О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 29.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2964 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 380/19.02.2013 г. по ч.гр.дело № 566/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено разпореждане от 28.12.2012 г. по гр.дело № 4222/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от [фирма] частна жалба вх. № 106523/19.10.2012 г. против определение № 15672/27.09.2012 г. по гр.дело № 4222/2011 г. на Софийски градски съд.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите :1.ако при посещение, съдебен призовкар не открие представител на юридическо лице на адреса да получи съобщение може ли да залепи уведомлението по чл.47,ал.1 ГПК директно на входната врата на цялата сграда или на видно място около нея или е длъжен да залепи уведомлението на вратата на офиса или на пощенската кутия, когато до тях е осигурен достъп, 2. следва ли съдебен призовкар да опише в уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК по кое време от денонощието е посетил даден адрес и поради каква причина е пристъпил към залепване по чл.47,ал.1 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба ТД на К. [населено място], [фирма] и С. г. пр. [населено място] не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 28.12.2012 г. по гр.дело № 4222/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от [фирма] частна жалба вх. № 106523/19.10.2012 г. против определение № 15672/27.09.2012 г. по гр.дело № 4222/2011 г. на Софийски градски съд.
Прието е, че Софийски градски съд е констатирал, че по подадената частна жалба от [фирма] против определение № 15672/27.09.2012 г. по гр.дело № 4222/2011 г. на СГС не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. Частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да отстрани нередовността. Прието е, че разпореждането на съда от 22.10.2012 г., както и изпратеното до жалбоподателя съобщение съдържат ясни и точни указания относно размера на държавната такса, необходимостта от внасянето и представяне на документ за това, както и е указан, и срока за изпълнение на указанието. Прието е, че жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания в срок. Съдът е приел, че дружеството не е изпълнило в срок указанията на съда, поради което частната жалба следва да се върне на основание чл.262,ал.2,т.2,вр.чл.275,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че едноседмичния срок за отстраняване на нередовността не е изтекъл, тъй като съобщението не е връчено редовно на представител на дружеството. Според съда дружеството-жалбоподател е било редовно уведомено за разпореждането на съда, като връчването на съобщението е извършено по реда на чл.50,ал.4,вр.чл.47,ал.1 ГПК. Приел е, че са налице предпоставките за приложение на посочените разпоредби – съответното длъжностно лице е удостоверило, че не е намерило достъп до канцеларията на дружеството, находяща се на вписания към 2009 г. и към момента на постановяване на обжалваното определение в Търговския регистър при АВ адрес на седалището, както и не е намерило, служители, които са съгласни да получат съобщението. Прието е, че е удостоверена с подпис и печат на връчителя и датата на залепване на уведомлението по чл.47,ал.1 ГПК – 06.11.2012 г., както и факта, че в двуседмичен срок никой не се е явил в канцеларията на съда да получи съобщението. Прието е, че съдържанието на уведомлението е в съответствие с изискванията на чл.47,ал.2 ГПК. При тези съображения съдът е направил извода, че частната жалба следва да се върне, поради неизпълнение на дадените указания и е потвърдил обжалваното разпореждане.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението. Съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящият случай поставените правни въпроси от жалбоподателя касаят приложението на чл. 50,ал.4 ГПК и чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 380/19.02.2013 г. по ч.гр.дело № 566/2013 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 2543/07.03.2013 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.14, чрез адв.Н. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: