О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1494
гр. София 30.12.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5082/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Ю. в качеството й на процесуален представител на Г. И. Д., Й. И. К. и Б. П. Г. срещу решение № 529/17.03.2015 г. по гр.д.№ 4575/2014 г. по описа на Софийски Апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.08.2014 г. по гр.д. № 132/2013 г. на Окръжен съд-Кюстендил,с което е отхвърлен предявеният от Г. И. Д., Й. И. К. и Б. П. Г. – последните двама в качеството си на наследници на П. Г. К. срещу К. К. В. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 13.05.2008 г. предварителен договор относно покупко-продажба на следните недвижими имоти: имот пл. № 4027 по действащият регулационен план на [населено място], съставляващ имот пл. № 5617, находящ се в кв. 302А по плана от 1958г. с площ от 288 кв.м, в пространството между главен път С. – К. и подпорна стена, който имот по сега действащите за града кадастрална карта и регистри е идентичен на поземлен имот с идентификатор № 68789.609.192, с адрес – [населено място], [улица], с площ за имота 288 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, и съседи -имоти с идентификатори: 68789.0.102; 68789.0.101 и 68789.609.193, 1/2 идеална част от имот пл. № 4029 по действащия регулационен план на [населено място], съставляващ имот пл. № 5618, .находящ се в кв. 302 А по плана от 1958г. с площ от 270 кв.м, между главен път С. – К. и подпорна стена, който имот по сега действащите за града кадастрална карта и регистри е идентичен на поземлен имот с идентификатор № 68789.609.194, с адрес [населено място], [улица], с площ за имота 279 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, и съседи – имоти с идентификатори: 68789.0.102; 68789.0.101 и 68789.609.193 и 2/6 идеални части от имот пл. № 4028 по действащия регулационен план на [населено място], съставляващ имот пл. № 4853, находящ се в кв. 302 А по плана от 1958г., с площ от 448 кв.м между главен път С. – К. и подпорна стена, идентичен на поземлен имот с идентификатор № 68789.609.193, с адрес – гр. .Д., [улица], с площ за имота 449 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, и съседи – имоти с идентификатори: 68789.0.102; 68789.0.101, 68789.609.192 и 68789.609.194,срещу продажна цена за имотите, предмет на договора – 50 000 лв., от които 10 000 лв. са изплатени към датата на подписване на предварителния договор на 13.05.2008г, като ответникът да бъде осъден да заплати остатъка от договорената продажна цена – 50 000лв., който остатък е в размер на 40 000 лв. Г. И. Д., Й. И. К. и Б. П. Г. са осъдени да заплатят на К. К. В. разноски в размер на 500 лв.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на въззивното решение и обявяване на сключения между страните предварителен договор за окончателен, както и присъждане на сторените разноските.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, във връзка с които се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК: 1/ Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по същество на спора,за който сочи противоречие с ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 19, решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; 2/ Налице ли е действителен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост, ако в същия липсва пълна и изчерпателна конкретизация на имотите, предмет на договора – сочи противоречие с решение № 345/16.09.2010 г. по гр.д. № 139/2009г., ВКС, ІVг.о., решение № 364/30.04.2010 г. по гр.д. № 689/2009г., ВКС ІV г.о., решение № 514/06.12.2011г. по гр.д. № 905/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 202/13.07.2012 г. на ВКС, І г.о.; 3/ Допустимо ли е предметът на предварителен договор да се определя чрез тълкуване волята на страните по договор – сочи противоречие с решение № 345/16.09.2010г. по гр.д. № 139/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №347/11.10.2011 г. по гр.д. № 2908/2010 г. на ВКС, ІVг.о., решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, І г.о.; 4/ Как и от кого се индивидуализира предмета на предварителния договор и възможно ли е конкретизацията на прехвърляните обекти, предмет на договора, да бъде извършена към момента на сключване на окончателния договор – сочи противоречие с решение № 497/21.01.2013г. по гр.д. № 674/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение № 202/13.07.2012 г. на І г.о., решение № 514/06.12.2011 г. по гр.д. № 905/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 345/16.09.2010 г. по гр.д. № 139/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; 5/ Какви са предпоставките за упражняване правото за извънсъдебно разваляне на сключения между страните договор поради неизпълнение на договорените задължения – сочи противоречие с ППВС № 3/29.03.197г. по гр.д. № 2/73 г., решение № 472/13.09.2010 г. по гр.д. 736/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 29/13.04.2011г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 2013/30.01.2012 г. по гр.д. № 116/2011 на ВКС, ІІ, т.о.
Ответната страна К. К. В. е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. И. Г., който не следва да бъде вземан предвид от съда. Видно от приложената по делото съобщение препис от касационната жалба е връчен на адв. Г. на 01.09.2015 г., отговорът е подаден по пощата с пощенско клеймо 02.10.2015г. извън преклузивния едномесечен срок.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по субективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявени от Г. Д., Й. К. и Б. Г. срещу К. В. с искане за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Съгласно сключения на 13.05.2008 г. договор за покупко-продажба Г. Д. и П. К. се задължили да прехвърлят на К. В. недвижими имоти с пл. № 4027 по действащия РП на [населено място] с площ от 288 кв.м., имот с пл. № 4029 по действащия РП на [населено място] с площ от 270 кв.м. и имот с пл. № 4028 по действащия РП на [населено място] с площ от 448 кв.м. срещу заплащане на сумата от 50 000 лв. В договора е отразено, че при сключването му продавачите получили капаро в размер на 10 000 лв. От удостоверение за наследници № 5614/05.12.2012 г. се установява, че П. К. е починал на 13.01.2012 г. и е оставил за наследници: съпруга Й. К. и син Б. Г.. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 363 ГПК, Софийски апелативен съд е направил преценка на събраните писмени доказателства: нотариални актове и заповеди на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването и е направил извод, че не са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността на процесните имоти по нотариален ред, тъй като не се установява отчуждителите да са собственици на процесните имоти. Този извод на съда е аргументиран с мотиви относно незавършената процедура по отмяна на отчуждаването на процесните имоти, които били отчуждени по реда на З./отм./. Посочено е, че ищците не са представили доказателства изплатеното за отчуждените имоти обезщетение да е възстановено на Общината, което е условие за влизане в сила на решенията за отмяна на отчуждаването,поради което административната процедура не е завършила.С оглед на така установеното съдът е приел, че до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд собствеността върху процесните имоти не е била възстановена.
В допълнение е посочено, че предварителният договор за продажба следва да се счита за развален, тъй като продавачите са неизправна страна и купувачът е упражнил правото си да развали договора. Съдът е счел, че изявлението на купувача е било обективирано в насрещна искова молба, подадена по гр.д. № 1301/2010 г. по описа на РС-Дупница, с която К. В. е поискал от П. К. и Г. Д. дадената сума от 10 000 лв., изпълняваща функциите на задатък във връзка със сключения предварителен договор. При прилагане на облекчения ред за разваляне на договора, предвиден в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, в случай на даден задатък не е необходимо на насрещната страна да бъде даден подходящ срок за изпълнение, тъй като искането да бъде върнат платеният задатък включва и искане за разваляне. Съдът е приел, че волята на страните, обективирана в сключения предварителен договор, била да се прехвърлят изцяло процесните имоти, а не само идеалните части от тях, които притежават ищците. Това обстоятелство е установено от събраните писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на страните, а и кореспондира с наведените от тях твърдения. Съдът е приел, че купувачът като изправна страна е упражнил надлежно правото си да се откаже и да развали договора, което е осъществено към момента на достигане на изявлението му до страните. Този извод е обоснован, като изрично е посочено, че продавачите, в неизпълнение на задълженията си по чл. 188 ЗЗД, не могат да наложат на купувача да придобие собствеността само върху идеална част от имота. При тези съображения, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния и е приел, че предявените искове са неоснователни.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Първият от формулираните въпроси може да послужи като общо основание за допускане до касационна проверка на обжалваното въззивно решение, но по отношение на него не е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително и с цитираните от касаторите решения, въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора, като е подложил на самостоятелна преценка доказателствата и е обсъдил заявените оплаквания и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване. Съдът е изложил и подробни мотиви защо счита предявените от Г. Д., Й. К. и Б. Г. претенции за неоснователни, като е изпълнил задължението си по чл. 363 ГПК и е извършил проверка относно това дали правото на собственост принадлежи на ищците, още повече, че в допълнение са изследвани и облигационните отношения между страните във връзка със сключения предварителен договор. Крайното разрешение на въззивния съд е обосновано от произнасянето му по отношение на принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти и във връзка с направеният извод за незавършена административна процедура по отмяна на отчуждаването им. Следователно поставените в т. 2, 3, 4 и 5 въпроси не са обусловили крайното разрешение, обективирано в обжалваното решение. Въпросите относно валидността на сключения предварителен договор и последиците от развалянето му биха били относими към спора, единствено в случай, че отчуждителите действително са били титуляри на правото на собственост върху имотите, предмет на сключения договор. Действително въззивният съд е разгледал въпроси, свързани с едностранното прекратяване на предварителния договор от страна на купувача, поради неизпълнение на задълженията на продавачите, но те не са обусловили крайната му воля за неоснователност на исковете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 529/17.03.2015 г. по гр.д.№ 4575/2014 г. по описа на Софийски Апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: