О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
гр. София 25.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 454 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С.”Ц. Д.” със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Д. И. против решение № 487/07.10.2014 г. по в.гр.дело № 768/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 979/18.06.2014 г. по гр.дело № 1434/2014 г. на Русенския районен съд, с което е отменена на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ като незаконосъобразна заповед № 3/14.01.2014 г. на управителя на С.”Ц. Д.” [населено място], с която на основание чл.328,ал.1,т.5 и т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на И. М. Т., последната е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – „трудотерапевт” в ЦСРИ [населено място] към С.”Ц. Д.” и е осъден ответника на осн.л.344,ал.1,т.3 КТ да заплати на ищцата сумата 1365 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от време от 17.02.2014 г. до 23.05.2014 г. и е осъден ответника да заплати на ищцата сумата 200 лв. по делото. С въззивното решение е осъден С.”Д.” [населено място] да заплати на ищцата сумата 250 лв. разноски по делото за тази инстанция.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към спора, 2. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по целия спор, като съобрази всички доказателства и да формира самостоятелни изводи по поставените спорни въпроси, 3. може ли в мотивите на съдебния акт въззивният съд да прави констатации, че ищецът не е доказал определени факти, за които носи доказателствената тежест в хипотеза, в която с доклада на първата инстанция по чл.146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./, които не са представени към изложението, 4. следва ли въззивният съд да обосновава решението си въз основа на свои предположения за наличие на релевантни за спора факти, незаявени и/или недоказани в производството, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които не са представени, 5. допустимо ли е когато работодателят претендира, че работникът или служителят не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той да посочи кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверка дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника и в друг известен на работника или служителя документ, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 195/18.07.2012 г. по гр.дело № 1382/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Според жалбоподателя въпросите са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба И. М. Т., чрез адв.С. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на И. М. Т. със заповед № 3/14.01.2014 г. на Управителя на С.”Ц.Д.”, [населено място], издадена на основание чл.328,ал.1,т.5 и т.6 КТ и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.02.2014 г. до 23.05.2014 г. за сумата 1365 лв.
Прието е за безспорно по делото, че ищцата И. М. Т. е заемала длъжността „трудотерапевт” с място на работа ЦСРИ към сдружението в [населено място], Р. област на основание срочен трудов договор, сключен на 30.09.2012 г. Със заповед № 3/14.01.2014 г., издадена от Ръководителя на С.”Ц. Д.” трудовия договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.5 и т.6 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата и поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Въззивният съд е преценил за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че по отношение на първото основание – по т.5 на чл.328 КТ заповедта за уволнение не е мотивирана. Приел е, че е посочено само правното основание, като в графата фактическо основание същото е изписано с думи, като е възпроизведен текста на закона. Позовал се е на практиката на ВКС, според която липсата на мотиви дава възможност на съда да не разглежда спора по същество, а да отмени заповедта за уволнение в тази част само на това основание. Прието е, че непосочването на конкретни качества на работника, които му липсват за изпълнение на възложената му работа възпрепятства работника да организира защитата си, както и съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението. Посочил е също, че не е налице и документ, в който липсващите качества на работника за изпълнение на работата му да са подробно описани и същият да е доведен до знанието му. За обоснован е преценен извода на първоинстанционния съд, че длъжностната характеристика не е такъв документ.
Приети са за обосновани и законосъобразни мотивите на районния съд и по отношение на второто основание за уволнение-по т.6 на чл.328. Относно хипотезата – работникът не притежава необходимото образование е прието за безспорно, че ищцата И. Т. не притежава изискуемото се такова за изпълнение на работата, че същата е завършила курс през 1999 г. по класически, спортен, релаксиращ и тонизиращ масаж, за което й е издадено удостоверение. Посочил е също, че според съдебната практика за да се прекрати трудовия договор на това основание е необходимо изискването за образование да се промени по време на вече възникналото трудово правоотношение, че в настоящия случай това не е налице. Според въззивния съд ответникът – сега жалбоподател е приел ищцата на работа, като е знаел, че не притежава необходимото образование и поради това не може да прекрати трудовия договор на това основание.
Относно наличието на втората хипотеза на т.6 по чл.328 КТ съдът е приел, че заповедта и по отношение на това основание не е мотивирана, а именно не е отразено каква точно професионална квалификация липсва на ищцата.
Съдът е изложил и доводи по съществото на спора. Като е взел предвид събраните по делото доказателства е приел, че ищцата е изпълнявала стриктно своите задължения, влагала е много усилия както на работа, така и в къщи за развитието си като трудотерапевт. Издирвала в интернет информация за работата си, която вършела с голямо желание и всеотдайност. Владеела много компютърни програми, които и били от голяма полза, помагала непрекъснато и на колежките си с компютърните си умения. Хората,които ползвали услугите на ЦСРИ били много доволни от нея, била възпитана и внимателна. За да направи изводите си съдът е възприел показанията на разпитаните свидетели Д. и А. Е..
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и за основателност на предявените искове. С оглед на това е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 1365 лв. са били уважени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по първия и втори въпроси от изложението. С решение № 460/27.05.2010 г. по гр.дело № 768/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен процесуално правният въпрос длъжен ли е въззивния съд при действието на ГПК /отм/ да обсъди всички доказателства, относими към спора. Прието е, че съдебната практика е последователна и без отклонение приема, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях.
С решение № 7/08.02.2012 г. по гр.дело № 510/2011 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че въззивният съд, като решаваща по същество инстанция, следва да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото пред него и пред първата инстанция, фактически и доказателствен материал и да достигне до своите правни изводи по съществото на спора, както е възприето в т.19 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, че разпоредбата на член 188, ал.1 от ГПК/отм/ изисква цялостна преценка на събраните по делото доказателства и всички доводи и възражения на страните, като въззивният съд с оглед горепосоченото следва задължително да разгледа и всички наведени от страните възражения, като защитно средство по повдигнатия спор в установените за нея правомощия при действието на член 196 и сл.от ГПК/отм/ във връзка с изискванията за постановяване на законосъобразен съдебен акт. Независимо, че посочената практика на ВКС е по приложение разпоредбите на чл. 188,ал.1 ГПК/отм./, същата не е загубила сила и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. В посочения кодекс аналогична на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ е разпоредбата на чл. 235,л.2 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, съответно на доводите и възраженията на страните и е изложил свои правни изводи по съществото на спора.
Цитираното от жалбоподателя решение № 166/03.08.2011 г. по гр.дело № 1065/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като със същото не са разрешени поставените правни въпроси, посочени по-горе.
По въпросите по п.1-ви и 2-ри от изложението не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, които не е представил. Поради това съдът е лишен от възможността да прецени със същите решения разрешавани ли са посочените правни въпроси и какво е съответното разрешение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същите правни въпроси, тъй като разпоредбите на чл.235,ал.2 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Не следва да се допусне касационно обжалване по третия въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и четвъртия въпрос от изложението – следва ли въззивният съд да обосновава решението си въз основа на свои предположения за наличие на релевантни за спора факти, незаявени и/или недоказани в производството. Въпросът е поставен хипотетично и общо. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Тъй като поставеният въпрос не е ясен и конкретен, не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по делото съдът намира, че същият не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъждат предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението. С решение № 195/18.07.2012 г. по гр.дело № 1382/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, то се касае до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. Посочено е, че в този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Когато работодателят претендира, че работникът или служителя не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да се посочат както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или служителя документ. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника или служителя- неговите действия и бездействия и по получените резултати. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. Изводът, че длъжностната характеристика на представлява друг документ, в който са посочени липсващите качества е изведен въз основа на конкретно установени факти, различни от тези в цитираното решение на ВКС. Поради това и правният извод е различен. Тълкуването на законовата разпоредба от въззивния съд е в съответствие с посочената практика на ВКС.
По посочения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като практиката е уведнаквена с цитираното решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради това, че разпоредбите на чл.328,ал.1,т.5 и т.6 КТ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил правните си изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя С.”Ц.Д.” [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 650 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 487/07.10.2014 г. по в.гр.дело № 768/2014 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11972/14.11.2014 г., подадена от ответника С.”Ц. Д.” със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица],[жилищен адрес]0, чрез адв. Д. И..
Осъжда С.”Ц. Д.” със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица],[жилищен адрес]0 да заплати на И. М. Т., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Д, ет.1 чрез адв. С. С. сумата 650 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: