О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1322
гр. София 21.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 3305 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. у. – п. ц. [населено място], чрез адв. Н. Г. против решение № 39/13.02.2013 г. по в. гр. дело № 2/2013 г. на Хасковския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 499/09.11.2012 г. по гр.дело № 1152/2012 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 2/29.06.2012 г., с която на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – „съкращаване на щата” е прекратено трудовото правоотношение с А. Р. А., отменена е заповед № 2/29.06.2012 г. на Директора на С. у.-п. ц. [населено място], като незаконосъобразна и е възстановен А. Р. А. на длъжността, която е заемал преди уволнението „учител практическо обучение”, съответно е осъден С. [населено място] да заплати на А. Р. А. сумата 1133.42 лв., представляваща разликата между обезщетението по чл.225,ал.1 КТ и получените обезщетения по чл.220 и чл.222,ал.1 КТ.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. с оглед специфичната функция на ответника – С. у. – п. ц.по единия от въведените показатели за оценка –„извънкласна дейност” най-пълна информация за участията на служителите в извънкласната дейност има директора и за оценка на професионалните възможности на служителите при извършване на подбора допустимо ли е назначената за извършване на оценяването комисия да събере тази информация от директора и ако е процедирано по този начин това води ли задължително до извод за субективно оценяване и до игнориране на събраните писмени и гласни доказателства за обективното съответствие на оценката на комисията по подбора с действителните качества на уволнения служител, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. ако при извършване на подбора работодателят включи критерий, който не е съответен на длъжностната характеристика, но е наложен с оглед спецификата на работа, ще доведе ли това до неговото опорочаване и разполага ли работодателя с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, но несъответни на длъжностната характеристика, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 240/21.05.2012 г. по гр.дело № 936/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 3. счита ли се за мотивирано по смисъла на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК въззивно решение, в което съдът не се е произнесъл по направено възражение от страната за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд и не е извършил собствена преценка на доказателствата – писмени и гласни, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/85 г., 4. допустимо ли е в производството по дела, разглеждани по реда на глава X. ГПК”Бързо производство” да се прилагат сроковете за извършване на процесуални действия, предвидени за общото исково производство, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 416/12.07.2009 г. по гр. дело № 531/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата А. Р. А., чрез адв. Н. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, че посочените въпроси, касаят правилността на обжалваното решение, съответно изразено е становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от жалбите е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието, че със Заповед № 2/29.06.2012 г. на директора на С. у.-п. ц. [населено място] е прекратено трудовото правоотношение с ответника по касационната жалба А. А. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване в щата, считано от 29.06.2012 г. Със същата заповед е постановено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за 16 дни и по чл.220, ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестието – една брутна заплата.
Въззивният съд е приел, че със щатно разписание от 01.06.2012 г. е предвидено съкращаване на 2 щатни бройки за длъжността „учител практическо обучение” и е предвидена една щатна бройка за тази длъжност. На длъжността „учител практическо обучение” ответникът по жалбата А. А. е бил преназначен от длъжността „учител общообразоветелен предмет в гимназиален етап” с допълнително споразумение от 25.10.2011 г. към трудовия договор № 31/31.10.1983 г. Съобразно длъжностно разписание на С. у.-п. ц. (С.) [населено място] към 01.05.2012 г. за длъжността „учител практическо обучение” са предвидени три щатни бройки.
Прието е, че със заповед № 49/18.06.2012 г. на директора на С., на основание чл.329, ал.1 КТ, във връзка с утвърденото щатно разписание на длъжностите в сила от 01.06.2012 г., е определен състав на комисията за извършване на подбор: гл.юрисконсулт и специалист „ Човешки ресурси“ при Общ.Д., директор на Дирекция „СП“, помощник директор в С. и социален работник в С., при спазване на утвърдена Методика за извършване на подбора и спазване на показателите и тежестите за оценка, като е определен срок до 27.06.2012 г. Съдът е приел, че в Методиката са установени шест показателя за оценка при максимален брой 100 точки, а крайната оценка е сбор от оценките по отделните показатели. За показателя П6 „Извънкласна дейност“ максималния брой точки, който може да получи участник в подбора е 20 т., от които „Благотворителни базари, концерти, спортни мероприятия и др“ до 10 т., „Организиране провеждане на беседи, ролеви игри и други по определени теми, свързани със здравословен и безопасен начин на живот“ до 6 т. и „Екскурзии, излети“ до 4 т. В методиката е отразено, че информацията за дейността на участниците в подбора се предоставя от директора на Ц..
Съобразно протокол от 25.06.2012 г., подписан от членовете на комисията в подбора за длъжността „учител практическо обучение” са участвали ответникът по жалбата А. Р. А., Г. Д. Г. и А. С. К.. Прието е, че А. К. получила 83 точки, Г. Г. – 78 точки, а ищецът А. А. 75 точки. Последните двама са предложени на директора за прекратяване на трудовите правоотношения. Съдът е приел, че според изготвените формуляри на трите лица включени в подбора е установено, че ищецът А. А. и Г. Г. получили максимален брой точки по първите пет показателя – П1-П5. А. К. получила 5 т. по показател П2, поради по-малък общ педагогически стаж – 5 години. Прието е, че разликата в получените оценки е по показателя „Извънкласна дейност“. Според съда трите лица са получили по 4 т. по П6.3, по показателя 6.2 „Организиране провеждане на беседи, ролеви игри и други по определени теми, свързани със здравословен и безопасен начин на живот“ само А. К. получила 6 т. По показателя П.6.1 „Благотворителни базари, концерти, спортни мероприятия“ ищецът е получил 1 т., Г. Г. – 4 т. и А. К. 8 т. от 10 възможни. Съдът е приел, че относно критерия извънкласната дейност е изслушан директора за всеки един учител какви дейности е извършил – коледни и великденски базари.
Въззивният съд е приел, че съществената разлика в оценките е възоснова на критерия „извънкласна дейност”. Прието е, че този критерий не съответства на длъжностната характеристика. Според съда при оценяването на служителите по този критерий е изслушано мнението на прекия ръководител – директора, като не е изяснено по какви изисквания е извършвано това оценяване. Прието е, че посоченият критерий е включен в методиката за оценяване за целите на подбора, че тази субективна оценка спрямо прилагането на този критерий налага извод за формално провеждане на подбора и неговото опорочаване, съответно за неговата незаконосъобразност.
На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд относно нарушение изискванията за извършване на подбор между служителите. Прието е, че прекратяването на трудовия договор на ищеца А. А. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е основателен. Съдът е направил извода и за основателност на обективно съединените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 1133.42 лв. Прието е, че от общата сума неизплатено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ следва да се приспадне изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 КТ и чл.222,ал.1 КТ.
По правните въпроси:
Несонователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по първия правен въпрос. С ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Със същото решение е прието, че при съвременната организация на труда за да направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция работодателят трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. Приема се, че събирането на информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора следва и от необходимостта за притежаването на специални познания за трудовите функции на работниците и служителите, които работодателят в лицето на съответните длъжностни лица, управляващи предприятието или службата може да получи по посочения начин. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл.329,ал.1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329,ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл.329,ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото разрешение в ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС. Относно преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по добре въззивният съд е изложил свои мотиви и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд. Прието е, че подборът е незаконосъобразен, тъй като не е извършен според критериите по чл.329,ал.1 КТ и особено в частта по показателите П 6.1 – „Благотворителни базари, концерти, спортни мероприятия” и П 6.2 – „Организиране провеждане на беседи, ролеви игри и други по определени тези, свързани със здравословен и безопасен начин на живот”, че оценката на работодателя за работата на служителите по тези критерии е дадена, без да са налице доказателства как е извършено оценяването и възоснова на какви обективни данни. В случая въззивният съд е извършил проверка на приетите от работодателя оценки по критериите по чл.329,ал.1 КТ и е приел, че оценките на всеки от участниците в подбора не са обосновани с конкретни факти особено по показателите П 6.1 и П 6.2. С оглед на това е направил решаващия извод за незаконосъобразност на извършения подбор. Тези решаващи правни изводи не са в отклонение от цитираната практика на ВКС.
По поставения правен въпрос не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос касае приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, които разпоредби са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос, формулиран от жалбоподателя – ако при извършване на подбора работодателят включи критерий, който не е съответен на длъжностната характеристика, но е наложен с оглед спецификата на работа, ще доведе ли това до неговото опорочаване и разполага ли работодателя с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, но несъответни на длъжностната характеристика. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор по чл.329,ал.1 КТ, съответно за незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратен трудовия договор на ищеца А. А.. За да е правен въпросът, според тълкуването, дадено в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В настоящият случай поставеният въпрос не представлява такъв правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.3-ти от изложението. Въпросът се свежда до задължението на въззивния съд да изложи свои мотиви по предмета на спора и в хипотезата на чл.272 ГПК, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съответно за задължението на въззивния съд при постановяване на решението да извърши преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните.
С посочените от жалбоподателя ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/85 г., приети при действието на ГПК от 1952 г./отм./ е дадено тълкуване за съдържанието на мотивите на решенията на инстанциите по същество. Отразено е, че мотивите на въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а следва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, на доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тълкуване за правомощията на въззивната инстанция за съдържанието на мотивите на решението на тази инстанция се съдържа в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19. Прието е, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанцияи с оглед на това въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни и фактически и правни изводи по съществото на спора, да ги отрази писмено в мотивите на решението, съответно да даде свое собствено решение по отношение на иска. Задължителните указания, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС не са изгубили значение и при действието на ГПК от 2007 г. Според трайно установената практика на ВКС процесуалната възможност, предвидена в чл.272 ГПК въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава решението на последната не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбите на чл.272 ГПК не освобождават въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди доводите на страните при спазване на пределите на въззивното производство, определени с въззивната жалба. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл.235,ал.2 и ал.4 ГПК, които въвеждат задължение за въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху свои изводи по приложението на закона, които следва да се отразят в мотивите. Следователно и при действието на ГПК от 2007 г. въззивният съд следва да изложи свои мотиви във въззивното решение и само при наличие на такива мотиви въззивното решение е постановено при спазване разпоредбите на чл.235,ал.2 и ал.4 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правният въпрос в съответствие с цитираната практика на ВС и ВКС, като е изложил свои собствени мотиви по предмета на спора, преценявайки приложените по делото доказателства и доводите на страните, съответно е изложил и мотиви по приложението на закона. Следователно соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 416/12.07.2009 г. по гр.дело № 531/2009 г. на ВКС , IV г.о. е прието, че в производството по дела, разглеждани по реда на Глава X. ГПК – Бързо производство са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. Прието е, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл.146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл.312, ал.1 ГПК съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл.146,ал.2 ГПК в първото заседание по делото в общия исков процес след доклада съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, а в бързото производство това е задължение на съда в закритото заседание по чл.312, ал.1 ГПК- арг. от 312,ал.3 ГПК според който текст по направените своевременно искания във връзка с дадените указания съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл.313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. Следователно не се установява разрешение на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя С. у.-п. ц. [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 39/13.02.2013 г. по в.гр.дело № 2/2013 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2621/11.03.2013 г., подадена от ответника С. у.-п. ц. [населено място], чрез адв.Н. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: