7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр. София, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова.
гр. дело № 391 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. Г. П., чрез особения представител адв.С. С. срещу решение № 2485/30.11.2017 г. по гр.дело № 2024/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 793/07.02.2017 г. по гр.дело № 15967/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. Г. П. против Р. М. А..
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло.
В изложението са поставени въпросите: 1. при търсене по съдебен ред на гражданскоправна отговорност от клиента към негов адвокат за вреди по чл.51 от Закона за адвокатурата по повод водено преди това съдебно дело от адвоката по договор за правна защита и съдействие между него и клиента към трето лице, чия е тежестта на доказване на това дали адвокатът е изпълнявал в хода на воденото съдебно дело своето задължение по чл.40,ал.3 от Закона за адвокатурата, а именно – точно да осведомява своя клиент за неговите права и задължения в хода на воденото съдебно дело: адвокатът ли е длъжен да установява положителния факт на това, че точно е осведомявал своя клиент за неговите права и задължения или клиентът трябва да доказва отрицателния факт, че адвокатът не е осведомявал своя клиент за неговите права и задължения. Още повече: следва ли адвокатът и клиентът да ангажират доказателства пред съда в насока на доказване на своите твърдения или тъй като адвокатската услуга почива на принципа на доверието, то съдържанието на комуникацията в хода на изпълнение на задълженията на адвоката по договора му с клиента може да бъде установено само и с изявленията на страните по него – адвокат и клиент, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. може ли адвокатът да се откаже от обжалването на съдебно решение, с което е отхвърлен иска на клиента му без изрично писмено преди това клиента да е дал съгласие за това, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Р. А. в писмен отговор е изразила становище за липса на посочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл.51 от Закона за адвокатурата, вр.чл.45 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че с влязло в сила на 22.12.2012 г. решение от 29.11.2012 г. по гр.дело № 4978/2011 г. на СРС е отхвърлен предявения от С. П. срещу вещото лице Д. Г. Ш. осъдителен иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 25 000 лв. за причиняване на ищцата неимуществени вреди от твърдяно невярно заключение на вещото лице, дадено по адм.дело № 1683/2009 г. на АССГ. Посочил е, че за да постанови решението съдът е формирал фактическия извод, че ищцата не е установила в процеса на доказване, че твърдените неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с деяние, изразяващо се в противоправно действие или бездействие на ответницата, че тези неблагоприятни последици са вследствие на липсата на парични средства. Районният съд е приел за недоказан по делото видът на причинените вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието/твърдяното невярно заключение на вещото лице/ и неимуществените вреди.
Прието е, че след назначаване от съда по реда на чл.94 ГПК за процесуален представител на С. Г. П. по гр.дело № 4978/2011 г. адв.Р. А.-сега ответник по иска, последната е поискала от съда с молба от 02.06.2011 г. да уведоми ищцата, че именно тя е назначена за неин процесуален представител, за да може да осъществят връзка – за отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба. С молба от 12.09.2011 г. адв.Р. А. е представила ръкописно написана молба от ищцата и е уточнила предявения деликтен иск срещу вещото лице с фактическото твърдение, че твърдените неимуществени вреди на ищцата са възникнали от невярното заключение на тройната експертиза, приета по адм.дело № 1683/2009 г. на АССГ. Прието е, че адв.Р. А. се е явила на първото и единствено редовно о.с.з., проведено на 06.11.2012 г. пред СРС, съответно е участвала в извършените процесуални действия, включително при разпита на доведения от ищцата свидетел и е поддържала основателността на предявения осъдителен деликтен иск. Адв.Р. А. в качеството на назначен особен представител на ищцата е получила препис от първоинстанционното решение на 07.12.2012 г., като не са налице доказателства то да е обжалвано, поради което е влязло в сила на 22.12.2012 г.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.40,ал.2 ЗА при упражняване на законоустановената професионална дейност адвокатът следва да се ръководи само от върховенството на закона, като е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Посочил е, че между адвоката и неговия клиент възникват отношения на доверие и, че адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения – чл.40,ал.3 ЗА, като при или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика. Изведен е извод, че адвокатът трябва да действа с необходимата професионална компетентност, отговорност и почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент дори и когато с оглед на събраните по делото доказателства и закона неговата теза е необоснована, респ. неоснователна адвокатът трябва да изясни това обстоятелство на клиента и съобразно своето вътрешно убеждение, което формира свободно – арг.чл.40,ал.5 ЗА да предприеме процесуални действия, съответно да не предприема процесуални действия, които биха влошили или застрашили интереса на своя клиент, включително и да необжалва обосновано съдебно решение, което са основава на установените по делото чрез допустими доказателствени средства правнорелевантни факти. С оглед на тези съображения е формиран извод, че когато постановеното съдебно решение е правилно адвокатът би действал почтено и добросъвестно в случай, че не го обжалва, че по този начин би спестил ненужни разходи, време и надежди за благоприятен изход на правния спор на своя клиент.
Прието е, че в случая адв.Р. М. не е била упълномощен/договорен/, а назначен от съда по чл.94 ГПК процесуален представител на ищцата по гр.дело № 4978/2011 г. на СРС след предявяване на иска, поради което този процесуален представител при упражняване на адвокатската защита е бил обвързан от основанието на предявения иск/от посочените в исковата молба фактически твърдения, които е могъл само да доуточни и поясни по реда на чл.143,ал.2 ГПК/, че с оглед очертаните от ищцата правопораждащи спорното материално право юридически факти адв.Р. М. не е могла да изложи допълнителни факти, които да обосноват евентуално изменение основанието на иска по реда и в сроковете по чл.214,ал.1 ГПК.
Според въззивния съд за да се установи противоправното поведение на вещото лице, изразяващо се в съзнателно или по непредпазливост даване на невярно заключение в проведеното съдебно производство е следвало да се допусне експертиза за доказване на това обстоятелство. Посочил е, че това деяние би разкрило признаците на престъпен състав, предвиден в чл.291,ал.1 и ал.2 НК и, че то се установява по реда и способите на наказателното производство, а когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или е спряно, респ.когато извършителят на деянието е останал неоткрит, по исков ред – чл.124,ал.5 ГПК.
Приел е, че е процесуално недопустимо в исковото производство по предявен иск за ангажиране деликтната отговорност на вещо лице за причинени имуществени или неимуществени вреди това престъпно обстоятелство да бъде установявано инцидентно в мотивите на съдебното решение. С оглед на посоченото е формирал извод, че адв.Р. М. обективно не е могла да предприеме други процесуални действия в защита интересите на ищцата, след като СРС е оставил без уважение искането й за допускане изслушване на СМЕ за установяване верността на доказателствените изводи на вещите лица, включени в състава на СМЕ, допусната и изслушана по адм.дело №1683/2009 г. на АССГ.
Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е процесуално допустимо това престъпно обстоятелство да се установява инцидентно по гражданско дело ищцата в настоящото производство не е установила чрез пълно и главно доказване, както предвижда чл.154,ал.1 ГПК, че заключението на СМЕ, в която вещото лице е участвало е било невярно, като твърдените неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка с поведението на адв.Р.М., която не е обжалвала първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за ангажиране деликтната отговорност на вещото лице. Приел е, че без да е установено, че заключението на СМЕ е невярно, не може да се ангажира нито деликтната отговорност на вещото лице, нито на адв.Р.М., която не е обжалвала постановеното решение по гр.д.№ 4978/2011 г. на СРС. Според съда дори и да е обжалвано това съдебно решение не е доказано, че предявеният деликтен иск срещу вещото лице би бил основателен, като единствената причина за неустановяване на твърдяното престъпно обстоятелство/неверността на процесното заключение/ би се дължало на бездействието на назначения от съда процесуален представител на ищцата-да не обжалва отхвърлителното решение на СРС и да не поддържа релевираното в исковата молба доказателствено искане за изслушване на СМЕ, с помощта на която да се установи неверността на фактическите изводи, до които е достигнало вещото лице Д. Ш..
Прието е, че при обосноваване предявения иск, предмет на настоящото дело ищцата не навежда фактическо твърдение, че ако адв.Р.М. е обжалвала процесното решение на СРС и е поддържала във въззивната жалба доказателственото искане за изслушване на СМЕ, би се установил правнорелевантния факт, че вещото лице е дало невярно заключение, за да бъде ангажирана нейната деликтна отговорност. Посочил е, че с оглед основния правен принцип в гражданския процес – диспозитивното начало, уреден в чл.6,ал.2 ГПК съдът е длъжен да разгледа само правния спор, с който е сезиран в пределите на търсената чрез наведените фактически твърдения защита на накърненото право, че е недопустимо да се разглеждат правопораждащи факти извън тези, относими за правилното решаване на материалноправния спор, повдигнат пред съда с исковата молба. Формиран е извод, че дори и да е установено противоправно поведение на адв.Р.М., изразяващо се в необжалване на процесното решение на СРС не е доказана причинно-следствената връзка между деянието-бездействието и твърдените неимуществени вреди.
Съдът е приел, че по правилата за разпределяне по чл.154, ал.1 ГПК ответникът по процесните искове може да приеме пасивно поведение, че задължение на ищеца е да установи осъществяването на твърдените обстоятелства – противоправността на деянието. Посочил е, че за да отблъсне исковата претенция ответникът може да проведе само насрещно и непълно доказване, като разколебае доказателствената сила на представените от ищеца годни доказателства. Прието е, че гражданският исков процес е състезателно производство в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл.154,ал.1 ГПК страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Според съда след като безспорно и несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. Приел е, че при недоказаност на правнорелевентното обстоятелство, че процесното заключение на вещото лице е невярно, съответно, че неустановяването на това обстоятелство е вследствие единствено на бездействието на адв.Р.М. е неустановена както противоправността на деянието на адв.Р.М., така и причинно-следствената връзка между деянието и твърдения вредоносен резултат – причинени болки и страдания на ищцата, поради което не е възникнала нейната деликтна отговорност по реда на чл.51 ЗА,вр.чл.45 ЗЗД и предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди е недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Прието е, че необжалването от процесуален представител на съдебен акт, който съобразно събраните по делото доказателства е обоснован и не противоречи на материалния закон не е във вреда на клиента, а в негов интерес, тъй като според съда би го предпазил от ненужен разход на средства, време и усилия.
Съдът е приел с оглед на събраните по делото доказателства, че първоинстанционния съд е достигнал обосновано до правния извод, че ищцата не е установила чрез пълно и главно доказване, според чл.154 ГПК, че вещото лице е дало невярно заключение по процесното съдебно административно производство, поради което е отхвърлен предявения деликтен иск и е ангажирана отговорността на ищцата за сторените от ответника разноски в размер на 1000 лв. Прието е, че като не е обжалвала първоинстанционното решение според вътрешното си убеждение, формирано въз основа на събраните по делото доказателства и мотивите на съда адв.Р.М. не е извършила противоправно деяние, че в този случай тя е предпазила ищцата от допълнителни разноски при евентуалниия неблагоприятен изход на правния спор, който би бил пренесен пред въззивната инстанция при подаване на въззивна жалба.
Прието е, че ищцата не е установила в процеса на доказване и, че ответницата е проявявала унизително и дискриминационно отношение към нея при и по повод упражняване на своите професионални задължения при осъществяване на нейното процесуално представителство и правна защита по гр.дело № 4978/2011 г. на СРС.
При тези съображения първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Според практиката на ВКС, изразена в т. 4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело№ 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Формулираният въпрос от жалбоподателката касае приложение разпоредбите на чл.40, ал.3 от Закона за адвокатурата и чл.154 ГПК. Като взема предвид цитираната практика на ВКС съдът преценява, че всяка от посочените разпоредби е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява с оглед липсата на данни за промени в законодателството и обществените условия. Поради посоченото не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението.
Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставения въпрос от жалбоподателката не представлява правен въпрос, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Поради това съдът преценява, че този въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2485/30.11.2017 г., постановено по гр.дело № 2024/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 21724/20.12.2017 г., подадена от ищцата С. Г. П., ЕГН [ЕГН], настоящ адрес [населено място], [улица], чрез адв.С. С. – особен представител, съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Св.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: