О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 03.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4230/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3,т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. А. В., приподписана от назначения служебен защитник адв. И. С., против определение № 1767/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2816/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 14.02.2018 г. по гр.д. № 1832/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното въззивно определение и се иска неговата отмяна.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено от назначения служебен защитник, в което са формулирани следните въпроси: 1. „Подлежи ли на разглеждане иск срещу възложител, ако искът срещу изпълнителя на работата е недопустим“ и 2. „Допустим ли е иск срещу органа, назначил конкретно лице на длъжност, която предполага функционален имунитет на лицето“. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото определението противоречи на възприетото в решение № 133/29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., както и с т. 6 от ТР № 3 / 22.04.2005 г.на ВКС. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като твърди, че атакуваното въззивно определение е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. А. В. против Висшия съдебен съвет на Република България /ВСС/ и Република България чрез Министъра на финансите,за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.Обосновава претенцията си за причинени вреди при правораздавателна дейност, вследствие на действия на ВСС, който назначил съдия, разгледал предходна негова искова молба и вместо да прекрати производството по нея като недопустимо, се произнесъл с решение по същество, което впоследствие било обезсилено като недопустимо от въззивния съд и бил осъден да заплати разноски. Наведени са твърдения, че на основание чл. 160 от Закона за съдебната власт ВСС носи отговорност за назначаването на съдия, който се е произнесъл некомпетентно и недопустимо на първа инстанция, поради което следва да обезщети претърпените от К. А. В. вреди.
С атакуваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. Посочено е, че с оглед гарантирания от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите не може да се приеме за разглеждане иск срещу органа, който съгласно чл. 129 КРБ назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите. Вярно е, че исковата молба не е насочена срещу конкретния магистрат, постановил акт, обезсилен от горната инстанция, а срещу ВСС, който е назначил „некомпетентен съдия“. Недопустимо е обаче да се търсят вреди от органа, назначил съдия, постановил акт в рамките на своите служебни функции,поради което е прието, че не подлежи на разглеждане иск срещу възложител, ако искът срещу изпълнителя на работата е недопустим.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, актуални и при настоящата редакция на ГПК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. При преценка на извършените съдопроизводствени действия от предходните инстанции, настоящият състав намира, че атакуваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, тъй като гражданският съд не е компетентен да се произнесе по предявената претенция, а съгласно възприетото в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 на ОСС от ГК и ТК на ВКС и на ОСС на I и II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г. съдебен акт, който е постановен от съд, който не е компетентен по правилата за подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища, е недопустим.
В случая гражданският съд се е произнесъл по допустимостта на искова молба, която не е компетентен да разгледа. Предявената претенция не попада в предметния обхват на чл. 2 ЗОДОВ, нито на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът не ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитен орган. Ответник по делото е ВСС – особен държавен орган, който осъществява кадровата дейност в рамките на съдебната система – по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, което по своята същност е специфична административна дейност и съгласно разпоредбите на ЗСВ се осъществява чрез решения, представляващи индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Ето защо претенцията на ищеца намира правната си квалификация в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ този иск подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, поради което следва да се разгледа от Административен съд София-град, който е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността му /в този смисъл е и практиката на петчленните състави на ВКС и ВАС за определяне на подсъдност на спор – определение № 38/16.11.2016 г. по гр.д. № 30/2016 г. по описа на ВКС и ВАС, определение № 25/21.03.2018 г. по гр.д. № 16/2018 г. по описа на ВКС и ВАС /
При преценката относно процесуалната допустимост на този иск АССГ следва да извърши преценка и за наличието на правен интерес да се води такъв иск за обезщетение за вреди, произтичащи според твърденията в исковата молба от незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от ВСС, предвид обстоятелството, че решението му за назначаване на съдията, посочен в исковата молба, е влязло в сила и ищецът не е имал право да го обжалва пред ВАС с оглед незаконосъобразността му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1767/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2816/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 1767/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2816/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София – град.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: