О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3163/2018 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., приподписана от адв. Д. С., против определение № 2206/16.07.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 1654/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 48/25.01.2018 г. по т.д. № 525/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представена „молба – уточнение на касационните основания“. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка, без да е формулиран конкретен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК за отвод на членовете му.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд е счел, че въпреки дадените указания от първостепенния съд подадената от М. Д. Д. против [фирма] искова молба, във връзка с която е образувано т.д. № 525/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е останала нередовна. Приел е, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено. Посочено е, че с определение № 3493/16.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3150/2017 г. по описа на САС, постановено на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, Окръжен съд – Кюстендил е определен да се произнесе по исковете. Въззивният съд е счел, че оплакванията във връзка с претендирания отвод на първоинстанционния съдия, са неоснователни. Подробно е разгледал извършените от ОС-Кюстендил действия по уточняване на исковата молба и предприетото от ищеца и е приел, че посочените в исковата молба твърдения са неясни,а от тях не се установяват нито обстоятелствата, на които се основава искът, нито исканията към ответника. Съобразил е, че в подадената уточняваща молба от 11.12.2017 г. ищецът е заявил намаляване на цената на предявените искове, но без това действие да е съчетано с оттегляне или отказ от иска. САС е приел, че при това положение направеното изменение чрез намаляване на иска не дава възможност на съда да прекрати производството и да го изпрати на друг съд, тъй като при нередовна искова молба не може да се определи родова подсъдност.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Във връзка с оплакванията на касатора, следва да се посочи, че в случая Окръжен съд – Кюстендил е длъжен да извърши проверка по чл. 129, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба. Несъгласието с изводите на съда и дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности не само, че не може да обуслови наличие на основание за допускане до касационно обжалване, а и не е обективирано в жалбата като конкретно и ясно оплакване.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. В приложеното изложение са преповторени съжденията и оплакванията, съдържащи се в частната касационна жалба. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не са посочени никакви актове, които да попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито се съдържат съображения във връзка с предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2206/16.07.2018 г. по възз.ч.гр.д № 1654/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: