О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София 26.10.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4088 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Д. К. И., чрез адв. А. А. срещу определение № 1594/28.06.2016 г. по в.гр. дело № 2811/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 1336/10.05.2016 г., подадена от Д. К. И., чрез адв.А. А. за допълване в частта за разноските на решение № 501/15.04.2016 г., постановено по гр.дело № 2811/2015 г. на Варненския окръжен съд за присъждане на разноски в производството по чл.250 и чл.248 ГПК.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателя неправилно въззивния съд е приел, че сумата от 600 лв. е за целия процес по всички жалби, включително насрещни въззивни жалби, частни жалби и писмени отговори пред Окръжен съд [населено място]. Сочи, че е представил писмен отговор по жалба на [фирма] и, че е направил разноски в размер на 400 лв., че тези разноски следва да му се присъдят. Искането е за отмяна на определението и за допълване на решението на въззивния съд, като се осъди [фирма] да му заплати разноски в размер на 400 лв.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез пълномощника Т. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да остави без уважение молбата на жалбоподателя Д. И. от 10.05.2016 г. за допълване в частта за разноските на решение № 501/15.04.2016 г. по в.гр.дело № 2811/2015 г. на В. посредством присъждане на разноски в производството по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК въззивният съд е приел, че по делото е постановено въззивно решение от 18.02.2016 г. и решение от 15.04.2016 г. по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК по подадена молба от ответника [фирма]. С последното решение е допълнено решението от 18.02.2016 г., като е оставена без уважение частна жалба вх. № 4171/21.07.2015 г., подадена от [фирма] срещу определение от 01.07.2015 г. по гр.дело № 758/2014 г. на Девненския районен съд в частта, в която е оставено без уважение искането на [фирма] за увеличение размера на дължимите от Д. К. разноски за разликата над 1193.74 лв. до 1905.75 лв. и е оставена без уважение молба от 12.03.2016 г., подадена от посоченото търговско дружество в частта, с която е поискано по реда на чл.248 ГПК допълване в частта за разноските на решението от 18.02.2016 г. по въззивното дело на ВОС. Приел е, че подаването на молба по реда на чл.250 ГПК от [фирма] по реда на чл.250 ГПК е обусловено от пропуск на съда да се произнесе по подадена частна жалба от 21.07.2015 г. от [фирма] срещу определение от 01.07.2015 г. по гр.дело № 758/2014 г. на Девненския районен съд. Посочил е, че молбата е преценена за основателна и е допълнено въззивното решение по реда на чл.250 ГПК, като е оставена без уважение частната жалба. Според въззивния съд жалбоподателят-ищец Д. И. е представил пред въззивния съд списък по чл.80 ГПК за направени разноски и договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016 г., според който заплатеното адвокатско възнаграждение е 600 лв. за процесуално представителство пред Окръжен съд [населено място]. Поради липсата на разграничение каква част от адвокатското възнаграждение по коя от подадените жалби е, а същите са били въззивна жалба, насрещна жалба и частна жалба, подадени от ищеца, въззивна жалба и частна жалба, подадени от ответника, съдът е приел, че е невъзможна преценката какъв е размера на разноските за защита срещу подадената частна жалба от 21.07.2015 г. Прието е също, че производството по чл.250 и чл.248 ГПК са продължение на съдопроизводството по делото, а не самостоятелни производства и поради това за същите не се дължат разноски между страните. С оглед на това е формиран извод за неоснователност на искането на Д. И. за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл.250 и чл.248 ГПК, проведено по молба на [фирма].
Правните изводи на въззивния съд са правилни.
С решение № 501/15.04.2016 г. по в.гр.дело № 2811/2015 г. Варненския окръжен съд се е произнесъл по молба от 12.03.2016 г., подадена от жалбоподателя – ответник [фирма] за допълване по реда на чл.250 ГПК на въззивното решение от 18.02.2016 г. и за допълване в частта за разноските по чл.248 ГПК, като е оставена без уважение частна жалба от 21.07.2015 г., подадена от ответника срещу определение от 01.07.2015 г. по гр.дело № 758/2014 г. на Девненския районен съд и е оставил без уважение молба от 12.03.2016 г. на дружеството в частта, в която е поискано по реда на чл.248 ГПК да се допълни въззивното решение в частта на разноските.
Производството по въззивно гражданско дело № 2811/2015 г. на Варненския окръжен съд е образувано по подадени въззивни жалби от ищеца Д. И. срещу първоинстанционното решение в отхвърлената част на предявения иск за присъждане на суми за обезщетение за положен извънреден труд, въззивна жалба от ответника [фирма] срещу същото решение в уважените части на предявените искове, насрещна въззивна жалба от ищеца, по частна жалба на ищеца срещу определение на районния съд от 01.07.2015 г. по реда на чл.248 ГПК и по частна жалба на ответника срещу определение на ДРС от 01.07.2015 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за разликата над уважената част от 1193.74 лв. до 1905.75 лв. В заседанието пред въззивния съд, на което е даден ход на устните състезания жалбоподателят-ищец е представил списък за направени разноски по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016 г., от който се установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение 600 лв. В списъка за разноски и в договора за правна защита и съдействие не са посочени конкретни суми от общия размер 600 лв. адвокатско възнаграждение, за да се установи коя сума, като част от адвокатското възнаграждение за коя от подадените жалби е заплатена. С оглед на това е правилен извода на въззивния съд за невъзможност да се прецени размера на разноските, направени от ищеца Д. И. за защитата срещу подадената частна жалба от 21.07.2015 г.
Освен посоченото според трайната практика на ВКС производството по чл.248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно. Производството по чл.248 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретното дело и поради това не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл.248 ГПК. В производството по чл.248 ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по молбата и с оглед на това същата не дължи разноски на молителя. Молителят в същото производство не дължи разноски на ответника по молбата, при неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Поради това са правилни изводите на въззивния съд, че в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски между страните, както и за неоснователност на искането на Д. И. за допълване на решението на въззивния съд от 15.04.2016 г. в частта на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 1594/28.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 2811/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: