О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 15.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2214/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на [фирма] – К. против въззивно решение № 28/24.02.2016 г. постановено по гр.д.№ 14/2016 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд,с което е отменено решение № 58/29.10.2015 г. по гр.д.№ 70/2015 г. по описа на Ардински районен съд и са уважени предявените от Н. С. А. от [населено място], [община], област К. против [фирма] – К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГК и две решения ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява наличие на реално съкращаване в щата, което е видно от утвърденото ново щатно разписание на дружеството от 18.02.2015 г. Твърди се също така, че при издаването на заповедта за уволнение не са допуснати нарушения на процедурните правила и норми, както и че са спазени изискванията на чл.329 КТ за извършване на подбор, което се установява от представените по делото писмени доказателства, подробно посочени в изложението. Касационният жалбоподател се позовава и на гласните доказателства пред първата инстанция. Твърди се също така, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК неправилно е постановил обжалваното решение.
Ответникът по касация Н. С. А. , чрез процесуалния си представител – адв. Е.П., представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разгънато щатно разписание на ответното дружество, в сила от 18.02.2015 г., за длъжността „инкасатор – събирач на такси” са утвърдени 23 щата,а съгласно разгънато щатно разписание, в сила от 06.01.2015 г. е с 24 щата.Предвид установеното, че на съкращаване е подлежала една заета щатна бройка от съществуващите 24, за работодателя безспорно е било налице задължението да извърши подбор съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ между служителите, заемащи посочените длъжности, като не се спори по делото, че извършването на такъв е бил възложен на помощна комисия съгласно заповед № 65/20.02.2015 година на управителя на дружеството. Прието е също така, че оплакването на А. относно неправилния подбор е основателно. Изводът е обоснован с ТР № 3 от 16.01.2012 година по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В производството в тежест на работодателя е докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците и служителите, т.е., въпрос на доказване от работодателя е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели,както и че на работа остават тези, които имат по – висока квалификация и работят по – добре. При направен довод за допуснати нарушения при извършване на подбора, съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки служител, съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. В проведеното съдебно производство дружеството – работодател не е доказало при условията на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. Така, по делото не се установява както каква е системата от показателите и критериите, по които са сравнени и оценени служителите, така и методиката на оценяване. Видно от вписаното в т. ІV от заповед № 65/20.02.2015 година на управителя на дружеството е, че комисията оценява работниците/ служителите по приложената система от показатели и критериите към тях, посочени в приложенията към заповедта, но тези приложения не са представени като доказателство по делото. Поради тази причина, съдът е приел,че не може да направи извод дали критериите, по които са оценявани служителите съгласно протокол № 2/12.03.2015 година, както и по индивидуалния формуляр за оценка на ищеца Н. С. А., съответстват и са тези по непредставените приложения към заповедта. По тази причина, не се установяват и посочените като „други” критерии в протокола,а именно кои конкретни критерии обобщават, каква е тяхната тежест, съответно как се оценяват. Съдът е посочил, че само въз основа на поставените оценки на сравняваните служители по протокола, не може да се направи извод, че тези, които остават на работа действително по – пълно отговарят на критериите по закона. Липсват доказателства по делото, от които да се установи обективността на поставените в протокола оценки, като представеният протокол с фиксирани оценки не е достатъчен, за да се прецени обективно, че ищецът, получил най – малко точки, действително отговаря в най – малка степен на критериите. Съобразно установеното съдът е приел, че работодателят не е доказал, че е извършил подбора законосъобразно, тъй като не е установил по какви критерии са оценявани служителите, тяхната тежест и методика на оценяване; въз основа на какво всеки един от оценяваните служители е получил съответните оценки, нито в процеса е установил, че действително останалите на работа работят по-добре от ищеца,а това обстоятелство е достатъчно основание за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като ищецът следва да се възстанови на работата, заемана преди уволнението. При тези изводи ,въззивния съд е отменил първоинстанционното решение като неправилно, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 от КТ, и е постановил решение по същество на спора, с което е уважил исковете. Приел е съобразно изложеното, че искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ се явява основателен за сумата 3369,60 лева, за периода от 02.04.2015 г. до 02.10.2015 г.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 28/24.02.2016 г. постановено по гр.д.№ 14/2016 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Н. С. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], област К., разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: