О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София 06.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1761 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от Т. С. С., приподписана от адв.В. Б. срещу определение № 2762/02.02.2017 г. постановено по ч.гр.дело № 11871/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Т. С. С. срещу протоколно определение от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 15148/2015 г. на Софийски районен съд, с което съдът е оставил без разглеждане молба с правно основание чл.64,ал.2 ГПК за възстановяване на срок за конкретно процесуално действие – подаване на възражение по чл.414 ГПК срещу издадената на 03.04.2015 г. заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на процедурата по разглеждане на молбата на жалбоподателя за възстановяване на срок за възражение срещу заповед за изпълнение.
В изложението са формулирани въпросите:1. по въпроса за специалния характер на процедурата по чл.423 ГПК, изключващ приложението на чл.64-65 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е определение № 307/04.11.2013 г., постановено по гр.дело № 4989/2013 г. на ВКС, III г.о., 2. по въпроса за съотношението между производството по чл.423 ГПК и производството по чл.64-65 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С протоколно определение от 01.07.2016 г., постановено по гр.дело № 15148/2015 г. на Софийски районен съд е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя Т. С. С. с правно основание чл.64, ал.1 ГПК за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК, като недопустима.
Въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателят Т. С. е поискал възстановяване на срок за подаване на възражение по реда на чл.423 ГПК с твърдение, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, но с влязъл в сила съдебен акт молбата му е била отхвърлена.
Прието е също, че след като предвидените в хипотезата на специалната норма на чл.423,ал.1 ГПК предпоставки за подаване на възражение пред въззивния съд са същите и за възстановяване на срока по чл.64,ал.2 ГПК специалната норма изключва приложението на общата. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че молбата на жалбоподателя за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК следва да се остави без разглеждане.
При тези съображения въззивния съд е оставил без уважение частната жалба на Т. С..
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т..1 ГПК по първия въпрос от изложението за специалния характер на процедурата по чл.423 ГПК, изключващ приложението на чл.64-65 ГПК. Съгласно т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение/определение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Жалбоподателят е цитирал определение № 307/04.11.2013 г., постановено по гр.дело № 4989/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл.307 ГПК. Този съдебен акт е извън обхвата на посочените съдебни актове в т.2 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, представляващи практика на ВКС. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. По същият въпрос не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като цитираното определение на състав на ВКС, постановено по гр.дело № 4989/2013 г. на III г.о. по чл.307 ГПК не е и сред съдебните актове по смисъла на т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.3-та от цитираното тълкувателно решение за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение/определение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Посоченото определение на състав на ВКС не е постановено по реда на ГПК/отм./, поради което и не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.64 и чл.65 ГПК, както и чл.423 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси в изложението от жалбоподателя Т. С. С., чрез адв.В.Б..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2762/02.02.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 11871/2015 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 27081/28.02.2017 г., подадена от Т. С. С., [населено място], [улица],ап. №7, приподписана от адв.В. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: