О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 28.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2148/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ж. П. против решение № 2624/12.12.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2129/2013 год.,с което е потвърдено решение № 2299/ 15.05.2013 г. по гр.д. № 14557/2012г. на Варненски районен съд ,в частта,с която са уважени предявените искове от П. С. С. и А. С. Д. срещу И. Ж. П. за заплащане на всеки от тях поотделено на сумата от 4 100 евро,представляваща частичен иск от дължимата сума на всеки от тях от 12 500 евро,дължими по споразумение от 17.11.2009 год.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.10.2012 год. до окончателното изплащане,както и лихва за забава за периода 18.06.2010 год.-31.01.2011 год.в размер на 516,77 лв.на всеки от тях.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по решаващия за делото материалноправен въпрос – налице ли е неизправност на една страна по двустранно споразумение,при положение,че същата е предложила на насрещната изпълнение,но последната не го е приела.
Ответната страна не е представила писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че са възникнали облигационни отношения между П. С. и А. Д. , като кредитори и И. П., като длъжник, с предмет – парично вземане в размер на 26 000 евро, от които – 25 000 евро, представляващи разлика между стойността на имотите, описани в т.1. и т. 2 на споразумението от 17.11.2009г., и общата сума от 135 000 евро, присъдена с решение на В. по гр.д.№ 2725/ 2008г. и 1000лв. –разходи , със срока на изпълнение- 7 месеца . Посочената сума не е престирана от ответника в договорения седеммесечен срок, изтекъл на 17.06.2010г. Считано от 18.06.2010г. е в забава и дължи обезщетение на кредиторите . Претенцията включва частична сума от общия дълг и обезщетение за забава за периода от 18.06.2010г. до 31.01.2011г. / неточно посочена в първоинстанционното решение начална дата – 18.05.2009г./. За недоказано е прието възражението на ответника, че е предложил изпълнението да бъде , чрез прехвърляне на собствеността върху недвижим имот и по този начин е погасил дълга си,поради което съдът е приел предявния иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за доказан по основание и размер,както и акцесорния иск за обезщетение за забава за периода 18.06.2010 год.- 31.01.2011 год.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Въпросът му, посочен в изложението, касае правилността на съдебното решение и по него съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване, поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставен правният проблем в изложението сочи на несъгласие с приетите от съда за установени факти и с формираните изводи, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване. От съдържанието на изложението, включително и от касационната жалба, настоящият състав не може да извлече правни въпроси по пътя на уточнението, имащи отношение към повдигнатата правна проблематика, защото въпроси, свързани с фактите по делото са фактически, а не правни. При отсъствие на общо основание не се дължи произнасяне по допълните такива, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичните предпоставки.Сочи основанието по т.3 на чл.280 ГПК с твърдение, че липсва задължителна съдебна практика. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторът не сочи такива предпоставки, а твърдението за липса на съдебна практика само по себе си не е достатъчно за да обоснове извод за наличие на това основание.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2624/12.12.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2129/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: