О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София 18.02.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2600 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Център за психично здраве-Пловдив” ЕООД, чрез адв.Н.П. срещу решение № 393/21.03.2018 г. по в.гр. дело № 404/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 289/24.01.2018 г. по гр.дело № 5805/2017 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Т. К., чрез адв.Е. И. и адв.М. П. срещу „Център за психично здраве-Пловдив” ЕООД [населено място] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД и вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД са уважени.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от С. Т. К. се отхвърлят.
В изложението са формулирани въпросите: 1. счита ли се, че работодателят е поставил работника или служителя в неравностойно положение, като е предоставил протокола с констатираните нарушения за четене и водене на бележки за продължителен едноседмичен срок, без да му разрешава да го изнася от сградата на центъра, 2. предоставянето на протокола от проверката с констатираните нарушения, по които се искат обясненията, достатъчно обстоятелство ли е, за да се приеме, че от служителя по разбираем начин се искат обяснения за извършени от него нарушения, 3.следва ли работодателят непременно да връчи протокола от проверката или е достатъчно да му бъде предоставен за четене и водене на бележки в продължение на една седмица в административната сграда на центъра, 4. след като протоколът съдържа лични данни на трети лица/пациенти с психични заболявания/, предоставянето за четене и водене на бележки в сградата на центъра счита ли са, че работодателят по разбираем начин е поискал обяснения за извършените от К. нарушения, 5. явяването на К., връчването на писменото искане за даване на обяснения, предоставяне за четене и водене на бележки на протокола и след като същият се е запознавал с него само за 30 минути и по свое желание е напуснал сградата на ЦПЗ, налице ли е хипотезата на чл.193,ал.3 КТ, 6. дадена ли е на служителя реална възможност съгласно трайната практика на ВКС да даде обяснения или е поставен в „обективна невъзможност” според въззивния съд да даде обяснения, като му е предоставен протокола с нарушенията за запознаване, 7. освен че работодателят е предоставил едноседмичен срок за даване на обясненията, дори и според приетото от въззивния съд обстоятелство, че не е допускан до сградата, явяването на К. в деня на връчването на искането на обяснения и предоставянето на протокола за запознаване дори в този ден, за който няма никакви твърдения, че му е пречено по някакъв начин, счита ли се, че работодателят е предоставил разумен срок за даване на обяснения. Тръгването на К. от центъра след 30 минути по собствено желание, вместо да чете цял работен ден може ли да се приеме, че: 1.Работодателят е дал разумен срок за даване на обяснения и 2. Пред хипотезата на чл.193,ал.3 КТ ли сме, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложени са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Т. К., чрез адв. Е. И. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, съответно за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от С. Т. К. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието, че със заповед № 254/03.04.2017г. на управителя на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД д-р М. Г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл. 195, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 187, т. 3, пр. 1-во и т. 8, пр. 1-во от КТ.
В заповедта са описани обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, като е посочено, че по повод установени нарушения на медицински стандарт „Психиатрия”, Закона за здравето, вътрешни заповеди на управителя лечебното заведение относно реда за проверка на изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение раздаване на пациентите, както и начина за водене на съответната документация в Отделение за остро болни мъже с ендогенни, екзогенни и органични разстройства на личността (съкр. – Отделение за остро болни мъже, Мъжко отделение) със заповед на управителя на ЦПЗ П. № 162/27.02.2017г. е назначена комисия, която да извърши проверка. При проверката са били установени нарушения, отразени в протокол вх. № 574/20.03.2017г., извършени за периода, касаещ всички пациенти, лекувани в Мъжко отделение, през месеците декември 2016г., януари и февруари 2017г. Посочено е, че комисията е установила следните обстоятелства, имащи отношение към работата на д-р С. К.:
-Били проверени издадените през 2016г. общо 27 становища за медикамента Зипадхера 300 мг., от които издадените от д-р Б. били 25. При анализ на данните от историите на заболяванията (ИЗ) на тези пациенти било установено, че някои от пациентите след издаване на становище за Зипадхера са били хоспитализирани в Отделение за остро болни мъже директно от д-р К., без да са преминали през приемно-диагностичен блок – 11 пациента, поименно посочени в протокола, с отразена дата на становището и дата на хоспитализацията. Направен е извод за продължителен престой в отделението на пациенти с издадени протоколи за амбулаторно лечение, неколкократни, чести хоспитализации, директен прием в работни делнични дни от д-р К. – лекар в отделението за остро болни мъже.
-За пациенти с лекуващ лекар д-р К. било установено следното (цитират се имена на петима пациенти, които са посочени поименно с констатациите в протокол № 574/20.03.2017г.): 1. З. В. Т. – било започнато лечение с Оланзапин, изписан от болничната аптека и заприходен. След два дни променен медикамента – Зипрекса, идентичен медикамент с друго търговско наименование, отбелязан като „личен”, при положение, че препаратът Оланзапин е наличен в болничната аптека; 2. Г. С. Д. – отбелязано, че е лекуван с Оланзапин, а в епикризата – че се изписва с препоръка за лечение с Олфрекс, няма правени уринни тестове, в клинично наблюдение няма обсъдени диагнози; 3. Х. К. К. – приет директно от д-р К. по време, докато е бил в отпуск; 4. Х. А. Л. – приет от д-р К. директно в Отделението за остро болни мъже с ендогенни, екзогенни и органични разстройства на личността, по време, когато е бил в отпуск; 5. С. Н. Ч. – приет директно в отделението от д-р К. в ден, почивен за него по график.
-Също така било установено наличието на 214 празни флакона от препарата Зипадхера в кабинета на д-р К..
-Сочи се, че комисията е направила извод, че в Остро мъжко отделение и в частност при работата на д-р К. не са спазени медицинските стандарти при изписване и лечение с медикамента Зипадхера, нарушени са изискванията на правилата на ЦПЗ П. за прием на пациенти, Правилника за вътрешния ред, работата на болничната аптека, стандарт Психиатрия, правилата за добра медицинска практика; посочено е, че пациенти със становища за лечение със Зипадхера се хоспитализират в отделението няколко дни след издаване на становищата и предходното им изписване от отделението, отразено е нарушение – прием на пациенти директно в отделението за остро болни мъже.
-Посочено е, че на ищеца е връчено искане за даване на писмени обяснения, със срок до 16 часа на 31.03.2017г., че на ищеца заедно с искането на 22.03.2017г. е предоставен и протокола от проверката – вх. № 574/20.03.2017г., и че ищецът се е запознал с протокола на 22.03.2017г. за времето от 08:15 до 08:40 часа. В указания срок писмени обяснения не са постъпили, нито ищецът се явил да даде устни обяснения.
-Посочено е, че с така извършеното ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа. Посочено е, че съгл. връчената му длъжностна характеристика за длъжността „лекар психиатър” лекарят извършва комплексно наблюдение и диспансеризация на пациенти, провежда лечение с психотропни медикаменти. Същият е отговорен за спазването на трудовата дисциплина, за контролиране на точната и своевременна регистрация по състоянието и настъпилите промени на пациентите в епизода на обслужване, както и за опазване на доброто име на лечебното заведение. Посочено е, че неспазването на трудовата дисциплина се явява и злоупотреба с доверието на работодателя от страна на лекаря, в чиито задължения е извършване на комплексно наблюдение и диспансеризация на пациенти с психични заболявания, съобразно съществуващата нормативна уредба. Допуснатите нарушения, които се изразяват в приемане на пациенти директно в отделението, без да са насочени от приемно-диагностичен блок, което е в противоречие в правилата за работа, приемането на пациенти по време на отпуск или в почивен ден по график, което е в противоречие с ПВТР, приемът и продължителното лечение на пациенти в отделението със становища за препарата Зипадхера, при поредни неколкократни хоспитализации, лечение с лични и мострени флакони Зипадхера, което прави невъзможно проследяването и отчетността на медикаментите и качеството на работа по установени правилници и стандарти оказва негативно влияние върху авторитета на лечебното заведение.
-Посочено е, че наказанието се налага след отчитане на характера и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 и 194 КТ.
Прието е, че заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на 03.04.2017г., като при връчването той е отразил върху нея, че не е съгласен.
Съдът е приел за безспорно по делото и установено от приложените писмени доказателства, че с трудов договор № 467/07.07.2015г., сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, между ищеца, наричан за краткост специализант (служител) и ответника е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е назначен на длъжност „лекар психиатър”, код по НКПД 2212-7039, съгласно връчената му дл. характеристика. За ръководител на специализанта е определена д-р Р. Б., която отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015г. В трудовия договор е посочено, че ищецът е постъпил на работа на 09.07.2015г., на която дата и му е връчена длъжностна характеристика за длъжността „лекар психиатър. Съгласно същата основната му функция е да извършва комплексно наблюдение и диспансеризация на пациенти с психични заболявания, да оказва методична помощ на ОПЛ и провежда консултативни прегледи, участва в национални програми, извършва разпознаване, формулировка и назовава в сътрудничество с пациента проблемите, свързани с психичния живот и междуличностните отношения за постигане на съгласие с него и предприемане на съвместни действия, изгражда хипотеза за естеството на психичния проблем, създава терапевтичен съюз с пациента, провежда лечение с психотропни медикаменти и други биологични методи и с уточнен набор от психотерапевтични и рехабилитационни подходи. Като отговорности е посочено, че организира спазването на трудовата дисциплина от екипа, който ръководи, контролира точната и своевременна регистрация по състоянието и настъпилите промени с пациентите в епизода на обслужване, създава, води и приключва терапевтичните контакти, като носи отговорността за възникването и развоя на ситуациите, свързани с боледуването и грижите, контролира отделните дейности и периодичното отчитане на същите. Отчита и отговаря за цялостната дейност на ръководения от него екип, като съставя оперативни сведения и отчети за началник отделението. Носи имуществена отговорност, морална отговорност, отговорност за опазване доброто име на заведението, отговорност за спазване на санитарно-хигиенните норми, отговорност за цялостния документо-оборот, свързан с изискванията на НРД. Пряко подчинен е на началник отделението, а на него са пряко подчинени членовете и екипите на работното място, и други, в зависимост от управленческата структура на заведението. Отчита дейността си пред управителя и началник отделение.
Прието е за безспорно и обстоятелството, че към момента на постановяване на атакуваната заповед за уволнение –Заповед № 254/03.04.2017г., ищецът е сключил с ответника доп. споразумение № 687/27.07.2016г., в което неговата длъжност е посочена като длъжност„лекар, специализант по психиатрия”. Ищецът като специализант (служител) се е задължил да работи в ЦПЗ П. Е., отдел 2200 отделение за остро болни мъже на длъжност „лекар, специализант по психиатрия. Посочено е, че ръководител на специализанта е д-р Р. Б.. Представена е длъжностна характеристика за длъжност „лекар психиатър“, от която на ищеца е връчен екземпляр на 09.07.2015г. при първоначалното му постъпване на работа. Посочено е, че по делото не е налице длъжностна характеристика за длъжността „лекар, специализант по психиатрия”, на която е назначен ищецът, считано от 27.07.2016г. и е заемал до уволнението му със Заповед № 254/03.04.2017г.
Въззивният съд е приел за безспорно, че със Заповед № 143/20.02.2017г. на управителя на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г. е разпоредено във връзка с извършване на вътрешна проверка от комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г. на управителя, в Отделение за лечение на остро болни мъже, с цел възпрепятстване възможността за оказване на натиск и заличаване на веществени доказателства, до приключване на проверката, временно да бъдат отстранени от работа д-р Р. Б., „началник отделение“, и д-р С. К. „лекар специализант”. Изрично е посочено в съдържанието на заповедта „посочените лица да не бъдат допускани до работните си места, както и да нямат достъп до имущество /сгради, оборудване и документи/ на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД“.
Прието е за безспорно между страните, че от момента на връчване на тази заповед -20.02.2017г., /като не се твърди друга дата на връчване, различна от датата на издаване на заповедта/, до прекратяване ТПО на ищеца, /03.04.2017г/., същият повече не се е връщал на работа и не е бил допускан да работи. Прието е също за безспорно и, че на основание тази заповед му е възпрепятстван достъпът до материалите и техниката на работното му място.
Въззивният съд се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба за нарушени изисквания на чл. 193 ал. 1 от КТ.
Приел е за безспорно, че ответникът, работодател е изготвил писмено искане от 22.03.2017г., с което на ищеца били поискани обяснения във връзка с Протокол № 574/20.03.2017г. на Комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на управителя на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. На ищеца било поискано да предостави обяснения за нарушенията, подробно описани в протокола, като му е бил предоставен само за запознаване цитираният протокол, в който нарушенията били констатирани. Изрично му е било забранено да го копира и да го изнася от сградата на работодателя. Било му разрешено да си води бележки по него, като според съдържанието на писменото искане – имал достъп до центъра в продължение на няколко дни, за да се запознае с него и да даде исканите обяснения. Прието е, че в случая, ищецът се е запознал с протокола във времето от 08.15 ч. до 08.40 ч. на 22.03.2017г., като в указания срок /до 31.03.2017г.-16.00ч./ не са постъпили писмени, нито устни обяснения, като според съдържанието на уволнителната заповед, ищецът не се явил.
Съдът е приел, че от представен от ответника Протокол вх. № 574/20.03.2017г., изготвен от назначената комисия, е видно, че в него детайлно е описано на 17 страници какво е установила комисията, като са посочвани конкретни медикаменти, имена на пациенти, датите и начина на приемането им, изписаните медикаменти, наличностите в болничната аптека, оплакванията на конкретните пациенти, изследванията, които е следвало да им бъдат направени и дали същите са направени, придружаващите заболявания на пациентите и кои медикаменти са противопоказни в тези случаи, какви са отразени, че са им изписвани и приемани, и кой от лекарите в Остро мъжко отделение какви дейности е осъществил по отношение на тези пациенти. Поотделно за всеки пациент и всяко ИЗ е посочено чий пациент е лекуваният, как е приет, кога е приет, кога е изписан, с какво е лекуван, от какви придружаващи заболявания страда, как е попълнена медицинската му документация, и какви нарушения комисията счита, че има за съответния пациент по съответната история на заболяването – дали са му направени необходимите допълнителни изследвания, с оглед придружаващите му заболявания, дали е правилно водена медицинската документация, правена ли е смяна на медикаменти и дали това е извършено по установения ред, има ли нарушение в изписването и смяната на медикаментите, честотата на постъпване на съответния пациент в отделението. В протокола е направен и извод, въз основа на детайлно описаните в него констатации, че в Остро мъжко отделение не са спазени медицинските стандарти при изписване и работа с медикаментите Зипадхера, Зипрекса велотаб, Олфрекс и Зипрекса при по-голямата част от пациентите, нарушени са изискванията на правилника за вътрешния ред, за работата на болничната аптека, стандарт Психиатрия и правилата за добра мед. практика. Медицинската документация е попълнена некоректно, налице са несъответствия по истории на заболяванията, температурни листове и епикризи за един и същ пациент, писано е с молив, от мед. сестра, изписвана е Зипадхера 405 мг, отразявана е апликация на Зипадхера 300 мг. Установени са нарушения в отчетността на медикаментите. Констатирано е да липсват биохимични изследвания, проследяване на РР, Е. при пациенти на Зипрекса велотаб, Олфрекс, Зипрекса, Зипадхера. В остро мъжко отделени масово се лекува с лични медикаменти – Зипрекса велотаб, Олфрекс, Зипрекса, при наличието на Оланзапин в болничната аптека. При стационарно лечение на пациенти с оланзапин в болничната аптека при изписване в епикризата се препоръчва лечение с Олфрекс или Зипрекса. Терапията с оланзапин най-често е комбинирана с друг невролептик, най-често атипичен, без да са спазени изискванията на стандарт П. и изискванията на НЗОК за лечение с два атипични невролептика. Терапията с Оланзапин, вкл. Зипадхера, е комбинирана с бензодиазепини. Пациенти с диабет и чернодробни проблеми са включени на терапия с оланзапин. Пациенти с диагнози F10 и F60 са лекувани с оланзапин без мотивировка. Липсва стабилизация с Оланзапин в продължение на 1 месец преди включване на Зипадхера. В ИЗ не е отбелязано състоянието на пациентите преди и след апликация на Зипадхера с изключение на този, който е развил постинжекционен синдром. През 2016г. в ЦПЗ П. са били издадени 27 становища за Зипадхера флакони от 300 мг, 25 от които пациенти на д-р Б.. Пациенти със становища за Зипадхера са хоспитализирани в Остро мъжко отделение няколко дни след издаване на становището и предходното им изписване от Остро мъжко отделение (ОМО). В ОМО пациентите на Зипадхера са били приемани директно от лекари в отделението, като някои от тях са приемани от д-р К. по време, докато е бил в отпуск. Пациенти на Зипадхера със становища за медикамента се лекуват продължително време в ОМО, с няколко поредни хоспитализации, лечение с лични и мострени флакони Зипадхера. На голяма част от пациентите са аплицирани ампули Зипадхера мостра, но не става ясно по какъв ред са предоставени, имайки предвид, че ЦПЗ П. не е разполагало със Зипадхера мостра през 2016г. От дарените на ЦПЗ П. 15 опаковки Зипадхера 405 мг. всички са изписани от О., от дарените 40 опаковки Зипадхера 300 мг. 37 са изписани от ОМО, като прави впечатление, че медикаментът е изписван на едни и същи пациенти за периода август-ноември 2016г., с различни номера на ИЗ, вероятно поредни хоспитализации, презаписване, презапасяване, като флаконите за едни и същи болни понякога са с различни милиграми. Не е ясно къде и как са съхранявани личните и мострените флакони Зипадхера, а също и защо 214 бр. празни флакони Зипадхера са съхранявани в кабинета на д-р К.. Липсват декурзуси в ИЗ за дълъг период от време на голяма част от болните, вкл. и на такива със соматична коморбидност и извършени консултации, делирни състояния, пускани в продължителни домашни отпуски. В ОМО са правени апликации на Зипадхера и на амбулаторни пациенти. В мед. документация на ЦПЗ П. не е описвано състоянието им преди и след апликация на Зипадхера. Обслужването на амбулаторни пациенти в ОМО противоречи на правилника за вътрешния ред. влошава качеството на работа в отделението по отношение на стационарните пациенти. Само при един пациент е установено странично действие на медикамента, което е описано. Комисията е приела, че следва д-р К. да даде обяснения на управителя на ЦПЗ П. относно записванията в личния си календар, тъй като комисията счита той да касае контролни прегледи и апликации на Зипадхера в отделението на амбулаторни и стационарни пациенти. Част от пациентите на отделението били на мегатерапия, немотивирано прилагане на Дексаметазон, сочи се името на Г. Д., номер на ИЗ и че немотивирано е използван Дексаметазон и антибиотик Аксетин, не е описано за какво е назначен антибиотика и липсва декурзус, а консултация с интернист не препоръчва тези медикаменти. Комисията е приела, че в отделението е снижен контрола от страна на началника и старшата мед сестра, по отношение на документацията, отчетността на медикаментите и качеството на работа, че е налице подчертан интерес към медикаментите Зипрекса, Зипрекса велотаб, Олфрекс и Зипадхера, особено силно проявен в работата на д-р К. и д-р Б.. Посочено е, че закупуването на психиатрични медикаменти, които имат аналог в болничната аптека от психично болни в остро мъжко отделение противоречи на морално-етичните отношения между лекар, пациент и близки на пациента. Препоръчано е от комисията управителят на ЦПЗ П. да снеме обяснения от ищеца, още двама лекари и старшата мед. сестра, тъй като установените нарушения според комисията касаят техни пациенти и са извършени от тези лица. Периода на извършена проверка в протокола е посочен 28.02.2017г.-12.03.2017г.
Прието е, че относно съдържанието на връченото на ищеца на 22.03.2017г. Искане, посочено с правно основание чл. 193 ал. 1 от КТ, във връзка с Протокол вх. № 574/20.03.2017г. на Комисия, назначена със заповед № 162/27.02.2017г. на управителя на ЦПЗ П. Е., е видно, че д-р К. е приканен да даде писмени обяснения относно допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, констатирани от комисията, обективирани в Протокол № 574/20.03.2017г., както следва:
1. Нарушения на стандарт „П.“ за лечение на болни от шизофрения;
2. Нарушения на изискванията за работа с лекарствен продукт „Западхера“, както по изисквания на НЗОК, така и по продуктова монография /характеристики на продукта/;
3. Изписване и използване на лекарства – закупени от пациентите, при наличие на същите позиции в Болнична аптека към „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД;
4. Липса на яснота защо празните опаковки и флакони от лекарствен пордукт „Зипадхера“ се съхраняват в кабинета на д-р К.;
ведно с останалите констатации от проверката на комисиите, касаещи медицинската част и спазването на медицинските стандарти при предписването на лекарствени продукти, подробно описани в цитирания протокол.
Съдът е приел, че в писменото искане е посочено и че обясненията /писмени или явяване за изслушване/ се очакват на адреса на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 68, най-късно до 16.00 часа на 31.03.2017г. Посочено е и, че искането е получено срещу подпис от адресата, на 22.03.2017г., като получаването на това искане не се оспорва от страна на ищеца.
Относно достъпът на ищеца до сградите на ответника, в т.ч. и за периода след дата 22.03.2017г., до 03.04.2017г., когато е връчена заповедта за уволнение-Заповед № 254 от 03.04.2017г. въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели на страните.
От правна страна е прието относно връченото на ищеца искане за даване на писмени обяснения във връзка със стартирало срещу него дисциплинарно производство, че му е бил предоставен протоколът от проверката – Протокол № 574/20.03.2017г., но само за запознаване, като на ищеца било отказано правото да го копира, или да му се даде изготвено от работодател копие от него, въпреки значителния му обем /17 страници/, и посочени в него нарушения, и вменявани на ищеца множество на брой нарушения, за различни случаи на пациенти в отделението. Прието е също, че на основание заповедта за временно отстраняване от длъжност на ищеца бил забранен достъпът до цялата документация, до компютърната система, с която отделението работи, като по този начин същият реално бил лишен от възможността да упражни правото си да даде обяснения. Според въззивния съд самото даване на такива, устно или писмено, било възпрепятствано физически от работодателя, който разпоредил на портиера ищецът да не бъде допускан в сградата, и реално не бил допускан в нея, въпреки ежедневните си опити да влезе както да работи, така и да даде обяснения. Съдът е приел, че от една страна, работодателят е следвало да предостави копие от протокола, констатиращ вменените на ищеца нарушения, а не е направил това, а от друга страна, физическият достъп на ищеца бил осуетен не само до работното му място, но и до административната сграда, в която би следвало да се яви за да депозира обяснения /устни или писмени/, тъй като видно от Заповед № 143/20.02.2017г. издадена от управителя на ответното дружество, работодател, е било забранено допускането на д-р К. до всяко имущество на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД, в т.ч. сгради, оборудване и документи, а не само до работното му място.
В тази насока въззиният съд е кредитирал показанията на свидетеля на ищеца д-р Б., при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като св. Б. се е намирала в идентично положение с това на ищеца. Посочил е, че тази заповед № 143/20.02.2017г. е относима както към д-р К., така и към св. Б., поради което според съда е логично както самата св. Б. да не е допускана до всяка от сградите на ответника, така и д-р К.., също да не е бил допускан до която и да е от сградите на ответника, вследствие цитираната заповед на управителя на ответника. Прието е, че показанията на св. Б., че както тя, така и д-р К. не са били допускани до сградите на ответника, работодател, от самото издаване и връчване на заповедта – 20.02.2017г. до връчване на искането за писмено обяснение – 22.03.2017г., а след това, и за периода след 22.03.2017г. до уволнителната заповед 03.04.2017г., съдържат данни, съответстващи на данните от съдържанието на писменото доказателство – Заповед № 143/20.02.2017г., а именно, че възпрепятстван е достъпът на д-р К. по отношение не само до работното му място, а и до цялото имущество на ответника, работодател, в т.ч. – сгради, оборудване и документи. Въззивният съд е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля на ответника П. М., специалист човешки ресурси и работна заплата при ответника в частта, че на д-р К. бил забранен, само, достъпът до работното му място, а не и до останалите сгради и документи, намиращи се в тях, тъй като в тази им част съдържат данни в обратна насока, на изложените изрично в съдържанието на Заповед № 143/20.02.2017г. Прието е, че поради същата причина, че съдържат данни в обратна насока, на изложените в посочената заповед, издадена от управителя на ответника не са възприети и дадените показания от свидетеля И. И., служител в охранителна фирма, с място на работа ЦПЗ Пловдив. Според съда св. И. няма и преки наблюдения за посещенията на ищеца, тъй като свидетелят работещ като охранител на Острия център към „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД, би имал, евентуални, наблюдения, но само за ОЦ, но не и за останалите сгради на ответника, работодател, в т.ч. и относно административната сграда, в която ищецът е следвало да депозира обясненията си.
Като е взел предвид изложените обстоятелства въззивният съд е формирал извод, че ответникът – работодател, не е изпълнил надлежно процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, тъй като не е осигурил обективно възможност на служителя, същият да бъде изслушан, или да се приемат писмените му обяснения, както и да се съберат и оценят посочени доказателства, което е задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание на служителя. Според съда след като не е връчил копие от Протокол № 574/20.03.2017г., ведно с писменото искане за даване на обяснения от 22.03.2017г., така че екземпляр от този протокол, констатиращ нарушения от страна на ищеца при работата му при ответника, да остане в притежание, ведно с писменото искане, за ищеца работодателят е поставил служителя в неравностойно положение, и е провокирал едностранно развитие на дисциплинарното производство до налагане на дисциплинарното наказание-уволнение на ищеца. Прието е, че поставен в такова положение, самият ищец е бил в обективна невъзможност да отговори на въпросите относно вменени му нарушения, в т.ч. да обоснове дали е извършвал такива действия, и по какви причини са извършвани, за да има възможност както от страна на работодателя, така и след това, от страна на съда да бъдат проверени и евентуално ангажираните и от страна на служителя доводи и доказателства. Прието е също, че с оглед посоченото съдържание на искането за даване на обяснения от 22.03.2017г., че в самото искане, /за което няма спор, че единствено след връчването му, е останало и в притежание на ищеца/, е поискано даване на обяснения относно допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, които нарушения не са конкретизирани – не са описани конкретните действия, с които д-р К., например, е извършил „нарушения на стандарт „Психиатрия“ за лечение на болни от шизофрения, която липса на конкретност се отнася и до четирите пункта- от 1 до 4 посочени в т.н. искане, а относно пункт 5 – относно „защо празни опаковки и флакони от лекарствен продукт „Зипадхера“ се съхраняват в кабинета на д-р К.“, липсва посочено време, на извършване на нарушението, каквото не е посочено и относно първите четири пункта, от искането, а относно пунктове 4 и 5, не е посочено и какъв нормативен акт, съответно, медицински стандарт се счита да е нарушен. Приел е, че в края на съдържанието на т.н. искане е посочено, че обяснения от ищеца следва да се дадат и относно „останалите констатации от проверката на Комисиите, касаещи медицинската част и спазването на медицинските стандарти при предписването на лекарствени продукти, подробно описани в цитирания протокол“.
Съдът е приел, че самото съдържание на искането за даване на обяснения указва, че нарушенията са констатирани с посочения в него Протокол № 574/20.03.2017г., както и че без прилагането на този протокол към искането за даване на обяснения, и съвместното им връчване на ищеца, не следва да се счита, че от страна на работодателя е изпълнено надлежно задължението му съгласно чл. 193 ал. 1 от КТ. Приел е също, че ищецът е бил лишен реално от правото си да даде обяснения за вменените му нарушения, в т.ч. да изложи своите доводи и причини, както и да посочи, евентуално, и доказателства. Приел е, че в случа това е станало възможно, едва, с образуване на съдебно производство, и след прилагане на протокола към писмения отговор на ответника в първоинстанционното съдебно производство.
При тези съображения е изведен извод, че в случая са налице предпоставки по чл. 193 ал. 2 от КТ, при които следва да се отмени наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда спорът по същество.
Прието е, че след уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, следва да бъдат уважени и предявените акцесорни искове по чл. 34