О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София 01.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 194 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О.[населено място], чрез адв. Р. Б. срещу решение № 554/01.11.2013 г. по в.гр.дело № 813/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Кнежански районен съд № 59/10.05.2013 г. по гр.дело № 391/2012 г. С последното е признато за незаконно уволнението и е отменена на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ като незаконосъобразна Заповед № 17/17.09.2012 г. на Кмета на [община], с която на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д. К. Н., заемала длъжността „Управител” – Общински социален комплекс в [община], ищцата е възстановена на осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ на длъжността, заемана преди уволнението и на основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ й е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, считано от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2012 г. до изплащането.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е формулиран правния въпрос – за задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност, решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ и по чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата Д. Н. чрез адв.Г. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. К. Н. със заповед № 17/17.09.2012 г. на Кмета на [община], издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „Управител” – Общински социален комплекс в [община] и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2 480.80 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.09.2012 г. до 17.02.2013 г.
Прието е за безспорно между страните, че ищцата Д. Н. е заемала длъжността „Управител“ на Общински социален комплекс в [община]. Със заповед на кмета на [община] №17/17.09.2012 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1,т.2 КТ,пр.2 КТ във вр.със заповед №544/14.09.2012 г.за промяна в длъжностното разписание на дейност „Общински център за социални услуги“, считано от 17.09.2012 г. Заповедта е връчена на ищцата на 17.09.2012 г., когато е издадена.
Възоснова на представения по делото препис – извлечение от протокол № 19 от заседание на Общински съвет К., проведено на 30.08.2012 г. е прието, че Общински съвет К. е взел решение №141, с което е утвърдена структурата на Общинската администрация [населено място], считано от 01.08. 2012 г., съгласно приложение №1 – т.1. По т.2 е взето решение, с което е одобрена числеността на персонала и СБРЗ, считано от 01.08.2012 г. по функции и дейности, съгласно приложение № 2. В приложение №2, по т. 4, раздел Социални дейности обхваща Общински център за социални услуги, управител на който е ищцата Д. Н.. Съдът е приел, че съобразно решението на Общински съвет К. и утвърдената численост на персонала, съгласно приложение № 2 е налице намаляване броя на лицата, работещи в Социални дейности – към 01.01.2012 г. персоналът на работещите в това звено е бил 10,5 човека, а считано от 01.08.2012 г. персоналът е намален на 9 лица. Въз основа на решението на Общински съвет К. кметът на [община] е издал заповед №544/14. 09. 2012 г., с която е утвърдено щатното разписание на длъжностите към 14.09.2012г. -функция“Местни дейности“ при [община]. Заповедта е цитирана и в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Прието е, че според новото длъжностно разписание на функция “Местни дейности“, в сила от 14.09.2012 г. e налице намаляване числеността на персонала на звеното Общински социален комплекс, като общо лицата, работещи в това звено стават 9 – 1 щатна бройка за длъжността „организатор социални дейности“,1 щатна бройка за длъжността „домакин“,3 щатни бройки за длъжността “разносвач на храна“, 2 щатни бройки за длъжността „готвач“ и 2 щатни бройки за длъжността“ помощник готвач“. Прието е, че с това ново щатно разписание е съкратена длъжността на ищцата „Управител” на Общински социален комплекс. По старото длъжностно разписание на функция“Местни дейности“, в сила от 01.03.2012 г., числеността на персонала в Общински социален комплекс е 10 човека и в него фигурира длъжността „Управител“, заемана от ищцата.
Като е съпоставил старото и новото щатно разписание в [община] относно функция „Местни дейности“, в която попада и дейността на Общински социален комплекс съдът е направил извода, че длъжността, заемана от ищцата Н. „Управител „ на О. е съкратена, считано от 14.09.2012 г. Според съда налице са предпоставките на чл. 328 ал.1,т.2, предложение второ от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Въззивният съд не е възприел доводите на КРС за незаконосъобразност на процесната заповед №17/17. 09. 2012 г., поради това, че в същата не е изрично отбелязан текста на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение“поради съкращаване на щата“, а само с цифри е посочена законовата разпоредба -чл.328 ал.1,т.2, пр.2 КТ. Прието е, че от текста на разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ в заповедта и с препращането към заповед №544/14.09.2012г. за промяна в длъжностното разписание на дейността „Общински център за социални услуги“ е налице яснота, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване в щата. Приет е за неправилен извода на КРС, че атакуваната заповед няма мотиви – порок, обуславящ извод за незаконосъобразност. Според въззивния съд уволнението на ищцата е на безвиновно основание – поради съкращаване на щата и в тази хипотеза законодателят не е въвел изискване за мотивиране на заповедта, за разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.195 ал.1 КТ следва да се наложи с мотивирана писмена заповед.
Въззивният съд е приел за принципно правилни доводите в първоинстанционното решение, че работодателят не е имал задължение да извършва подбор по реда на чл.329 КТ, тъй като е налице съкращаване в щата на единствената щатна бройка „управител“, заемана от ищцата. Прието е, че конкретната хипотеза е различна и [община] като работодател е имала задължение да извърши подбор.
Съдът е приел за безспорно, че по новото щатно разписание на функция „Местни дейности“ при [община], в сила от 14.09.2012 г., в Общински социален комплекс се съкращава длъжността “Управител“, като остава длъжността“организатор социални дейности“. Прието е, че не са представени длъжностите характеристики на двете длъжности, за да се извърши преценка за сходството на длъжностите и дали ръководните функции на съкратената длъжност управител, свързани с управление и контрол на дейността на О. са преминали върху несъкратената длъжност „организатор социални дейности“. Приети са за основателни възраженията на ищцата, че въз основа на решението на Общински съвет К. №141/30.08.2012 г. и приетото от кмета на Общината ново щатно разписание за функция “Местни дейности“в сила от 14.09.2012 г. няма яснота кой точно е взел решение за съкращаването на длъжността“управител“ на Общински социален комплекс. Според съда с цитираното решение на Общински съвет К. е одобрена числеността на персонала в специализираната администрация, съгласно приложение № 2, като общо е приет броя на лицата, заети в различните сфери – образование,общи държавни служби, жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство, опазване на околната среда, социални дейности, почивно дело, култура, религиозни дейности. Прието е, че по приложение №2 е намален броя на заетите в Общински център за социални услуги от 10,5 човека на 9 лица и че няма конкретно решение на Общинския съвет, че намаляването на персонала в Общинския център за социални услуги следва да се извърши чрез съкращаване длъжността на ищцата “управител“ на центъра. Съдът е приел, че впоследствие без да обоснове становището си, кметът на [община] със заповед е утвърдил щатното разписание на длъжностите-функция“Местни дейности“, като по новото щатно разписание за Общински социален комплекс не фигурира длъжността „управител“. Според въззивния съд няма доказателства и яснота за действителните причини и мотиви, които налагат да се изпълни решението на Общинския съвет за намаляване числеността на персонала на Общинския соц.комплекс, да бъде съкратена именно длъжността“управител“, а не сходната „организатор соц.дейности“ или някоя от другите длъжности. Прието е, че независимо, че е съкратена единствената длъжност “управител“, поради факта, че по новото щатно разписание е останала друга сходна длъжност“организатор социални дейности“ работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 КТ между ищцата Н., чиято длъжност се съкращава и лицето И. Д., чиято длъжност не се съкращава, за да се прецени обективно нивото на квалификация и кой работи по -добре. Съдът е отчел факта, че в сравнение с останалите служители работещи в Общински социален комплекс ищцата е с най-висока квалификация и е единствената, която има висше образование, че е работила близо 10 години в сферата на социалните дейности в [община], заемала е различни длъжности-социален работник, главен специалист „социален работник“, а в последните години преди уволнението управител на Общински социален комплекс СК“, че всички останали служители са с по-ниска квалификация и образование от нейното, тъй като са със средно или средно специално образование,включително и лицето, заемащо длъжността“организатор социални дейности“.
При посочените доводи въззивният съд е направил решаващия извод, че след като работодателят [община] не е извършил подбор по реда на чл.329 КТ уволнението е незаконно и искът с правно основание чл.344 ал.1т.1 КТ за отмяна на заповед №17/17.09.2012г. на кмета на [община] е основателен, и следва да се уважи. Поради незаконния характер на уволнението съдът е приел, че следва да се уважат и акцесорните искове по чл.344 ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Управител“на О. [населено място], както и по чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа от 18.09.2012 г. до 17.02.2013 г. в размер на 2480.80 лв., заедно със законната лихва от 26.09.2012г. до окончателното й изплащане.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение № 625/01.10.2010 г. по гр.дело № 1773/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени в чл.329, ал.1 КТ, че ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с даденото разрешение в посоченото решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Следователно налице е предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и обжалваното въззивно решение на Плевенския окръжен съд следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 554/01.11.2013 г. по в.гр.дело № 813/2013 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 12546/09.12.2013 г., подадена от ответника [община], чрез адв.Р. Б., съдебен адрес [населено място], [улица].
Указва на жалбоподателя [община] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 129.61 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: