О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София 25.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5555 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Б. Ц. Ц., чрез адв. Б. И. срещу решение от 05.06.2013 г. по в.гр.дело № 117/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решението на Берковския районен съд от 21.03.2013 г. по гр.дело № 546/2012 г. С последното е предоставено упражняването на родителските права над малолетния Р. Б. И. на бащата Б. А. И., определено е място на живеене на детето при бащата, определен е режим на лични контакти на детето с майката Б. Ц. Ц. от [населено място], всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като майката взема детето при себе си в 9.00 часа на съботния ден и го връща при бащата в 18.00 часа на неделния ден, както и да го взема постоянно при себе си по един месец през лятото и по 15 дни по време на В. и Коледни празници. Със същото решение е осъдена Б. Ц. Ц. да заплаща на Б. А. И. като баща и законен представител на малолетното дете Р. Б. И. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на постановяване на решението до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по делото по отношение на предявения от Б. Ц. Ц. срещу Б. А. И. иск за определяне местоживеене на детето, упражняване на родителските права по отношение на детето, определяне на лични контакти и заплащане на издръжка като недопустим.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. кога е налице промяна на обстоятелствата, която да налага изменение на упражняването на родителските права на родителя, като то се предостави на бащата, който досега не ги е упражнявал, предвид факта, че детето е едва на 4 г., възраст и досега е отглеждано от майката в нейния дом и не е отгледано от нея за продължително време? Следва ли тази промяна да е трайна, съществена и при преценка интересите на детето следва ли да се вземе предвид емоционалната привързаност и как ще се отрази на неговото физическо и психическо състояние отделянето му от майката, която го е отглеждала от 9 месеца до предявяване на претенции от страна на бащата, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1974 г., 2. длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл.127,ал.2 СК служебно да събере доказателства с оглед охрана интересите на детето във всеки един момент от развитие на производството пред първата инстанция по същество, включително и от въззивния съд/актуален социален доклад при налично оспорване, доказателства за доходите на бащата при направено оспорване на декларацията и непредставен трудов договор/, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 64/20.02.2012 г. по гр.дело № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о., решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на Софийски градски съд и на Софийски районен съд, С идентично съдържание е въпрос 1-ви в раздел втори на изложението, както и въпросът по т.2-ра на раздел III-ти. 3. съществено нарушение ли е пропускът на въззивния съд предвид засиленото служебно начало и особения характер на производството да се съберат доказателства/чрез психологическа експертиза/ за емоционалните и физически потребности на детето и как би му се отразило откъсването от майката, от която то не е отделяно досега, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. допустим ли е насрещен иск в производство по чл.127,ал.2 СК при наличие на съдебно решение, с което упражняването на родителските права вече е предоставено на единия родител, предвид особения характер на производството на спорна съдебна администрация, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. следва ли да се вземе предвид като обстоятелство за преценка на родителските и възпитателските качества фактът на неплащане на дължима издръжка и достатъчно ли е твърдението на бащата, че заплаща такава или следва да се представят писмени доказателства за това, включително по инициатива на съда, за да се приеме, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от него, въпреки неизпълнението на задължение, произтичащо от съдебно решение/по гр.дело № 284/2009 г. на Б./. Според жалбоподателката пренебрегването на задължение, произтичащо от закона и влязъл в сила съдебен акт от страна на бащата, чрез неплащането на издръжка е релевантно за съпоставяне на възпитателските качества на този родител при преценка на неблагоприятното отражение на това му неправомерно поведение за духовното развитие и социално формиране на детето, че именно с нежеланието да се заплаща издръжка според жалбоподателката е предявен иска от бащата при липса на възможност самият той да полага грижи за малолетното дете, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 6. след като детето е на възраст, при която законът не предвижда изслушване необходимо ли е становище на специалист-експерт, който да прецени как в психологическо и емоционално отношение ще се отрази промяната на обкръжаващата среда/като материални и социални условия/ при предоставяне упражняването на родителските права на бащата, след като детето е отглеждано предимно от майката и тя ежедневно е присъствала в живота на детето, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В изложението се сочи, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Б. А. И. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.127, ал.2 СК.
От фактическа страна е прието, че ищецът Б. И. и ответницата Б. Ц. са родители на малолетното дете Р. Б. И., родено на 22.01.2009 г. и че страните по делото не са съпрузи.
С влязло в сила на 07.04.2010 г. решение по гр.дело № 284/2009 г. на Берковския районен съд упражняването на родителските права върху малолетното дете Р. е предоставено на майката Б. Ц., определен е режим на лични контакти между детето и бащата Б. И., определено е местоживеене на детето – при майката и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез майката, като законен представител в размер на 60 лв., считано от постановяване на решението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й.
Прието е, че през месец декември 2010 г. страните отново заживяли съвместно заедно с детето Р. в дома на бащата в [населено място] до лятото на 2012 г., когато Б. Ц. напуснала дома и не взела със себе си малолетното дете. Последното останало да живее при баща си.
Съдът е приел, че след предявяване на иска от ищеца Б. И. със съдействие на органите на полицията и на органа по закрила на детето ответницата взела малолетното дете при себе си в дома на своите родители в [населено място], където се установила да живее. Поради разногласия между страните по делото, наличието на травмираща обстановка при вземане на детето от майката при бащата, начина на действие на майката на детето и поради дадени устно указания от органите по закрила на детето ищецът да се ограничи и да се въздържа от вземане на детето при себе си съобразно установения режим на лични контакти с детето според решението на Б. по гр.дело № 284/2009 г. ищецът се съобразил с указанията. Прието е, че страните решили да не спазват режима на лични контакти между детето и бащата, определен с влязлото в сила решение, като за коледните празници детето било при бащата за период от 15 дни.
Въззивният съд е приел, че материалните условия за отглеждане и възпитание на детето и при двамата родители са достатъчни и отговарят на изискванията за правилно отглеждане и възпитание на малолетното дете – самостоятелна стая за детето, необходимо обзавеждане с оглед възрастта му и за задоволяване на неговите потребности за нормално физическо и духовно развитие.
Прието е, че при отглеждане и възпитание на детето бащата е подпомаган от своята майка, която е пенсионерка, а майката е подпомагана от своя баща, който работи и през свободното си време помага на дъщеря си при отглеждане и възпитание на детето. Последното е привързано към своя дядо – по линия на майката и към баба си – по линия на бащата.
Относно финансовите възможности на страните съдът е приел, че по-големи са възможностите на бащата Б. И., тъй като същият работи и получава доходи, включително и от упражнявана дейност като строител. Прието е, че майката не работи и е регистрирана в Бюрото по труда, и продължава образованието си в Гимназия „Д-р И. П.” [населено място] в самостоятелна форма на обучение в единадесети клас за учебната 2012/2013 г.
Въззивният съд е приел възоснова на преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства наличието на разлика в родителския капацитет на майката и на бащата, като по-голям родителски капацитет притежава бащата.
Възоснова на установените факти въззивният съд е приел за установени предпоставките на чл.127,ал.2 СК, вр. чл.59,ал.9 СК за изменение на постановените с влязло в сила решение по гр.дело № 284/2009 г. на Берковския районен съд мерки относно местоживеене на детето Р., упражняване на родителските права, режим на лични контакти с бащата Б. И. и следващата издръжка, дължима от бащата на детето, чрез майката, като законен представител.
Прието е, че главният мотив на съда с влязлото в сила решение по гр.дело № 284/2009 г. на Б. за определяне местоживеенето на малолетното дете при майката и за предоставяне на нея упражняването на родителските права е ниската възраст на детето, което към този момент е било на 9 месеца и че единствено майката в тази възраст е пригодна да упражнява родителските права. Според въззивния съд от постановяване на решението е изминал период от време от три години. Детето е пораснало. Посещавало е детска ясла, а към момента на постановяване на решението – детска градина, че в дома на своя баща се чувства по-сигурно и по-спокойно, че е привързано в по-голяма степен към баща си. Според въззивния съд последния факт не е обусловен от настройване на детето от бащата срещу майката, че този факт е последица от полаганите адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Прието е, че бащата е подпомаган от своята майка, че работи в [населено място], като продавач-консултант и като строител през свободното си време.
С оглед на посочените съображения съдът е направил извода за наличие на изменение на обстоятелствата, което налага изменение на местоживеенето на малолетното дете Р. вместо при майката местоживеенето на детето да бъде при бащата Б. И. на когото да се предостави упражняването на родителските права върху детето.
Съдът е приел, че определените мерки на лични контакти на детето с майката – два пъти месечно в продължение на два почивни дни – събота и неделя/първа и трета събота и неделя от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и майката да взема детето при себе си по един месец през лятото и по 15 дни по време на В. и Коледните празници са съобразени с възрастта на детето, отношенията между последното и родителите му.
Приети са за правилни изводите в първоинстанционното решение касаещи определената месечна издръжка от 80 лв. на детето Р., която следва да изплаща майката. Според въззивния съд определеният размер на месечната издръжка е близък до минималния размер на дължимата издръжка за дете, предвиден в разпоредбите на чл.142,ал.2 СК – ? от размера на минималната работна заплата за страната. При тези съображения съдът е направил извода за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.127,ал.2 СК, вр.чл.59, ал.9 СК и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същият е уважен.
Относно насрещната искова молба на жалбоподателката Б. Ц. съдът е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като е налице влязло в сила решение по гр. дело № 284/2009 г. на Берковския районен съд, с което искът на жалбоподателката против Б. И. с пр.осн.чл.127,ал.2 СК е уважен. С оглед на това съдът е потвърдил решението на Б. и в частта, с което производството по делото е прекратено по предявения от Б. Ц. против Б. И. иск с пр.осн-чл.127,ал.2 СК.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Съобразно р.V от ППВС № 1/74 г., което не е изгубило сила и при действието на настоящият Семеен кодекс при изменение на обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските права, личните отношения с детето и издръжката следва да се постановят нови мерки съобразно изменените обстоятелства. Застъпено е становището, че не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид с влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Прието е, че по съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма, че едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или морални качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н. Прието е, също, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. В ППВС № 1/74 г. примерно са посочени промени, засягащи положението на детето и съответно обстоятелствата. С въззивното решение съдът се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВС. При преценката за наличие на промяна на обстоятелствата въззивният съд е извършил преценка на всички обстоятелства, касаещи родителските, възпитателските и лични качества, както на ответника по касация Б. И. и на жалбоподателката. Извършил е преценка на условията на живот и доколко те са подходящи при жалбоподателката Б. Ц. и при ответника по жалбата, преценил е финансовите възможности на всяка от страните по делото, възможността за подкрепа от други роднини и е направил решаващия извод, че е налице промяна на обстоятелствата при които са били постановени мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето Р., режима на личните контакти с него и дължимата издръжка с влязлото в сила решение по гр.дело № 284/2009 г. на Б..
По същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормите на чл.127,ал.2 СК, на чл.59,ал.4 и ал.9 СК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която е съобразено обжалваното въззивно решение.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, поставен в изложението.
С решение № 64/20.02.2012 г. по гр.дело № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос задължен ли е съда, сезиран с иск по чл.127,ал.2 СК служебно да събира доказателства с оглед охрана интересът на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество е изразено становището, че в производството по спорна съдебна администрация съдът определя начина на упражняване на материалните субективни права, който зависи и от новонастъпили или новооткрити факти. Прието е, че доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството, включително и в производство по чл.127,ал.2 СК. Приема се, че за предявяване на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с цитираната практика, както и с ППВС № 1/74 г. Обстоятелството, че въззивният съд с определение от 29.04.2013 г. е оставил без уважение искане на жалбоподателката-ответник за изготвяне на актуален социален доклад не налага извода за разрешаване на правния въпрос в отклонение от цитираната практика на ВКС, тъй като искането не е обосновано с наличие на новооткрити или новонастъпили факти. Поставеният въпрос относно задължението на съда служебно да събира доказателства за доходите на бащата също не е разрешен в отклонение от цитираната практика. Възоснова на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че дължимата месечна издръжка от жалбоподателката за малолетното дете е в размер на 80 лв. Размерът на издръжката съдът е определил като е взел предвид възможностите на родителите и нуждите на детето. Дали изводите на съда са законосъобразни е въпрос по правилността на обжалваното въззивно решение, който не следва да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното съдът се произнася дали сочения от жалбоподателката правен въпрос, от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и относно законосъобразността на тези изводи. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос, тъй като са цитирани решения на Софийски градски съд и на Софийски районен съд, постановени по предявени искове с пр.основание чл.127,ал.2 ГПК, които не са влезли в сила. В същите съдебни актове липсва отбелязване за влизането им в сила. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице само когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос – т.3 от т.р. № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения правен въпрос. Последният касае приложение разпоредбите на чл. 15,ал.6 от Закона за закрила на детето и чл. 266 ГПК, които норми са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в п. 3 и п. 6-ти. По същността си въпросите представляват доводи по правилността на обжалваното въззивно решение и са касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, и подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тъй като поставените въпроси в п.3 п. 6-ти от жалбоподателката са относими към правилността на обжалваното решение съдът намира, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпроса в п.4-ти, тъй като същият е поставен общо и поради това не дава възможност касационната инстанция да прецени доколко същият е относим към конкретния правен спор. За да е правен въпросът по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК следва същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по делото. Освен това жалбоподателката следва да е формулирала ясно и конкретно въпрос, който е от значение за изхода по настоящото дело и разрешен от въззивния съд. С оглед на посоченото съдът преценява, че поставения въпрос по п.4-ти не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Съдът намира, че въпросът, формулиран в п.5-ти също не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая, както се посочи поставеният въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на съда, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъждат предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката Б. Ц. Ц..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 05.06.2013 г. по в.гр.дело № 117/2013 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2342/31176 от 12.07.2013 г., подадена от ответницата Б. Ц. Ц. с адрес [населено място], [улица], бл.17 ап.5,ет.1, чрез адв. Б.И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: