О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
гр. София 29.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3833 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. П. В., чрез адв. А. Д. против решение № 91/16.04.2015 г., постановено по в.гр.дело № 203/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 147/19.02.2015 г. по гр.дело № 2917/2014 г. на Шуменския районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на жалбоподателя против [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и 3 КТ и чл.225,ал.1 КТ. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е съдът, като правораздавателен орган, който прилага закона да упражнява субективни права по конкретно трудово правоотношение, каквото по свята правна същност представлява определянето и изменението на основанието за уволнение – субективно преобразуващо право, 2. допустимо ли е съдът с решението си по обективно съединени искове на осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ да заменя едно основание за уволнение с друго, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Цитирано е решение № 830/26.12.1988 г. по гр.дело № 734/88 г.на ВС, което не е приложено към изложението.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на ищеца В. П. В. на длъжността, заемана преди уволнението – охранител, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 1860 лв., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 200 лв. за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на исковата молба и законната лихва върху главницата от прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане на сумите.
Първоинстанционното решение № 147/19.02.2015 г. по гр.дело № 2917/2014 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на жалбоподателя В. П. В., извършено със Заповед № 73/03.11.2014 г. на Управителя на [фирма] [населено място] и е отменена посочената заповед не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че исковете с пр.осн. чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ – за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение са обусловени от изхода на спора по иска с основание по чл.344ал.1,т.1 от КТ. Посочил, е че тези искове подлежат на разглеждане само ако искът за отмяна на уволнението като неправилно бъде признат за основателен и уважен. Според въззивния съд това не означава, че уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ води автоматично до извода за основателност и доказаност на другите два обективно предявени с него искове – с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ. Прието е, че те подлежат на обсъждане и преценка всеки на посоченото фактическо и правно основание с оглед на събраните доказателства.
Съдът е посочил, че в частта от решението на Районния съд, с което е уважен предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, в която част е влязло в сила е прието за установено по делото, че процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение между страните е незаконосъобразна, тъй като не е налице фактическия състав на прекратяването на трудовия договор по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 от КТ – работодателят не е предприел своевременно необходимите действия за уведомяване на ищеца писмено или устно за отговора на отправеното от последния предложение за прекратяване на трудовия договор. Прието е, че атакуваната заповед – № 73/03.11.2014 г. е издадена на 03.11.2013г. – след изтичане на 7-дневния срок за уведомление, предвиден в разпоредбата на чл.325ал.1,т.1 от КТ, че изпратеното на ищеца писмено уведомление, ведно със Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е било извършено извън законовия срок.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на районния съд относно последвалите издаването на атакуваната заповед взаимоотношения между страните, свързани с подаването от ищеца на ново заявление вх. № 18 от 04.11.2014г., с което е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.11.2014г. и последвалото прекратяване на трудовия договор между страните на това ново основание. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
Прието е, че случая е установено последващо законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на друго основание – по чл.327ал.1,т.2 от КТ на 4.ХІ.2014 година, към който момент предложението на ищеца е достигнало до работодателя, че факта на прекратяването не е оспорен от ищеца. С оглед на това е изведен извода, че не съществува фактическо и правно основание за възстановяване ищеца на предишната му работа при същия работодател, както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение с отменената заповед.
При тези съображения е направил решаващия извод, че първоинстанционното решение в обжалваната му част – по предявените искове с пр.осн.чл-344,ал.1,т.2 и т.3 КТ е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.При липса на ясно и конкретно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е обусловил решаващите му правни изводи само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя В. П. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 91 от 16.04.2015 г., постановено по в.гр.дело № 203/2015 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2728/20.05.2015 г., подадена от ищеца В. П. В., [населено място], [улица], № 15, вх.Б, ет.4, ап.34, чрез адв. А. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис № 5, адв. А. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: