № 285/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 743/15.12.2012 г. по гр.дело № 6186/2012 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е уважен искът за издръжка за минало време с пр.осн.чл.149 СК.
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 131/29.05.2013 г. по в.гр.дело № 285/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 743/15.12.2012 г. по гр.дело № 6186/2012 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е постановено Д. Й. Д. да има право през първите 3 месеца да вижда детето С. Д. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа до 12 часа в присъствието на майката А. Й. Д. и вместо това е постановил Д. Й. Д. да има право през първите 8 месеца да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа до 12 часа в присъствието на майката А. Й. Д..
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: