5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 23.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1702 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 2048/28.02.2019 г. от Г. В. В., приподписана от адв. А. Д. – М. срещу определение № 18/13.02.2019 г. по в.ч.гр.дело № 16/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.04.2018 г. по гр.дело № 321/2018 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. В. В. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по делото и е осъден Г. В. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС сумата 15 лв. държавна такса по частната жалба.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Жалбподателят поддържа, че е неправилен извода на въззивния съд, че получава средства от близки и приятели, с които може да заплати държавна такса по гр.дело № 321/2018 г. на Великотърновския окръжен съд. Сочи, че от представената декларация за материално и гражданско състояние, подкрепена с писмени доказателства към нея се установява, че жалбоподателят няма доходи, поради което няма възможност да заплаща държавни такси и разноски по делото, че оставайки без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси съдът възпрепятства достъпа на жалбоподателя до правосъдие в разрез с изискванията на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Поддържа, че от девет години изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място], че поради това няма доходи да заплаща държавна такса. Искането е да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.дело № 321/2018 г. на ВТОС.
В становище на назначения особен представител на жалбоподателя адв.А. Д. – М. се поддържа, че въззивното определение на Великотърновския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства и от представените с жалба вх. № 2048/26.02.2019 г. писмени доказателства е установено, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода от 9 години в затвора в [населено място], че няма никакви доходи, че не може да се разпорежда с имуществото си, че не разполага с доходи на съпругата си, не работи и не получава възнаграждение за труд. Поддържа, че изводът на съда , че паричните суми, получавани от близки и приятели могат да бъдат използвани за покриване на задължения за такси е необоснован, че тези суми са единствен източник на средства за издръжка на жалбоподателя, че размерът на тези суми не е особено голям – посочен е запис за сумата 75 лв., получен от В. на 23.01.2018 г. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси по гр.дело № 321/2018 г. на ВТОС.
В изложението към частната жалба се сочи, че касационно обжалване следва да се допусне, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Цитирано е т.решение № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че правилното решаване на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по аргумент на чл.2 ГПК. Твърди се, че с обжалваното определение въззивният съд, оставяйки без уважение частната жалба прегражда по-нататъшното развитие на делото. Цитирано е т.решение № 1/21.07.2010 г по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.7 от т.решение от 14.03.2014 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8 от т.решение № 4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че ищецът Г. В. В. – сега жалбоподател, понастоящем в Затвора – [населено място], е предявил срещу Висшия съдебен съвет и Република България, представлявана от Министъра на финансите – при условията на солидарност, иск с цена 50 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба, както и за сумата 6 976 лв. мораторна лихва за забава от датата на увреждането – 29.03.2018 год. Прието е, че посочените основания в исковата молба са чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 49 от ЗЗД, чл. 16 ал. 2 и чл. 160 от ЗСВ, чл. 7 ал. 1 и чл. 31 ал. 1 от ГПК.
Прието е, че е подадена молба по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на ДТ по делото, че към нея е приложена Декларация за материално и гражданско състояние.
Съдът е приел за установено от представената Декларация за материално и гражданско състояние, както и от Декларацията, приложена към частната жалба, че ищецът е женен, че е здрав, че притежава недвижимо имущество, че според посоченото в условията на затвора няма възможност да се разпорежда с него, че това имуществото е възбранено от КОНПИ и Прокуратурата. Приел е също, че ищецът В. не притежава МПС и влогове, че не получава заплата, наеми, рента, дивиденти от търговски дружества, че не издържа непълнолетни деца. Посочил е, че източник на средства за издръжка са близки и приятели, както и държавата. Прието е, че ищецът е отбелязал, че няма данни за доходите на съпругата си, тъй като от 8 години е в затвора.
Прието е, че са представени молби от ищеца до Началника на Затвора – Л. за работа. Прието е също за установено от служебна бележка от 26.02.2018 год., издадена от Началника на затвора, че ищецът не работи и не получава възнаграждение за труд, че към 26.02.2018 год. има налични средства в размер на 0.15 лв. по персоналната си партида в затвора (служебна бележка от 26.02.2018 год.). Посочил е, че според служебна бележка от 14.06.2018 год., същата е наличността по сметката и към датата на издаване на бележката, че в нея е посочено, че последният запис в размер на 75 лв. В. е получил на 23.01.2018 год. от С. М. Х. от [населено място].
От правна страна въззивният съд е преценил за обоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на основанията по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на такси. Прието е, че целта на процедурата по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството е да се осигури реален достъп до правосъдие на лица с ниски доходи, които нямат финансова възможност да заплатят таксите, че настоящият случай не е такъв, тъй като данните в подписаните от ищеца декларации за материално и гражданско състояние сочат, че той притежава недвижимо имущество. Според съда независимо, че върху него са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД (отм.), специалният закон с чл. 23 ал. 4 предвижда възможност за извършване на плащане или друго разпореждане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки. Приел е за установено от представените по делото доказателства, че ищецът получава средства – от близки и приятели, че тези средства могат да бъдат използвани за покриване на задълженията за такси, тъй като не са предназначени за издръжката на ищеца, изтърпяващ присъда в затвора.
При тези съображения е формиран извод, е определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на Г. В. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси по делото, е законосъобразно и следва да се потвърди.
Прието е, че поради факта, че по частната жалба не е събрана ДТ в размер на 15 лв., тъй като производството е по чл. 83 ал. 2 от ГПК, а с въззивното определение се потвърждава отказа за освобождаване от такси, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 15 лв. ДТ по частната жалба.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.2,пр.пр.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. В последното жалбоподателят В. не е формулирал ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Твърденията и доводите в изложението касаят правилността на въззивното определение и поради това не представляват правни въпроси. За да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд жалбоподателят следва да е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и да е обосновал наличието най-малко на едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси в изложението не представляват правни въпроси, а касаят правилността на обжалваното определение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи съдът следва да прецени, само ако се допусне касационно обжалване на определението на ВТАС при разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Тъй като жалбоподателят не е формулирал ясно правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение и е обусловил решаващите правни изводи съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълните основания по чл.280,ал.1,т.1, т.2,пр.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 18/13.02.2019 г., постановено по в.ч.гр.дело № 16/2019 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 2048/28.02.2019 г., подадена от Г. В. В., приподписана от адв. А. Д. – М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: