5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 22.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 68 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. П. Г., чрез адв.З. Т. срещу решение № 422/05.11.2018 г. по в.гр.дело № 738/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1354/10.09.2018 г. по гр.дело № 3093/2012 г. на Плевенския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. Г. за тълкуване на решение № 1044/13.07.2012 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението към касационната жалба се сочи, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, че при тълкуване на диспозитива ВКС е изхождал от мотивите на съответното решение, от формираната в тях воля към момента на постановяване на решението – решение № 294/02.12.2014 г. по гр.дело № 179/2014 г. на ВКС, IV г.о. Поддържа се, че Окръжен съд Плевен е пренебрегнал мотивите по гр.дело № 3093/2012 г. на Плевенския районен съд, както и мотивите по в.гр.дело №1065/2012 г. на ПлОС, с което се потвърждава решението по гр.дело № 3093/2012 г. на Плевенския районен съд. Твърди се, че ако съдът бил обсъдил мотивите на решението на ПРС и собствените си мотиви в цитираното въззивно гражданско дело на ПлОС е щял да констатира, че жалбоподателят е освободен от заеманата длъжност с място на работа кметство [населено място] и в диспозитива на решението си ПРС е следвало да изпише и мястото на работа на Г. Г., че неизписване на мястото на работа води до промяна и на трудовият договор.
В изложението се поддържа, че при постановяване на решението си ПлОС не е извършил тълкуване на диспозитива, съвместно с мотивите на решението и е нарушил приетото от ВКС, като практика – решение № 8/22.01.2015 г. по гр.дело № 3921/2014 г. Сочи се, че решението на ПлОС противоречи и на решение № 23/01.03.2010 г. по т.дело № 663/2008 г. на ВКС, II т.о.
Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като ясен правен въпрос не е формулиран.
Ответника по касационната жалба – [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че с въззивната жалба на ищеца Г. Г. за пръв път пред въззивния съд е направено искане за допълване на диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-Плевен по гр.дело №3093/2012г, че с такова искане Районен съд Плевен не е бил сезиран.
Прието е, че Районен съд [населено място] се е произнесъл по молба Вх.№19494/24.07.2018г. от Г. П. Г. за тълкуване на решение, като в заглавието и в петитума е отразено само искане за тълкуване на решение. Прието е също, че сезиран с горното искане, Районен съд [населено място] се е произнесъл по молба с правно основание чл. 251 ГПК. Посочил е, че не е възможно в производството пред въззивния съд да се иска допълване на решението, тъй като първоинстанционният съд не е бил сезиран с такъв спор, съответно няма произнасяне по искане с правно основание чл. 250 ГПК по молба вх.№ 19494/24.07.2018г.
Съдът е приел, че молбата с вх.№ 19494/24.07.2018г. пред РС-Плевен е разгледана в закрито заседание и на осн. чл. 251, ал.4 от ГПК е преценил, че не е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Прието е, че в случая РС-Плевен е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ, предявени от Г. П. Г.. С Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-Плевен, постановено по гр.дело №3093/2012г. по описа на РС-Плевен е отменена като незаконосъобразна №386/15.03.2012г. на Кмета на Община-Плевен, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на трудовите задължения е прекратено трудовото правоотношение между ищеца Г. Г. и ответника Община-Плевен, като работодател. Със същото решение РС-Плевен е възстановил Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност инспектор „Обществен ред“ при Община-Плевен.
С Решение №130/12.03.2013г. по в.гр.д. №1065/2012г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-Плевен по гр.дело №3093/2012г. на РС-Плевен.
С Определение №882/16.07.2013г. гр.дело №3586/13г. на ВКС, III г.о. Решение №130/12.03.2013г. по в.гр.дело №1065/2012г. на Плевенския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване.
В изпълнение на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-Плевен по гр.дело №3093/2012г. на ПлРС и Решение №130/12.03.2013г. по в.гр.дело №1065/2012г. на ПлОС е издадена Заповед №386/13.01.2014г. на Община-Плевен, с която считано от 15.01.2014г. служителят Г. Г. е възстановен на длъжност „Инспектор обществен ред звено „Инспекторат“ при [община]“.
Със Заповед №РД10-61/17.01.2014г. на Кмета на Община-Плевен Г. Г. е разпределен да изпълнява служебните си задължения в кметство [населено място].
Със Заповед №РД 10-1554/15.10.2014г. на Кмета на Община [населено място] е наложено наказание дисциплинарно уволнение на Г. Г.. Тази заповед е обжалвана от Г. Г., който е предявил искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. С решение №225/04.05.2015г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.дело №174/2015г. е потвърдено решение №103/26.01.2015г. по гр.дело №5441/2014г. на Плевенския районен съд, с което исковете са отхвърлени. С определение №1136/19.10.2015г. постановено по гр.дело №3543/2015г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ПлОС и от тази дата решението е влязло в сила.
Като е взел предвид установените факти въззивният съд е приел, че решение № 1044/13.07.2012г. по гр.дело №3093/2012г. на Плевенския районен съд е било изпълнено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.251, ал.2 ГПК, според която тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Приел е, че поставените от жалбоподателя въпроси, по които е поискано тълкуване на решението, касаят начина на изпълнение на същото и не могат да бъдат решени в производството по тълкуване.
Прието е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Прието е също, че предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението. Възприета е практиката на ВКС, според която, когато диспозитивът на съдебното решение е неясен, редът за отстраняването на тази неяснота е по реда на тълкуване на съдебното решение по реда на чл. 251 ГПК, като тълкуване може да се иска до момента, в който съдебното решение е изпълнено. Посочил е, че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Според въззивния съд в случая не е установена подобна неяснота. Позовал се е и на практика на ВКС, според която по пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори то да е неправилно, че тълкуване се налага, когато решението е двусмислено, неясно, и поражда съмнение за неговото правилно приложение.
Съдът е посочил, че Трудов договор №386/22.05.2002г. е сключен на осн. чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр. чл. 70 КТ с тримесечен срок на изпитване в полза на работодателя, между Г. Г./служител/ и [община]/работодател/, че според същия Г. е приел да изпълнява в кметство К. длъжността „Инспектор“, код 00034, Стр. звено „Инспекторат“. Приел е, че в допълнително споразумение към трудов договор /№/, сключено на 02.03.2006г. между [община] и Г. Г. е отразено място на работа в [община] от звено „Инспекторат“ на длъжност: от длъжност „инспектор ОР“, код (Н.)3454. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 04.10.2007г. между [община] и Г. Г. е отразено място на работа в [община], мероприятия „Инспекторат“ [населено място], на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 28.02.2008г. между [община] и Г. Г. е отразено място на работа в [община], мероприятия „Инспекторат“, на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 30.09.2008г. между [община] и Г. Г. е отразено място на работа в [община], мероприятия „Инспекторат“ , на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. Съдът е приел, че според последното допълнително споразумение, в същото не е посочено място на изпълнение [населено място]. Прието е въз основа на длъжностната характеристика, че длъжността „инспектор“ е към общинска служба „Инспекторат“, че работодател е Община-Плевен, която може да променя мястото на работа на служителите, по законоустановения ред. Посочил е, че решение № 1044/13.07.2012г. на РС-Плевен по гр.дело №3093/2012г. на ПлРС, влязло в законна сила на 16.07.2013г., е вече изпълнено и не подлежи на тълкуване по въпросите на жалбоподателя, че не му е ясно къде е мястото му на работа- [община] или Кметство [населено място], тъй като това според съда са въпроси, които касаят изпълнението на решението.
При тези съображения е формиран извод, че първоинстанционното решение, с което молбата за тълкуване на решение № 1044/13.07.2012 г. по гр.дело № 3093/2012 г. на ПлРС е оставена без уважение е правилно.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Г. Г., тъй като същите не са правни въпроси. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателя не са правни, а касаят правилността на обжалваното решение.
Според цитираната по-горе практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като въпросите в изложението касаят правилността на въззивното решение същите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 422/05.11.2018 г., постановено по в.гр.дело № 738/2018 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 13068/19.11.2018 г., подадена от ищеца Г. П. Г., [населено място], [община], [улица], чрез адв. З. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
5