ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
София 20.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №120/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№10319/25.11.2014 г., подадена от ответника по исковата молба В. И. Л. от [населено място], против определение №190/10.11.2014 г. по гр.д.№5068/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, ІІ г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба, вх.№13869/14.5.2014 г., подадена от В. И. Л., срещу въззивно решение №456/24.3.2014 г. по гр.д.№2935/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Прието е, че касационната жалба попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като ищецът е посочил, че цената на двата иска е общо в размер на 2100 лева, върху която е определен размерът на дължимата държавна такса. Посоченото е, че към исковата молба е приложено удостоверение за застрахователна стойност на ремарке на товарен автомобил, чиято пазарна стойност е 100 лева и удостоверение за застрахователна стойност на товарен автомобил, марка “С.”, чиято стойност е 2000 лева.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІІ г.о. на ВКС е неправилно, тъй като пазарната стойност е в пъти по-висока, почти 20000 лева, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], област С. З., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В случая заявените цени на всеки от исковете поотделно, както и в тяхната съвкупност, е под 5000 лева. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като пазарната стойност е близо 20000 лева. Цената на иска се определя съгласно изискванията на чл.69, ал.1, т.2, предложение първо ГПК. В процесния случай са налице доказателства за стойност на вещите по смисъла на посочената правна норма.
Поради това частната касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №190/10.11.2014 г. по гр.д.№5068/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: