О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр. София 20.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3217 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Д. Г. против решение от 06.02.2015 г., постановено по в.гр.дело № 9210/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 29.07.2013 г. по гр.дело № 58656/2012 г. на Софийски районен съд и вместо това са уважени предявените искове от К. Г. П. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 1170 лв., заедно със законната лихва, считано от 11.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 КТ са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд, че уволнението на ответницата по жалбата К. П. е незаконно, въпреки приетия за доказан факт на намаляване на обема на работата в дружеството. Поддържа също, че извода на съда е в противоречие със събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, които въззивият съд не е обсъдил. Счита, че от представения отчет за приходите и разходите на дружеството за периода 01.01.2011-30.09.2011 г. в сравнение с отчета за приходите и разходите на дружеството в периода 01.01.2012 г.-30.09.2012 г. е установено, че обемът на работата и приходите през деветмесечието на 2012 г. в сравнение с деветмесечието на 2011 г. е намалял драстично. Сочи също, че намалението в обема на работа се изразява в случая с намаления обем на услугите и намаляване на оборота, което фактически е дало основание работодателят да приложи нормата на чл.328,ал.1,т.3 КТ включително и в обект „Ш. П.”, че работодателят е констатирал това с писмен акт, че със Заповед № С-005/10.08.2012 г. е приел това фактическо състояние като трайно и е предприел съответните реорганизации в дружеството, чрез оптимизиране на работния персонал и чрез корекция на щатното разписание във всички звена – обекти в това число и за обект „Ш. П.”. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ е извършено в съчетание с нормата на чл.328,ал.1,т.2 КТ, че въззивният съд е приел това за различно правно основание от процесното и неправилно стигнал до извода, че е налице по-скоро друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което предполага извършването на подбор по смисъла на чл.329,ал.1 КТ между всички лица, заемащи длъжността „Управител магазин” при жалбоподателя, че това е погрешен извод.
Жалбоподателят сочи, че от двата отчета ясно личи намаляване обема на работата в дружеството и от това произтича правомощието на работодателя да оптимизира персоналния си състав, че извън рамките на съдебния контрол остава преценката за точния брой и къде точно в предприятието на ответника ще бъдат съкратени съответните бройки. Според жалбоподателя от доказателствата по делото е установена посочената в заповедта причина за уволнението-намаляване обема на работата, че уволнителното основание е обосновано и доказано от приложените по делото доказателства. Изложени са и доводи за неправилност на въззивното решение, поради неизпълнение от въззивния съд на задължението да изложи мотиви с оглед на което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на правните изводи.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е трудовият договор да бъде прекратен на две основания по чл.328,ал.1т.3 КТ/съдържащо се в заповедта за уволнение/ и по чл.328,ал.1,т.2 КТ/осъществено реално като факт/, като уволнението е резултат от съчетанието на двете основания, 2. съвместими ли са основанията”намаляване на обема на работа” и „съкращаването на щата” и могат ли да се използват кумулативно от работодателя и длъжен ли е съдът да изложи съображения и по двете основания, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./, 3. когато е налице намаляване обема на работата като обективно фактическо състояние може ли работодателят свободно да извърши преценка с каква част – в цялото предприятие или само в отделни негови звена и в кои от тях да намали персонала. Решението за това трябва ли да бъде прието с нарочен писмен акт от компетентния орган и следва ли същият да предхожда прекратяване на трудовото правоотношение и съответно изготвянето на новия щат, 4. при изготвяне на този нов щат, съответстващ на по-малкия обем на работата работодателят може ли свободно да прецени и съответно да извърши сливане, изменение, трансформиране, съкращаване и други промени в длъжностите по щата? Какви трябва да бъдат тези длъжности – свързани пряко с „намаляването на обема на работата”на предприятието, което да се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител и следва ли да се отнася „намаляване обема на работата” към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, респ.дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител? 5. посоченият по-горе въпрос предоставен ли е на свободната преценка на работодателя с оглед по-рационална и по-целесъобразна организация на труда и производството, наложена от настъпилия спад в обема на производствената дейност, съответно броя и обема на услугите, обема на стокооборота и работодателят може ли по своя преценка на прави промени в щата и по отношение на длъжности, които не са пряко свързани с намаления обем на работата, 6. преценката на работодателя по т.4 и т.5 въпрос на целесъобразност ли е и доколко тя подлежи на съдебен контрол? Наличието на решение, взето от работодателя като компетентен орган за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работата обуславя ли законност на уволнението на това основание? Въпросите по п.3,4,5 и 6 според жалбоподателя са решение в противоречие с практиката на ВКС – решение № 174/10.04.2012 г. по гр.дело № 883/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.7. при така съществуващата по делото фактическа обстановка, като в резултат от „намаляване обема на работата” е извършено „съкращение в щата” в резултат на което е съкратена единствената бройка в обект „Ш. П.” на длъжността „Управител магазин” длъжен ли е работодателят да осъществи подбор по смисъла на чл.329,ал.1 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение от 03.01.2008 г. по гр.дело № 592/2007 г.. на САС. 8. за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, решен в противоречие с практиката на ВКС –т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. ОСГК на ВКС, т.2 от т.решение № 1/09.12.2013 г. на ОСКГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба К. Г. П., чрез адв. А. А.-Т. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че трудовото правоотношение на ответницата по жалбата К. П. с дружеството-жалбоподател е прекратено със заповед № 9002008/16.10.2012 г. на управителя на дружеството на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ. Приел е, че намаляването на обема на работа е фактическо състояние, за доказването на което са допустими всички доказателства. Според съда от представените по делото Отчет за приходите и разходите на [фирма] от 01.01.2011 г. до 30.09.2011 г. и Отчет за приходите и разходите от 01.01.2012 г. до 30.09.2012 г. на същото дружество е установено, че през 2011 г. счетоводната печалба е в размер на 68 652 лв., а през 2012 г. е 0.00 лв., че приходите за 2011 г. са в размер на 1 587 300 лв., а през 2012 г. – 1 175 885.30 лв. Направил е извода, че е налице трайно намаляване на обема на работа в дружеството, което довело до реално намаляване на приходите му. Прието е, че по делото не е доказано това обстоятелство да се е отразило на работата на ищцата К. П.. Според въззивния съд възражения в тази насока са изложени в исковата молба и е поискано събиране на доказателства за това. Посочил е, че отчети за работата на бензиностанцията не са представени по делото от ответника, въпреки, че съдът го е задължил на осн.чл.190 ГПК.
Съдът е приел, че при намаляване на обема на работата същото следва да се отнася към дейността, в която е зает уволненият работник, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е на работодателя. Направил е извода, че при липса на данни за конкретната дейност на обект „Ш. П.” където е работила ищцата не е доказан фактическият състав на чл.328,ал.1,т.3 КТ и заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Извел е решаващият извод за основателност на предявения иск с пр.осн.-чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно за основателност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Прието е, че основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ обуславя и основателността на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода 16.10.2012 г. до 26.11.2012 г. в размер на 1 170 лв.
Посочил е, че поради намаления обем на работа за работодателя е налице и възможност да изготви по-малък щат, който да съответства на намаления обем на работа, както е в настоящия случай. Посочил е, че от заповед № 6/11.10.2012 г. на управителя на [фирма] е установено, че е закрита от щатното разписание 1 бройка за длъжността „управител на магазин” на обект „Ш. П.”, и според съда е налице друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което предполага извършване на подбор по смисъла на чл.329,ал.1 КТ между всички лица, заемащи длъжността ”Управител на магазин” при жалбоподателя-ответник.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за отхвърлени и вместо отменената част е уважил тези искове. Искът с пр.осн.чл.344,ал1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 1170 лв.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в п.1,2,3,4 – без частта от въпроса – следва ли да се отнася „намаляване обема на работата” към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, респ. дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител,5,6 и 7-ми от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 182009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. За да е правен въпросът, според посочената практика на ВКС същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по настоящото дело. Нито един от поставените въпроси по п.1,2,3,4-ти с изключение на частта – следва ли да се отнася „намаляване обема на работата” към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, респ. дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител,5,6 и 7-ми не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвърти въпрос в частта – следва ли да се отнася „намаляване обема на работата” към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, респ. дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител. За да обоснове наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване е цитирано решение № 174/10.04.2012 г. по гр.дело № 883/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Тази практика е неотносима към поставения правен въпрос. С посоченото решение е разрешен правния въпрос допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа самата уволнителна заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя, прието по надлежния ред за намаляване на персонала. Прието е, че основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ означава реално намаляване на количеството на произвежданата продукция,спаднал обем на стокооборота,на вършените услуги и изобщо на обема на работата. Посочено е, че когато е налице намаляване обема на работата като обективно фактическо състояние работодателят преценява с каква част – в цялото предприятие или само в отделни негови звена и кои от тях да намали персонала, че решението за това трябва да бъде прието от компетентния орган. Според съдебния състав при изготвянето на този нов щат,съответстващ на по-малкия обем на работата работодателят може да извърши сливане, изменение, трансформиране и др.промени в някои длъжности, че това са въпроси на негова преценка с оглед по-рационална и по-целесъобразна организация на труда и производството,наложена от настъпилия спад в обема на производствената дейност на предприятието, че тази преценка е въпрос на целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Прието е, че въпрос на законност и на съдебен контрол е доколко е налице намаляване обема на работата, дали е взето решение по надлежния ред от компетентен орган и дали извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на работа. Прието е също, че самата уволнителна заповед не може да замести решението на компетентния орган на работодателя, че липсата на решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работата обусловя незаконност на уволнението на това основание.
Съдът намира, че правният въпрос, формулиран в п.4-ти в посочената част – следва ли да се отнася „намаляване обема на работата” към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, респ. дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, която е цитирана в обжалваното въззивно решение – решение № 29/08.02.2011 г. по гр.дело № 265/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. С решението е прието, че фактическият състав на чл.328,ал.1,т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложение разпоредбите на чл. 328,ал.1,т.3 КТ, която разпоредба е ясна и пълна и по приложението й е установена трайна съдебна практика, част от която е посочена по-горе и която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса, формулиран в п.8-ми от изложението.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил правния въпрос по същият начин. В настоящият случай съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото, включително и пред първата инстанция доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща. В подкрепа на становището за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по осми въпрос жалбоподателят е посочил т.2-ра от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика е неотносима към въпроса. В т.2-ра от т.решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционния съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. С т.2-ра от това тълкувателно решение е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е също, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Посочено е, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. С оглед неотносимостта на цитираната съдебна практика – т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС към осмият правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 06.02.2015 г. постановено по в.гр.дело № 9210/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 40514/27.03.2015 г., подадена от ответника, [фирма], [населено място], общ.С., район Т., [улица], чрез адв. Д. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,офис № 11.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: