Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. София 04.07.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участие на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 5684 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 3267/15.07.2015 г., конкретизирана с молба вх. № 4397/06.10.2015 г. от ищеца Т. И. Т. от [населено място], чрез адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение №244/23.04.2015 г. по в.гр.дело № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, допълнено с решение № 347/11.06.2015 г. постановено по същото въззивно гражданско дело.
Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. В молбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.дело № 132/2015 г., с което е отменено решението на Пещерския районен съд от 02.12.2014 г. по гр.дело № 206/2014 г., както и решението на въззивния съд от 11.06.2015 г., с което е допълнено първоначалното решение, като е отхвърлен предявения иск от молителя Т. И. Т. срещу Г. Г. Т. от [населено място] с правно основание чл.45 ЗЗД с цена 4 405.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействието на ответницата, изразяващо се в недопускането на ищеца в собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], № 159, вх.Б, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2014 г. до окончателното изплащане. Според молителя неправилни са изводите на въззивния съд, че не е налице причинно-следствена връзка между увреждането и каквото и да било действие или бездействие на ответницата Г. Т., собственичка на апартамента, находящ се над апартамента на молителя и източник на процесните вреди, настъпили вследствие на теч, изходящ от същия апартамент и който теч е довел до настъпването на неблагоприятни за молителя последици. Сочи, че категорично доказан е източника на увреждането, видно от заключението на вещото лице С. И. от допуснатата техническа експертиза. Искането е за отмяна на въззивното решение , като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила и да се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Сочи, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Към молбата са приложени заверени ксероксни копия от писмени свидетелски показания от лицата И. Т. Т. и Д. Г. К. с нотариална заверка на подписите.
Ответницата по молбата за отмяна Г. Г. Т., чрез адв.С. В. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на молбата за отмяна, съответно за неоснователност на същата.
С определение № 399/18.11.2015 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:
С решението, чиято отмяна е поискана – № 244/23.04.2015 г. по в.гр.дело № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, влязло в сила на 11.06.2015 г. е отменено решение № 798/02.12.2014 г. по гр.дело № 206/2014 г. на Пещерския районен съд. С решение № 347/11.06.2015 г.по в.гр.дело № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд е допълнено решението от 23.04.2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като е отхвърлен предявения от молителя срещу Г. Г. Т. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4405.55 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2014 г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск от молителя е с правно основание чл.45 ЗЗД. С решението е прието за установено, че вертикалната и канализационна инсталация се намира в сграда в режим на етажна собственост и е предназначена за общо ползване от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Прието е също, че ответницата по иска е собственик на апартамент, разположен на втори жилищен етаж от сградата и като такава има съгласно чл.5,ал.1 от ЗУЕС право да ползва общите части на сградата според тяхното предназначение, че съгласно чл.6,ал.1,т.1 от ЗУЕС е длъжна да не пречи на другите собственици, ползватели и обитатели да ползват общите части на сградата. Според въззивния съд по делото е установено, че течът в жилището на ищеца е вследствие на счупване на тръба от вертикалната В и К инсталация в жилището на ответницата. Посочил е, че обстоятелства в исковата молба, че ответницата е нарушила предвиденото в чл.6,ал.1,т.2 от ЗУЕС свое задължение като собственица на имота да не причинява вреди на други обекти и общи части на сградата не са въведени в исковата молба и поради това съдът е намерил, че не следва да ги обсъжда.
Въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца – молител са, че ответницата със своето противоправно поведение – бездействие -„недопускайки го в собствения си имот” е накърнила негови права. Прието е, че по делото е установено, че имуществени права на ищеца са накърнени и е определен техния размер, като имуществено овъзмездяване, че по делото не е установено, че тези вреди са в резултат от твърдяното бездействие на ответницата от „недопускане на ищеца в апартамента на ответницата” да се е появил теч в апартамента на първия жилищен етаж. Формиран е извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на противоправно бездействие от ответницата в резултат на което да са настъпили имуществени вреди в размерите, които претендира. С оглед на това е отменено първонистанционното решение, с което искът е уважен. Вместо това е отхвърлен предявения иск от молителя с правно основание чл.45 ЗЗД, като неоснователен.
Молителят е представил новооткрити писмени доказателства – свидетелски показания в писмена форма на лицата И. Т. Т., баща на молителя и на Д. Г. К..
Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Приложените към молбата за отмяна свидетелски показания в писмена форма на лицата И. Т. Т. и Д. Г. К. не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и не могат да послужат като основание за отмяна на посоченото основание. Писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са официални документи или частни документи, изходящи от противната страна, а представените в писмена форма свидетелски показания не попадат сред тези документи. Освен това представените свидетелски показания в писмена форма не представляват и документ, потвърждаващ новооткрито обстоятелство, за да бъде новооткрит.
Настоящият съдебен състав преценява, че при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото ищецът-сега молител е имал възможност да поиска лицата, чиито свидетелски показания в писмена форма е представил с молбата за отмяна да бъдат призовани и разпитани пред първоинстанционния съд за установяване на твърденията в исковата молба.
Поради това, че представените свидетелски показания в писмена форма не представлява документ, който може да бъде ценен от съда като писмено доказателство не следва да се обсъжда дали тези свидетелски показания са от съществено значение за делото.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на соченото от молителя Т. И. Т. основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 244/23.04.2015 г. по в.гр.дело № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение № 347/11.06.2015 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението от 23.04.2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Доводите в молбата за отмяна, за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на молителя Т. И. Т. са изцяло неоснователни.
В молбата за отмяна вх. № 3267/15.07.2015 г. и в молба вх. № 4397/06.10.2015 г., с която е конкретизирана първата са изложени доводи, касаещи правилността на решението, чиято отмяна е поискана. Основанията за неправилност на въззивното решение, визирани в чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за отмяна на влязло в сила решение, изчерпателно посочени в чл.303,ал.1 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени изчерпателно в чл.303, ал.1 ГПК. В извънинстанционното производство, каквото е настоящото не могат да се обсъждат доводите на молителя за неправилност на решението, чиято отмяна е поискана.
Като взема предвиди изложеното съдът намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по молбата за отмяна следва да се присъди сумата 150 лева направени разноски за настоящото производство.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя без уважение молба с вх. № 3267/15.07.2015 г., конкретизирана с молба вх. № 4397/06.10.2015 г., подадена от ищеца Т. И. Т. от [населено място], [улица] чрез адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение № 244/23.04.2015 г. по в.гр.дело № 132/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, допълнено с решение № 347/11.06.2015 г. постановено по същото въззивно гражданско дело на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда Т. И. Т. от [населено място], [улица] да заплати на Г. Г. Т., от [населено място], [улица] сумата 150 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: