О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2630 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Й. Й. К. и М. Й. К., чрез пълномощника с юридическа правоспособност И. М. К. против решение № 1918/15.12.2014 г. по в.гр.дело № 2213/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3525/07.07.2014 г., постановено по гр.дело № 15313/2013 г. на Варненския районен съд в частта, с която жалбоподателите са осъдени на осн.чл.93,ал.2 ЗЗД да заплатят на Г. С. В. сумата 7000 евро, представляващ даден от последния по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.05.2013 г. задатък в двоен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и 1762.63 лв. разноски по делото.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е продавачът, за да е изправна страна по сключения предварителен договор да прехвърли своя имот на купувача като подпише декларация по чл.264,ал.4 ДОПК/за даване на съгласие част от продажната цена да се внесе в съответния бюджет за погасяване на публичните му задължения/, въпреки, че купувачът не може да изпълни своето задължение да плати дължимата от него продажна цена за имота, уговорена, че ще бъде осигурена чрез банков кредит с оглед това, че съответната банка не предоставя договорените парични средства след като продавачът има публични задължения/и това е установено по делото чрез разпит на служител на самата банка/? 2. приложимо ли е правилото на чл.81,ал.2 ЗЗД/обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност/ и в случай, когато поради публични задължения на продавача на имота, купувачът не може да осигури паричните средства чрез креди от една банка, след като може да се снабди с пари от друга банка или от друга кредитна институция или от трето лице, като обстоятелството е релевантно за купувача, тъй като именно той трябва да докаже, че е изправна страна, за да може да се ползва от правото да иска задатъка в двоен размер, 3. може ли това обстоятелство да се тълкува в ущърб на продавача, като се посочи, че той е неизправна страна, тъй като не е дал съгласие част от продажната цена да се преведе по съответния бюджет за заплащане на публичните му задължения, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение на Русенския районен съд, решение на СГС и на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба Г. С. В., чрез адв. В. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 93, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че между страните по делото е сключен предварителен договор на 23.05.2013 г. за продажба на недвижим имот, придобит в режим на СИО от жалбоподателите-ответници, които са продавачи по договора. Прието е, че според договора страните уговорили продажна цена в размер на 54500 евро, от която при подписване на договора купувачът – ищец по делото Г. С. В. е платил капаро в размер на 3500 евро. Съдът е приел, че страните постигнали съгласие плащането на остатъка да се извърши със заемни средства от [фирма], веднага след нотариалното изповядване на сделката, вписване на законна ипотека в полза на банката, а друга част – по банков път в деня на подписване на окончателния договор. Прието е, че съгласно чл.6 от договора продавачите поели задължение да се снабдят и представят в оригинал всички документи, установяващи правото им на собственост и изискуеми от закона за нотариалното оформяне на сделката, а при неизпълнение на задължението за продажба, продавачите се задължили да платят на купувача капаро в двоен размер и да възстановят всички виновно причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора. С предварителния договор купувачът се е задължил един ден преди нотариалното прехвърляне на собствеността да представи в оригинал на продавачите удостоверение от банката – кредитор, установяващо недвусмислено и ясно поетото задължение да плати на продавачите съответната част от продажната цена, която ще се финансира от банката незабавно след нотариалното изповядване на сделката. При неизпълнение на това задължение, платеното капаро ще остане за продавачите. Прието е, че с анекс от 28.06.2013г. страните определили 30.07.2013г. като ден за сключване на окончателния договор.
Съдът е посочил, че по делото е представено писмено становище на нотариус П. П., с което последният е уведомил [фирма], че продавачите по предварителния договор са собственици в режим на СИО на имота, предмет на договора и, че са представили всички изискуеми от закона документи за прехвърлянето на правото на собственост.
Прието е, че по делото е представено писмо изх. № С-1012-02/21.06.2013г., с което продавачите са уведомени, че на купувача Г. В. е разрешен жилищен кредит за покупка на недвижим имот, посочен в предварителния договор в размер на 44400 евро за срок от 180 месеца, която сума, ще бъде преведена по сметка на продавачите след представяне на нотариален акт за закупуване на имота и удостоверение от СВ за вписване в полза на банката първа по ред ипотека като обезпечение на кредита.
Прието е от съда, че съобразно показанията на банковия служител, подписал писмото последното е съставено от него за установяване на одобряването на кредита, сумата по него и срока за погасяване, че отпускането на сумата и превеждането й по сметка на продавачите е обусловено от представянето на нотариален акт, удостоверение за тежести и вписване на законна ипотека. Прието е, че кредита е одобрен на 19.06.2013г. от регионалния мениджър на банката за [населено място], че в процеса на одобряване на кредите не се изисква удостоверение по чл.87 Д., същото следва да е налично в деня на сключване на окончателния договор, че липсата на доказателство за погасени публични задължения е пречка за банката да преведе сумата по кредита по сметка на продавача.
Въз основа на приложения по делото констативен протокол от 30.07.2013г., съставен от пом. Нотариус на Нотариус П. П. е прието, че страните по предварителния договор са се явили в кантората на нотариуса, като купувачът е заявил, че липсата на удостоверение по чл.87 ДОПК от продавача М. К. е пречка за сключването на окончателен договор и вписване на законна ипотека в полза на банката, че продавачът К. е заявил, че удостоверението по чл.87 ДОПК няма обуславящо значение за нотариалното изповядване на сделката.
Прието е въз основа на показанията на съставителят на протокола, разпитан като свидетел по делото, че страните не са пристъпили към подписване на декларации, установяващи липсата на данъчни задължения, подлежащи на принудително изпълнение по чл.264 ДОПК, че неподписването на тези документи е било пречка за изповядване на сделката.
От правна страна е прието за установено, че на 23.05.2013г. страните са сключили предварителен договор, чието съдържание включва съществените условия на договор за покупко-продажба на недвижим имот, че този договор е породил права и задължения за страните. Посочил е, че е налице действителна уговорка за задатък за обезпечаване изпълнението на договорните задължения и, че е установен факта на плащането на задатъка в размер на 3500 евро по сметка на продавачите. Прието е за безспорно между страните, че имота, предмет на договора е придобит от продавачите в режим на СИО.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че купувачът е изправна страна по отношение на поетите с предварителния договор от него задължения. В тази насока е приел, че по делото е установено, че в полза на купувача е одобрено отпускане на жилищен кредит, за конкретна сума, посочена в писмото на банката, и срок за погасяване. Посочил е, че към датата, определена за сключване на окончателен договор – 30.07.2013г. ищецът е изпълнил поетите от него по чл.14 от договора задължения. Прието е също, че писмото от банката е било представено пред помощник нотариус П..
Въззивният съд е посочил, че от приложения констативен протокол от 30.07.2013 г. е установено, че към 30.07.2013г. сред представените от продавачите документи липсва удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.6 ДОПК от М. К., че в протокола не е посочено, че продавачът е представил декларация по чл.264, ал.4 ДОПК, че липсва и изразено съгласие от продавача, част от продажната цена да послужи и да бъде преведена за погасяване на негови данъчни задължения.
Съдът е преценил за правилно становището на жалбоподателите, че наличието на непогасени данъчни задължения по отношение на недвижимия имот не представлява пречка за прехвърляне на собствеността по нотариален ред. Приел е, че в ДОПК не се съдържа забрана за сделка с недвижим имот при непредставяне на удостоверение за размера на публични задължения, че смисълът на подаваните декларации е, че тези задължения следва да се погасяват и от получените средства от продажбата на имуществото – може да се извършват сделки и при наличие на публични задължения при условие, че продажната цена се преведе за заплащането на тези задължения.
Прието е, че от доказателствата по делото не са установени твърденията на ответника М. К., че е заявил готовност да подпише декларация по чл.264, ал.4 ДОПК и съгласие част от продажната цена на имота да послужи за погасяване на задълженията му,че изявление в този смисъл не е обективирано в представения констативен протокол, съставен на 30.07.2013г. Според съда в протокола се съдържат констатации, че продавачът не е подписал и представил такава декларация. С оглед на посочените съображения е направил извода, че един от продавачите по предварителния договор за продажба на недвижим имот в режим на СИО не е изпълнил задължението си по предварителния договор за изпълнение на съпътстващите нотариалното производство действия като подпише декларация по чл.264, ал.4 ДОПК, представляваща предпоставка за нотариалното оформяне на сделката. Приел е, че продавачите са неизправна страна по облигационната връзка. Съдът е направил решаващия извод за основателност на исковите претенции и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същите са уважени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно практиката на ВКС – т.2 от т.решение № 1 по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В подкрепа на становището за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателите не са представили, нито са се позовали на посочената практика на ВКС. Следователно това основание за допускане на касационно обжалване не се установява.
Според т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателите са цитирали и представили решение № 1118/09.06.2011 г. по гр.дело № 2238/2011 г. на Русенския районен съд, което е без отбелязване да е влязло в сила. Поради това същото е извън обхвата на съдебните актове, визирани в т.3-та от т.решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Относно посочените решение от 06.04.2012 г. по гр.дело № 12096/2011 г. на Софийски градски съд и решение № 808/20.05.1999 г. по гр.дело № 193/99 г. на ВКС, V г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ със същите не е разрешаван поставения правен въпрос от жалбоподателите. С оглед на това съдът преценява, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория и трети въпроси от изложението. Според вече посоченото т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че втория и трети въпроси от изложението не са правни въпроси, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите Й. Й. К. и М. Й. К. на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1918/15.12.2014 г. по в.гр.дело № 2213/2014 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1969/21.01.2015 г., подадена от ответниците Й. Й. К. и М. Й. К., чрез процесуалния представител И. М. К., съдебен адрес [населено място], [улица], № 302,ап.3,ет.1,бл.2.
Осъжда Й. Й. К. ЕГН [ЕГН] и М. Й. К. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.18, съдебен адрес [населено място], [улица], № 302,ап.3,ет.1,бл.2 да заплатят на Г. С. В., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: