О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1446/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба/наименувана „възражение“/ подадена от П. И. Г. срещу разпореждане № 332/19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 30/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е върнато възражение вх. № 816/04.02.2016 г./ имащо характер на частна касационна жалба/ срещу определение № 64/27.01.2016 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, без да се сочат конкретни негови пороци.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, постановено от апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, следователно компетентен да се произнесе по нея е ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК/ в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С определение № 64/27.01.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 30/2016г., Апелативен съд-Варна се е произнесъл по частна жалба на П. Г. срещу разпореждане № 12826/17.12.2015 г. по гр.д. 3085/2015 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 3951/19.11.2015 г., постановено по същото дело. С преграждащия по-нататъшното развитие на делото съдебен акт – разпореждане № 12826/17.12.2015 г., ОС-Варна се е произнесъл като въззивна инстанция. На основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК в ред. ДВ бр. 50/2013 г. компетентен да се произнесе по частната жалба срещу обжалвания съдебен акт е съответният апелативен съд. Ето защо с определение № 64/27.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № 30/2016 г., АС-Варна се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното определение на ОС-Варна и като е счел подадената жалба за неоснователна, го е потвърдил.
Със ЗИДГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ законодателят разпредели функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и разпорежданията по чл. 274, ал. 1ГПК на въззивната инстанция между ВКС и съответния апелативен съд. Критерият е според това кой е въззивният съд, постановил определението по чл. 274, ал. 1 ГПК – окръжен или апелативен съд. Както определенията на ВКС по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК са недопустим предмет на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, така и определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК не подлежат на по-нататъшно обжалване. В случай, че се възприеме обратното тълкуване, както неправилно е приел АС – Варна в определение № 64/27.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № 30/2016 г.,то се допуска още една инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Съобразно изложеното АС-В. неправилно и незаконосъобразно е посочил в определение № 64/27.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № 30/2016 г., че същото подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частна касационна жалба срещу постановено определение по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК от апелативен съд има недопустим предмет и не подлежи на разглеждане. С проверката, която е извършил АС-Варна за законосъобразност на разпореждане № 12826/17.12.2015г., постановено по гр.д. 3085/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е върната частната касационна жалба на П. Г. срещу определение № 3951/19.11.2015г., постановено по същото дело, се е изчерпил инстанционният контрол.
Обжалваното разпореждане № 332/19.02.2016 г. по гр.д. № 30/2016 г. по описа на Апелативен съд- Варна като резултат отрича правото на частна касационна жалба срещу определение на апелативен съд, макар и на основание по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности по частната касационна жалба в срок. По тази причина обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, независимо, че причините, обуславящи крайната воля на АС-Варна и ВКС са различни. Следва изрично да бъде посочено, че компетентността на ВКС да се произнесе по възражение вх. № 816/04.02.2016г. е изключена поради недопустимия неин предмет, а не поради приложената от апелативения съд санкционна последица на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 332 от 19.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. 30/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: