О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 21.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3987/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1134/05.02.3013 г., подадена от адв. Б. Ю. – процесуален представител на Й. Е. Н. от [населено място], против определение №2/03.01.2013 г. по ч.гр.д.№568/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о., с която е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от частния жалбоподател в настоящото производство и от Е. Н. И. и М. Й. М. против определение №786/12.7.2012 г. по гр.д.№115/2012 г. по описа Пернишкия окръжен съд, и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение е прието, че съгласно чл.2438, ал.3, изречение второ ГПК, определението почл.248, ал.1 ГПК, в случая за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Досежно последното е прието, че е постановено по няколко обективно съединени иска – за прогласяване нищожността на договор за дарение, за признаване за установено, че ответницата С. Е. не е собственик на правото на строеж върху описания имот, както и ревандикационен иск. Досежно всеки от посочените искове е прието, че е с цена под 5000 лева, определена съгласно чл.69, ал.1, т.т.2 и 4 ГПК, въз основа на данъчната оценка на имота по представеното удостоверение от 08.6.2010 г. на [община]. Въз основа на това тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е стигнал до извод, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК и обжалваното определение не подлежи на обжалване.
Срещу посоченото определение е подадена частна жалба от ответника по исковата молба Й. Е. Н., като се навеждат оплаквания за неприложимост на правната норма на чл.280, ал.2 ГПК, като е налице позоваване на определение №270/17.5.2010 г. по гр.д.№1137/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Оспорва се приложимостта в случая на представената по делото данъчна оценка на имотите, както и това, че разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е неприложима по искове за защита на собствеността. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба И. Д. И. е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Останалите ответници по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид становището на ответницата по нея И. И. намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на тричленния състав на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о. е правилно. Всички изтъкнати в частната жалба оплаквания и доводи са неоснователни последните съображения:
Налице е хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК, обжалването на определението за разноските е подчинено на реда, по който се обжалва решението по делото. Законосъобразно тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че претенциите са оценяеми, тъй като процесните имоти имат своя цена. Поради това неоснователен е доводът, че по исковете за собственост е неприложима разпоредбата на чл.280, ал.2, ГПК, която според частния жалбоподател е приложима само по искове за парични вземания. Текстът на посочената разпоредба не съдържа такъв текст. Същият гласи, че “Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански, и до 10000 лева – за търговски дела.” Предявените искове са оценяеми като тяхната цена е установена в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.т.2 и 4 ГПК. Неоснователно е оплакването, че неправилно съдът е взел предвид данъчните оценки, съдържащи се в удостоверението, издадено от [община]. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК меродавна за цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая е налице установена данъчна оценка от надлежен държавен орган, съгласно която цената на всеки от исковете е категорично под 5000 лева.
Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2/03.01.2013 г. по ч.гр.д.№568/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о., по подадената от адв. Б. Ю. – процесуален представител на Й. Е. Н. от [населено място], частна жалба, вх.№1134/05.02.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: