О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София 27.04.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6603 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [община], чрез ст. юисконсулт Й. В. против решение от 01.08.2014 г. по в.гр.дело № 402/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 467/13.06.2014 г. по гр.дело № 1204/2014 г. на Шуменския районен съд, с което е признато уволнението на М. Г. Х. от [населено място], извършено със заповед № ЧР-807/30.04.2014 г. на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ – дисциплинарно уволнение на [община] за незаконно и е отменено, ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението-„шофьор на училищен автобус” в отдел ОНМД „Други дейности в образованието”Дирекция КПО при [община] и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца на осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 и 2 КТ сумата 515.54 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 01.05.2014 г. до 09.06.2014 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя заповед № ЧР-807/330.04.2014 г. на Кмета на [община] е законосъобразна и са спазени законовите изисквания при издаването й, поради което уволнението е законно и следва да се потвърди. Поддържа също, че извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца е ясно и подробно описано в процесната заповед, че същото представлява грубо погазване на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя. Посочва също, че от събраните по делото доказателства е установено извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца, че същият е изчерпал завинаги кредита на доверие на работодателя, поради което възстановяването на предишната работа би било недопустимо. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – въззивният съд е приел за установено, че ищецът е извършил соченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина – като водач на училищен автобус се е отклонил с 12 км. от определения му маршрут при превоз на ученици, че извършеното нарушение е несъразмерно на наложеното му наказание – дисциплинарно уволнение. При решаването на този въпрос според жалбоподателя съдът е постановил решението в противоречие със съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Цитирано е решение № 9/13.11.2011 г. по гр.дело № 166/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е прието, че „неизпълненито на възложената работа” е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина и представлява тежко нарушение, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно точното изпълнение на престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение съгласно длъжностната си характеристика. Жалбоподателят сочи, че задълженията на водач на училищен автобус са във връзка с високорискова дейност, каквато е дейността по превоз на деца и ученици и те са насочени към осигуряване на безаварийно пътуване и гарантиране живота и здравето на превозваните деца и ученици, че с оглед на това и най-малкото отклонение от тяхното изпълнение следва да се квалифицира като неизпълнение на възложената работа. Посочва също, че по делото е установено и основанието за налагане на дисциплинарното наказание злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, че с извършените от ищеца действия същият е дал повод за подозрения, че служител на общината участва в присвояване на имущество, което му е възложено и това несъмнено уронва доброто име на общината, независимо, че наказателното производство срещу ищеца за присвояване на гориво от автобуса е прекратено с налагане на административно наказание.
Ответникът по жалбата М. Г. Х., чрез адв. Н.Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. Г. Х. със заповед № ЧР-807/30.04.2014 г. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението-„шофьор на училищен автобус” в отдел ОНМД”Други дейности в образованието”, Дирекция КПО при [община] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 01.05.2014 г. до 09.06.2014 г.
От фактическа страна е прието, страните са били в трудово правоотношение – ищецът М. Г. Х. е заемал длъжността “шофьор на училищен автобус” в отдел ОНМД ”Други дейности в образованието” при дирекция КПО при [община]. Със заповед №ЧР-807/30.04.2014г. на кмета на общината, връчена на ищеца на 30.04.2014 г., на последния е наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, на основание чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1,т.4 от КТ предл.1 и чл.187, т.8 от КТ вр. с чл.192, ал.1, чл.330, ал.2, т.6, чл.221, ал.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3 от КТ и чл.194 от КТ. Прието е, че заповедта е издадена за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ. Заповедта е мотивирана, като е отразено, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ, с което злоупотребил с доверието и уронил доброто име на работодателя, а именно на 04.03.2014г. около 14.00ч. се намирал по път T.. 7+300 в близост до крайпътна чешма, намираща се край [населено място]/между селата К. и О./, извън указания със заповед №РД-25-43/10.01.2014г. на кмета на общината маршрут, за което било образувано Б. №94/2014г. по описа на РУП-гр.В. П., спрял поведения му автобус с надпис “Ученически”, марка “О.” с ДК [рег.номер на МПС] , като с това деяние злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име.
Прието е, че в заповедта е отразено, че по повод на извършеното бил съставен информационен бюлетин №64/05.03.2014г. на МВР и били извършени публикации във в.Топ новини със заглавие “Хванаха шофьор да краде гориво” и в.Ш. з. със заглавие “Шофьор на училищен автобус хванат да точи нафта от возилото”, че са описани документите, които са събрани във връзка с производството по налагане на наказанието /искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, обяснение №66-01-34/14.03.2014г. на М. Х., коментар по обяснението на последния, справки за извършени гаражни услуги, докладна записка №93-00-386/03.04.2014г., както и заповед РД-25-42/10.01.2014г./ и е посочено какво е установеното от работодателя с тях относно елементите на нарушението. Посочил е, че описаните документи, както и посочените в титулната част публикации, не са представени по делото, че представянето им не е било поискано пред първата инстанция, с изключение на искането за даване на обяснения и дадените такива съответно и пред въззивнат инстанция. Според въззивния съд, поради установеното диспозитивно и състезателно начало в процеса и въведената поетапна преклузия за въззивната инстанция не съществува задължение, съответно право, служебно да изисква релевантни за спора документи, ползващи едната по спора страна.
Въз основа на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, е прието, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, съобразно чл.225, ал.2 от КТ е 416.40 лв., за периода м.май-09.06.2014г. е 515.54лв..
От правна страна съдът е приел, че с обжалваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”. Взети са предвид разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ, според които преди налагане на дисциплинарно наказания работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени сочените доказателства. Прието е, че по делото не са представени обяснения на служителя, като в заповедта е отразено, че М.Х. е дал обяснения с писмо №66-01-34/14.03.2014г., че на поставените въпроси същият е отговорил уклончиво и не дал ясни обяснения за напускането на утвърдения със заповед №РД-25-43/10.01.2014 г. маршрут. С оглед на това описание и поради обстоятелството, че ищецът не е оспорил, че е дал обяснения съдът е приел, че същият е дал обяснения за посоченото в заповедта нарушение-напускане на утвърдения със заповед №РД-25-43 от 10.01.2014 г. маршрут.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.195, ал.1 от КТ, въвеждащи изисквания за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и е приел, че в обжалваната заповед е посочено наказанието и законовия текст, въз основа на който е наложено. Посочил е, че въпреки подробното описание в мотивите на заповедта, в същата не са посочени конкретните факти, както и че е налице известна неяснота за конкретното нарушение. Според съда в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на законосъобразността на уволнението, в това число извършването на соченото дисциплинарното нарушение от служителя и наличието на съответствие между тежестта му и наложеното наказание.
Съдът е приел, че в обжалваната заповед е описано дисциплинарното нарушение – на 04.03.2014г. около 14.00 ч. ищецът М. Х. се намирал по път T.. 7+300 в близост до крайпътна чешма, намираща се край [населено място] – между селата К. и О., извън указания със заповед №РД-25-43/10.01.2014г. на кмета на общината маршрут, за което било образувано Б. №94/2014г. по описа на РУП [населено място], спрял поведения му автобус с надпис “Ученически”, марка “О.” с ДК [рег.номер на МПС] , като с това деяние злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име. Прието е, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ищецът е извършил описаното деяние, а именно не са представени заповедта на кмета, не са събрани други писмени или гласни доказателства в тази насока. Приел е, че ищецът не е оспорил това обстоятелство, поради което според съда е установено, че същият се е отклонил от указания със заповедта маршрут с 12 км.
Въззивният съд е приел, че злоупотребата с доверието на работодателя – чл.190, т.4, предл.1 КТ, съответно чл.187, т.8 от КТ е умишлено нарушение на трудовите задължения, че същото се изразява в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго. Посочил е, че в настоящият случай не е доказано извличането на каквато и да е облага от работника следствие отклонението от маршрута и спирането на крайпътна чешма и поради това не е установено осъществяването на състава на описаното нарушение. Приел е, че не е установено с това деяние, да се уронва и доброто име на работодателя.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.189, ал.1 от КТ, според които при определяне на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Посочил е, че тежестта на нарушението зависи от естеството на задължението, което е нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, дали са поправими или не, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр. Според съда в случая дори да се приеме, че описаното в заповедта представлява нарушение с оглед нарушението на заповед на работодателя, което не представлява злоупотреба с доверието му то тежестта на същото не съответства на наложеното наказание. Прието е, че ищецът се е отклонил незначително от маршрута, като е посочи конкретна причина за отклонението – да измие зацапани стъкла и мигачи на упровлявания от него автобус. Според съда не са налице вредни последици за работодателя, че последният не е ангажирал и доказателства по възражението на ищеца относно осигурено почистване на автобусите своевременно, което да дава възможност за използването им без опасност за превозваните лица. Като е възприел показанията на разпитаните свидетели пред първоинстанционния съд е приел за установено, че ищецът винаги поддържал чисто и в изряден вид, управляваното от него превозно средство.
По доводите във въззивната жалба за извършено от ищеца деяние по чл.204, б.”а” от НК вр. с чл.18, ал.1 от НК-опит на длъжностно лице да присвои чужди вещи, връчени в това му качество да ги управлява и пази, което представлява нарушение –злоупотреба с доверието на работодателя, съдът е приел, че такова нарушение в заповедта не е отразено, съответно не са поискани и обяснения на работника за него. Посочил е, че с оглед данните по делото, според които наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл.218б от НК и изпратено на органите на МВР за налагане на административна санкция разпоредбата на чл.300 от ГПК е неприложима. Според съда в обжалваната заповед е отразено, че са извършени публикации във в.”Топ новини” със заглавие “Хванаха шофьор да краде гориво” и в.”Ш. з.” със заглавие “Шофьор на училищен автобус хванат да точи нафта от возилото”, че основание за налагане на дисциплинарно наказание е деяние на работника, представляващо дисциплинарно нарушение, а не публикации в пресата, че описаното в публикациите деяние не е отразено в заповедта като нарушение. Направил е и извода, че по делото не са събрани надлежни доказателства, от които да се установи ищецът да е извършил описаното във въззивната жалба деяние.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и следва да се отмени, че предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен.
Приел е, че е основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението. Според съда е основателен и искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 01.05.2014г.-09.06.2014г. в размер на -515.54лв, като в тази част е възприел мотивите на първоинстнационния съд и на основание чл.272 от ГПК е препратил към същите. Крайният извод на въззивният съд е за правилност на първоинстанционното решение и последното с обжалваното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Поставените от жалбоподателя въпроси в изложението съдът уточни и конкретизира, което е в правомощията му съобразно т.1 от т.решение № 1/2009 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС както следва – относно преценката на тежестта на дисциплинарното нарушение и обстоятелствата, които са от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение при приложение разпоредбите на чл.189,ал.1 КТ. По този въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С цитираното от жалбоподателя решение № 9/13.05.2011 г. по гр.дело № 166/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правен въпрос – налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187,т.3 КТ, предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице в светлината на конкретния казус по посоченото дело. Тази практика касае извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа. В настоящият случай с обжалваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187,т.8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. Следователно посочената практика е неотносима към спора по делото, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че според трайната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл.290 ГПК е застъпено становището, че преценката на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, а именно характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение – решение № 227/29.06.2012 г. по гр.дело № 1417/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр.дело № 1040/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 516/28.06.2010 г. по гр.дело № 94/2009 г. на ВКС, III г.о., всички постановени по чл.290 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Шуменския окръжен съд по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [община].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 01.08.2014 г. по в.гр.дело № 402/2014 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4784/03.09.2014 г. подадена от ответника [община], чрез ст. юрисконсулт Й. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :