О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5019/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв.М.Ч. – процесуален представител на СОУ”Св.П. Х.” – [населено място] против въззивно решение № 154/14.05.2015 г. по в.гр.д.№ 205/2015 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,с което е отменено решение № 93/18.12.2014 г. по гр.д.№ 1843/2014 г. по описа на Дупнишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. П. К. против СОУ“Св. П. Х.“ – [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и същите искове са уважени.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречие между първоинстанционното и въззивното решения по настоящото дело, по правния въпрос : „Следва ли да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ с работник или служител, който отсъства от работа по обективни причини/ в случая, поради продължителен отпуск по болест/“.
Ответната страна – Л. П. К., посредством процесуалния си представител адв. Е. А., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ е незаконосъобразно.Не е налице хипотезата на посочената правна норма, тъй като посоченото основание предполага наличие на безвиновна фактическа невъзможност, която може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовия договор и които трябва да са непреодолими за тях. Посочено е, че такива причини могат да са налице, когато с оглед спецификата на изпълняваните трудови функции за определена длъжност на работника или служителя е отнето, респ. не е издадено съответното разрешение, например за достъп до класифицирана информация, за носене на оръжие, или пък е налице промяна в изискванията за заеманата длъжност – същата вече е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Относно случаите, в които работникът или служителя , който страда от заболяване, при което състоянието му няма да се промени и в резултат на него е невъзможно да изпълнява трудовите си задължения, също е прието, че процесната правна норма е приложима, но в конкретния случай тази хипотеза не е налице. Досежно приложените експертни решения на ТЕЛК е установено, че действително ищцата страда от заболяване, водещо до намаляване на трудоспособността й, но здравословното й състояние не възпрепятства възможността тя въобще да изпълнява трудовите си функции. Съотнесено към мотивите на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/невъзможност на ищцата да изпълнява трудовите си задължения, поради отсъствието й от работа за един продължителен период от време/, въззивната инстанция е стигнала до извод, че тази фактическа обстановка не попада в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ.Посоченото друго основание за невъзможност за изпълнение на трудовия договор – обжалване на болнични листове също не обуславя хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ,тъй като по никакъв начин не се отразява на възможността ищцата да престира своя труд.С оглед уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът е уважил и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”старши учител” в ответното училище и иска по чл.225,ал.1, КТ за сумата 4 968 лв.,представляваща реално претърпяната вреда,като в останалата част за разликата до 5 000 лв. е потвърдила първоинстанционното решение.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочената противоречива практика между двете решения – на първоинстанционен и въззивен съд по настоящото дело не попада в касационното основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Направените фактически изводи са съобразени с процесуалните разпоредби и материалния закон в съответствие с практиката по чл.290 ГПК на ВКС/ решение № 99/05.04.2011 г. по гр.д.№ 380/2009 г., IV г.о/, съгласно която „невъзможността на работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор, дължаща се на болестно състояние или друго увреждане на здравето не е основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал., 1, т. 12 КТ. Тази невъзможност е основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, т. 9 КТ, но ако невъзможността е установена със заключение на ТЕЛК.“
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящото производство в размер на 900 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154/14.05.2015 г. по в.гр.д.№ 205/2015 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА СОУ “Св. П. Х.” – [населено място], област К., [улица], да заплати на Л. П. К., ЕГН – [ЕГН], жив.гр.Д., област К.,[жк]блок 5, вх.1, ет. 4, ап.10, разноски за настоящата инстанция в размер на 900/деветстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: